“Дъщеря, която никога не съществуваше” – Може ли да спреш да викаш?! Вече всички се обръщат към
**Дневникът ми** — Искаш да ми кажеш, че това куче е по-важно от децата ни?! — избухна Катя, изтривайки
Искри на отмъщение в тих дом Вечер пада над малкия град Копривщица, обоквайки улиците в мека полумрак.
— Момиче! Момиче, чакайте! Спрете се, моля! — Рада се обърна и видя, че след нея бега някакъв младеж с кепе.
— Виж се на какво си приличала! — Баница, а не жена! Бойко ядощо погледна съпругата си и осъзна, че е
**Съдбовно пътуване до бащиния дом** В ледена декемврийска сутрин Радка и съпругът й Борис потеглиха
— Младежо, ударихте колата ми! — на тротоара стоеше стройна жена, увита в бяла кожена якa. — Паркирайте
Букет Радка лежаше със затворени очи. На другия легло срещу стената седеше Мила, кръстосала крака, и
Забравено щастие. Разказ Радка стоеше до прозореца на малката си кухня, гледайки към сивото есенно небе.