Славка ридаеше горчиво и тихо си шепнеше: – Какво ще правим сега, мамо? Боже, такъв срам…
Ona stála před dveřmi. Ruka se třásla. Klíče v kabelce – tady jsou, na dosah prstů. Ale proč srdce tak
Мария горчиво плачеше и тихо мърмореше: – Какво ще правим сега, мамо? Боже, какъв срам… Цялото село ще
Jeden — Jak to že je ti s otcem lépe? — Mamin hlas se zlomil do křiku. Myla nádobí tak, že jím hlasitě
Когато учехме в училище, направихме много глупости. Но все пак, това е един от най-добрите периоди в
Когато бяхме ученици в училище, направихме доста глупости. Но може би това е един от най-хубавите периоди
— Нели, не може! — Гласът на майка ѝ прекъсна движението на момиченцето. Нейната малка ръчичка застина
Женен съм за Надежда от 35 години. Някога бяхме щастливи – или поне така си мислех. Времето е странно
Късно вечерта телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката и чух гласа на дъщеря си. – Мамо, аз съм, Гинче.