Животът понякога ни изправя пред невъзможни избори, принуждава ни да изберем между хората, които обичаме
Колкото повече наближаваше шестият ми десетилетие, толкова по-силно в мен пламваше неудържимо желание
Израснах в малко градче в България, само с майка ми. Баща ми си тръгна, когато бях още бебе, и оттогава
Изминаха 34 години и имам 10-годишна дъщеря. Нямам съпруг, затова я я отглеждам сама. Преди единадесет
Омъжих се за най-добрия приятел на баща ми и не можех да повярвам какво беше подготвил за първата ни
Когато бях малък, животът ми приличаше на сън – пълно, щастливо семейство, сгушено в стара къща край
Promarněná důvěra — Pokud mě miluješ, Marku, vezmeš to vážně. Běla se dívala na něj upřeně.
Аз съм на 34 години и имам 10-годишна дъщеря. Нямам съпруг, така че я отглеждам сама. Преди единадесет
Единадесет години вярвах, че имам семейство. Жена, две деца, общ дом. Отвън изглеждахме като напълно








