“Значи, на сватбата няма да ме водиш, щерко? Срамуваш се ли от мен?” Снежана се влюби в съучненика
Баба Мария стояше до прозореца и гледаше как в двора играят чужди деца. Едно момиченце с две плитки ѝ
Това платно на булката — Как смееш, Ралица?! Как смееш да обличаш моето сватбено платно?! — гласът на
**Призрак** Божидар се прибираше у дома от родителите си. Лятото те живееха в село. Къщата бе стара и
Рада Колева стои до кухненския прозорец и гледаше как съпругът ѝ Иван се занимава в гаража с някаква железяка.
Телефонът зазвъня точно в седем сутринта, когато Веска тъкмо стана и тръгна към кухнята да запали кана за чай.
Бабката отказа от внуците Валентина Димитрова постави чашата върху чинийката толкова рязко, че чаят се
Вярват, че живота ми се е усмихнал неописуемо. Ралица не понасяше името си, а още повече фамилията –
– Майко, отвори ми вратата! Моля те! – юнашките удари на сина ѕвъняха по металната повърхност с такава