Ето, да ти разкажа нещо много лично. Стоях си пред огледалото и слагах червилото този нюанс, който толкова
Антония Георгиева вървеше под дъжда и горчиво плачеше. Сълзите се стичаха по лицето ѝ и се сливаха с капките.
По време на вечерята дъщерята ми ми подава тихо сложен наопаки лист хартия пред очите. Престани да се
Мария Николова вървеше под дъжда, а сълзите ѝ се стичаха по лицето, смесвайки се с капките. “
Той ми не е нужен. Отказвам се от него. казваше Венелина, седнала на леглото и подкрачвайки краката си
Милена не успя да прекъсне разговора с мъжа си и изведнъж долови чужд женски глас отсреща. Милена стоеше