Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото – тя вече е пенсионерка и има много свободно време, затова се съгласихме. И двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но не можем да ползваме нормален отпуск – сменяме се, ако някое дете се разболее или има специално събитие. Имаме ипотека от три години и всички пари отиват по нея, така че почивки не са възможни, а през лятото няма кой да гледа децата – затова ни е спокойно, че са на сигурно и уютно място у дома. Свекърва ми не харчи свои средства – ние винаги носим покупки и ѝ даваме пари за лакомства, а тя казва, че не ѝ стига пенсията. Това излиза по-евтино от бавачка и всички са доволни. Проблемът започна, когато братът на мъжа ми остави трите си по-малки, по-енергични деца при баба, но не ѝ донесе нито храна, нито пари – трябваше ние да поемем издръжката и тяхната грижа. Говоря с мъжа ми, но той не иска скандали. Защо трябва да работя двойно, за да поема чуждите деца? Как най-добре да разговарям с него по този въпрос, без да се стигне до караница? Днес записах в дневника си няколко мисли, които дълго време ме тормозят. Това лято свекървата ми предложи
Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото — сега е пенсионерка и има много свободно време, затова приехме. Двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но реално не можем да ползваме нормална отпуска — обикновено взимаме почивни дни на смени, ако някое от децата е болно или има специално събитие. Живеем с 20-годишен ипотечен кредит, което ни държи далеч от възможността за лятна почивка, а отпуската ни изтича в месечните вноски. През ваканцията няма и кой да гледа децата, затова поне знаем, че са в безопасност и удобно у дома с баба си! Когато водим децата при майката на съпругами, винаги носим покупки и оставяме пари за лакомства — тя никога не харчи от собствената си пенсия; казва, че не ѝ стига. Обикновено ѝ даваме пари лично, което пак е по-евтино от наемане на детегледачка и всички са доволни.
Братът на мъжа ми реши да доведе и своите три деца при баба им, но те са по-малки и по-палави от нашите, което изисква постоянни грижи. За разлика от нас, той нито донесе храна, нито пари – даже се наложи ние да поемем издръжката на всичките деца от нашия джоб.
Нормално ли е да се чувствам така? Многократно молих съпруга си да поговори с брат си, но той не предприема нищо и не желае конфликт. Защо аз трябва да работя усилено, докато някой друг си отглежда децата? Кой е най-добрият начин да говоря по този въпрос, без да се стигне до кавга? Днес отново си мислех колко съм благодарна на свекърва ми, че се съгласи да ни помага с децата през лятото.
Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото – тя вече е пенсионерка и има много свободно време, затова се съгласихме. И двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но не можем да ползваме нормален отпуск – сменяме се, ако някое дете се разболее или има специално събитие. Имаме ипотека от три години и всички пари отиват по нея, така че почивки не са възможни, а през лятото няма кой да гледа децата – затова ни е спокойно, че са на сигурно и уютно място у дома. Свекърва ми не харчи свои средства – ние винаги носим покупки и ѝ даваме пари за лакомства, а тя казва, че не ѝ стига пенсията. Това излиза по-евтино от бавачка и всички са доволни. Проблемът започна, когато братът на мъжа ми остави трите си по-малки, по-енергични деца при баба, но не ѝ донесе нито храна, нито пари – трябваше ние да поемем издръжката и тяхната грижа. Говоря с мъжа ми, но той не иска скандали. Защо трябва да работя двойно, за да поема чуждите деца? Как най-добре да разговарям с него по този въпрос, без да се стигне до караница? Днес записах в дневника си няколко мисли, които дълго време ме тормозят. Това лято свекървата ми предложи
Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото — сега е пенсионерка и има много свободно време, затова приехме. Двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но реално не можем да ползваме нормална отпуска — обикновено взимаме почивни дни на смени, ако някое от децата е болно или има специално събитие. Живеем с 20-годишен ипотечен кредит, което ни държи далеч от възможността за лятна почивка, а отпуската ни изтича в месечните вноски. През ваканцията няма и кой да гледа децата, затова поне знаем, че са в безопасност и удобно у дома с баба си! Когато водим децата при майката на съпругами, винаги носим покупки и оставяме пари за лакомства — тя никога не харчи от собствената си пенсия; казва, че не ѝ стига. Обикновено ѝ даваме пари лично, което пак е по-евтино от наемане на детегледачка и всички са доволни.
Братът на мъжа ми реши да доведе и своите три деца при баба им, но те са по-малки и по-палави от нашите, което изисква постоянни грижи. За разлика от нас, той нито донесе храна, нито пари – даже се наложи ние да поемем издръжката на всичките деца от нашия джоб.
Нормално ли е да се чувствам така? Многократно молих съпруга си да поговори с брат си, но той не предприема нищо и не желае конфликт. Защо аз трябва да работя усилено, докато някой друг си отглежда децата? Кой е най-добрият начин да говоря по този въпрос, без да се стигне до кавга? Днес отново си мислех колко съм благодарна на свекърва ми, че се съгласи да ни помага с децата през лятото.
Забелязала кучето до пейката, веднага притича към него. Тя забелязва и колана, който Наташа небрежно
Дневник, София, 2023 година Роден съм в малко село близо до Велико Търново. След като завърших осми клас
За пари станах по-млада. Сега, когато се връщам към онези отминали години, не мога да не се замисля за
Мама ми и сестра ми ме гледаха само като портфейл никога не се поинтересуваха наистина за мене.
За пари станах по-млада. Сега, когато се връщам към онези отминали години, не мога да не се замисля за
