Įdomybės!

В коледната вечер наредих трапезата за двама, макар да знаех, че ще седя сама. Извадих най-красивите български чаши, подредих приборите, изгладените до хрущене салфетки и собственоръчно бродираната бяла покривка – онази, която той толкова обичаше и сравняваше с очите ми от младостта. Сготвих любимите му български ястия, не защото някой ще дойде, а защото сърцето ми още не приема, че мястото срещу мен ще остане празно. Внуците и дъщеря ми нямаше да се обадят, а телефонът мълчеше. Усмихнах се за миг и си припомних обещанието, което му дадох в последната ни заедно Коледа – да не се затварям в себе си и да продължа да живея. Вдигнах чашата от празното място и прошепнах благодарност за любовта и споделените години, после прибрах масата така, както се прибира нещо, което никога няма да се повтори. Излезе ли ви се е да подредите място за някого, който вече го няма – не защото очаквате да се върне, а защото сърцето ви още не го е пуснало?

В нощта на Бъдни вечер всичко се разливаше като плетеница от сенки и стари миризми. Подредих масата за

Įdomybės

027

На Бъдни вечер подредих масата за двама, макар да знаех, че ще я споделя със самотата: две кристални чаши, две чинии, две салфетки и любимите му ястия – празничната трапеза, която пази мястото му дори година след като го няма, докато телефонът мълчи, дъщеря ми и внуците са далече, а единствено споменът и даденото обещание ме държат – масата е готова, но мястото срещу мен остава празно… Случвало ли ви се е да подредите празничен кът за близък, когото сърцето ви още не иска да пусне?

В нощта на Бъдни вечер наредих масата за двама ей така, по навик, макар че отлично знаех, че ще си седя самичка.

Įdomybės

0240

Съседката прекали: Направи нещо нечувано и пресече всички граници

Съседката премина границата Стоянка замръзна пред входната врата, стискайки ключа в ръката си.

Įdomybės

03k.

Оксана се върна у дома за Нова година, за да изненада майка си и сестричката Ганя – не беше казала на никого, че ще пристигне. Докато двамата с Ганя нарязваха салати, а мама приготвяше любимото ястие на Оксана – месо по френски, телефонът й звънна и я препъна изненада: на екрана се появи името на Андрей, непознатият мъж от нощния влак, с когото споделиха пътуване, сън и случайна среща, които може би ще променят съдбата й завинаги…

Веселина тръгна към родния си дом за Нова година. Искаше да изненада майка си и затова не каза на никого

Įdomybės

0242

Оксана пристига изненадващо при майка си за Нова година – носи радост и изненада на семейството, но мечтае и за ново начало. Докато помага на сестричката си Ганка с трапезата, майката приготвя любимото на Оксана блюдо – месо по френски. Всичко се променя, когато й се обажда неочакван гост – ще посрещне ли Оксана новогодишната нощ с нова любов и ще чуе ли съдбата, която й предрече загадъчно момиче от необичаен сън?

Отдавна беше, когато Веселина реши да зарадва майка си за Нова година. Не каза на никого, че ще пристигне

Įdomybės

0104

Сергей купи най-хубавия букет цветя и тръгна на среща: развълнуван го чакаше до градския фонтан, но Лилия я нямаше никъде. Позвъни ѝ, но не вдига — „Може би закъснява“, помисли си той и набра пак. Този път Лилия взе. „Вече съм тук, къде си?“ — попита Сергей веднага. „Между нас всичко приключи!“ — изведнъж каза Лилия. „Какво? Защо?“, занеми Сергей. „Всичко е заради букета ти…“ — шокира го момичето. „А какво му е?“ — озадачен попита той, без да разбира…

Днес, Петър си купи най-хубавия букет цветя и тръгна на среща. Развълнуван стоях пред фонтана на централния

Įdomybės

016

Сергей купи най-красивия букет цветя и тръгна на среща – с приповдигнато настроение чакаше до фонтана с букета в ръка, но Лилия я нямаше никъде. Притеснен, се обади по телефона – без отговор. „Може би закъснява“, помисли си, и набра отново. Този път Лили вдигна. „Вече съм тук, къде си?“ – попита веднага Сергей. „Между нас е свършено!“ – неочаквано каза Лили. „Какво? Защо?“ – изуми се той. „Всичко е заради букета ти!“ – прозвуча нейният отговор. „Какво не му е наред?“ – недоумяваше Сергей, без да разбира.

Станислав е купил най-прекрасния букет цветя и с вълнение върви към срещата си. Градът е оживен, а слънцето

Įdomybės

0369

Галина се върна от магазина у дома и започна да разопакова покупките. Изведнъж чу странен шум от стаята на сина и снаха си и реши да провери. – Валя, къде си тръгнала? – изненада се Галина, като видя Валя да събира дрехи в куфарите. – Заминавам! – през сълзи каза Валентина. – Как така? Къде? Какво стана? – попита объркано Галина. – Ето, вижте – Валя мълчаливо подаде някакво писмо. Галина го взе, разгъна го и онемя от написаното.

Гергана се върна от магазина у дома и започна да подрежда покупките по шкафовете. Изведнъж чу странен

Įdomybės

01.6k.

Галина се връща от магазина с пълни чанти, когато неочакван шум от стаята на сина и снаха ѝ предвещава нещо странно. – Валя, ти накъде си тръгнала? – с изненада пита Галина, виждайки как снаха ѝ събира багажа в куфари. – Тръгвам си! – Валентина, разплакана, ѝ подава писмо. Щом Галина го прочита, остава безмълвна. Историята за Иван, който довежда младата си булка в българското село, за радостта на майката, мечтите за семейно щастие и тежките решения, които ще променят съдбата на всички – когато любовта се сблъска с предателство, земята с града и традицията с избора да останеш или заминеш.

Светла се върна вкъщи от пазара и започна да подрежда покупките из торбите. Изведнъж жената чу необичаен