Как можа майка да постъпи така! Остави детето си в дом, понеже не искаше да го лекува, а момчето беше
В кухнята на малкия ни апартамент в Пловдив седя, стискайки чаша вече изстинал чай, а гневът ме залива
Зълва ми си изкара лятната почивка из масивите на морето, докато ние се потяха над ремонт, а сега иска
В една странна нощна мъгла плувах из сюрреалистичен пейзаж, където миналото и настоящето се сплитаха
Днес се видях с една приятелка от детството Цвета. Не сме се виждали сигурно от двадесет години!
Днес се видях с моята приятелка от детинство Цветелина. И двете вече сме на 60 години. Когато завършихме
Бездомна и без надежда: отчаяно търсене на подслон. Нели нямаше къде да отиде. Буквално нямаше Може да
Писна ми вече да идвате уикенд след уикенд! Семейството на шурея ми – той, жена му, двете им деца и брат ѝ, всяка седмица прииждат всичките у нас и остават да спят, без дори да питат дали сме свободни. Година наред съм домакиня, приготвям всичко, пера и прибирам след тях, а у дома не ми остава време за почивка след работа или собствените си планове. Опитах да намекна, спрях да готвя и чистя специално преди визитите им, но сякаш само се сърдят, ако не угодя на всички. Съпругът ми не смее да им каже нищо, та се наложи аз да въведа правила – сега идват само, ако предварително се уговорим и не остават да спят. И на вас случвало ли ви се е роднини да заемат целия ви уикенд и как се справихте с подобна ситуация? Омръзна ми да идвате всеки уикенд! Може би сте срещали този тип хора, които са убедени, че целият свят
Писна ми вече от това, че всяка събота и неделя идвате у нас!
Може би и вие сте срещали този особен тип хора, които са убедени, че светът се върти около тях и изобщо не ги интересува, че и вие имате свой живот. Шуреят ми и цялото му семейство идват при нас всеки уикенд – той, жена му, двете им деца и братът на жена му. Цялата тайфа пристига с куфарите си да нощуват у нас. Роднините никога дори не ни питат дали имаме други планове или дали въобще можем да ги приемем.
Тази лудница продължава почти година и вече наистина нямам сили да понасям всичко това. Обичам гости, но всичко си има някакви граници, а тук се оказва, че дори не мога да си свърша личните неща или просто да си почина на спокойствие след тежка работна седмица.
Вместо да релаксирам, прекарвам целия уикенд до печката, забавлявам гостите с разговори, оправям им леглата, а след заминаването им пера планини от чаршафи. Всеки път си задавам един и същи въпрос – дали осъзнават, че когато идват без покана, се държат поне невъзпитано, дори и да са ни роднини? Може би нямаше да реагирам толкова остро, ако тези посещения бяха редки, но те идват у нас поне три пъти в месеца.
Аз и мъжът ми никога не сме правили подобни неща на други роднини, така че може би трябваше да им върнем жеста, за да изпитат на гърба си “удоволствието” от тези гостувания. Молих съпруга ми да поговори с тях, но той не знае как да им го каже, страх го е да не ги обиди. Или просто му е удобно така? Когато отказа да ми помогне, реших сама да действам.
Първо спрях да готвя през почивните дни – гостите трябваше да доямат каквото е останало от седмицата, а ако не стигне храната, да си сготвят сами. Аз и без ядене мога.
Един ден, когато всички седнаха на масата и чакаха обяд, ги информирах, че няма нищо за ядене и ако са гладни, да си приготвят сами. На лицата им се появиха неми въпроси, но нито ми отговориха, нито сготвиха, само изпиха по един чай и си легнаха.
Освен това спрях да чистя цялото жилище пред всяко тяхно идване. Един ден жена на шурея се оплака, че белите чорапи на дъщеря ѝ станали сиви. Казах ѝ, че просто нямах време да измия пода, но ако я притеснява чистотата, може сама да вземе кофата и мопа – те си стоят в банята. Повече такива въпроси не ми задава.
И – може би най-важното – престанах да пренебрегвам собствените си планове. Вече не си сменям програмата заради неканени гости – искам да имам лично пространство, да прекарвам време с хора, които аз съм избрала. Когато идваха, им отделях час, след което ги извинявах и се заемах със задачите си. Ако мъжът ми иска – да ги забавлява, аз не участвам. А ако няма какво да правя този ден, съвсем умишлено започвах генерално чистене, та да прекарам с тях възможно най-малко време.
След една такава визита шуреят каза на мъжа ми: “Май ни свърши времето?” Как се сети, не знам. Оттогава скъпите ни гости идват само след предварително уговорка и без да преспиват, и то много по-рядко. А вие имали ли сте такава ситуация и как намерихте изход от нея? Омръзна ми да идвате всеки уикенд! Може би всеки е срещал онзи особен тип хора, които вярват, че целият
