Įdomybės!

През суровата 1943 година, в малкото село Долни Върбовец, Лиляна Ангелова носи траур по своя мъж фронтовак

Как Гергана стана майка благодарение на добрата си душа Гергана влезе във входа и видя до вратата на

Не помня ясно как мина нощта. Все едно просто седях на кухненската маса, слушайки как старият стенен

Момичето с една снимка Видях я още през първия ден. Тя седеше на най-далечното легло до стената, загледана

Мен ме няма Пак ли купи тази глупост? Данаил остави торбата на масата така, че нещо вътре дрънна.

Чорапки Ах, моето сладко момче! Ти си моето съкровище! Господи, защо малките деца са толкова мили, а?

Елисавета, чуваш ли ме? Гласът на Петър беше равен, почти делови, сякаш говореше за нещо маловажно, като

ПРЕРОДЕНОТО ЩАСТИЕ Господине, престанете да ме следвате по петите! Казах ви нося траур за съпруга си.

Тя излезе от лъскавия автомобил и падна на колене в калта: Тайната на бялото палто и стария белег…