Ганка Петрова сложи чайника. Просто навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стъпалата пред вратата.
Нина Василева сложи чайника. Обикновен навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стълбите. И така всеки ден.
— Значи, така — рече свекървата от прага, без да поздрави, без да свали обувките, — какво е това бунище
В двора на панелен блок на улица „Пиротска” се появява куче. Едро, рижо с черни петна.
Росица за пръв път чу виенето в събота, когато се връщаше от нощна смяна. Протяжно, тъжно – от него тръпки по гърба.
Преди години, когато си спомням това време, Калина чу за първи път вой в събота, докато се връщаше от
Когато зетят довлече на вилата едно окъсано куче, свекърва ми Калина Петрова едва не припадна от яд.
Георги се върна от лов ядосан като оса в буркан. Ботушите си събу на прага – единият наляво, другият надясно.
Георги се върна от лов ядосан като стършел в буркан. Ботушите ги захвърли на прага – единия наляво, другия надясно.