Понякога един човешки жест може да съсипе бъдещето ти, но да спаси душата ти. Спомням си една история
2 април Днес беше особен ден. След вечеря, когато оставих на масата горещите кюфтета и салата шопска
Спомням си сякаш to беше вчера, а минали са дълги години. Беше време, когато събирах пари в продължение
Браво, че предложи да разделим финансите. Тогава просто си задържам всичко мое. Когато мъжът ми, след
Защо телефонът мълчи цяла вечер? Дали нещо не е наред със сигнала? Или пък са сбъркали датата?
– Знам за твоите кръшкания, – каза съпругата. Виктор настръхна.
Не потръпна, не пребледня – въпреки…
Знам за всичките ти истории, каза жената. Виктор застина. Не трепна. Не пребледня макар че отвътре всичко
Помня това ясно беше сякаш вчера, но всъщност отдавна. Последните лъчи на деня се прокрадваха зад кестените
Сутрешна обиколка На вратата на асансьора пак беше залепена бележка с тиксо: НЕ ОСТАВЯЙТЕ ТОРБИ ДО КОША
Елица се събуди от усещането, че коремът ѝ е оловен. Беше три след полунощ. В мълчанието на апартамента




