Įdomybės!

Една приятелка покани гости на вилата ни за рождения си ден, без дори да поиска разрешение – семейната ни вила, градината с ягоди и шокиращата й наглост

Преди шест години с мъжа ми си купихме малка вила в едно българско селце. Сами боядисвахме стените, сами

Įdomybės

01.4k.

Освободи спалнята за уикенда, идва брат ти с семейството – нареди свекървата

Освободи спалнята за уикенда, идва братът с семейството настоява свекърка. Казах ти, че не желая да прекарам

Įdomybės

015

Възрастната жена се обърна към Роберт и му каза думи, които го накараха да настръхне: „Днес ще бъде прекрасен и слънчев ден. Ще имаме достатъчно време да направим нещо заедно.“ Роберт пътуваше с влака в спокойна сряда, а вагонът беше почти празен. Възрастна жена се качи и седна до него, очевидно на път към своята зеленчукова градина на село – точно като Роберт и много други пътници. Спомени за покойната му съпруга изпълниха ума му; двамата често отиваха заедно на тяхната нива, но след болестта ѝ, той избягваше това място, измъчван от самота и тъга. Когато влакът спря на гарата, жената се обърна към Роберт и изрече думи, които го накараха да изтръпне – това бяха абсолютно същите думи, които съпругата му казваше преди. Изненадан, той кимна, и започнаха да си говорят – обсъждаха слабата реколта през годината, тежката зима и надеждите си за следващия сезон. Когато стигнаха автобусната спирка, Роберт осъзна, че никога преди не е срещал тази жена. Вървяха заедно известно време, а после се разделиха. Когато стигна до парцела си, той видя, че мястото е обрасло с бурени след дългото му отсъствие. Разговорът с жената обаче му върна желанието да работи и да се порадва на нивата си. С нова енергия той се залови за работа – обръщаше лехите и скубеше плевели. Удовлетворението от плодородната почва го накара да реши да запази мястото си. Наслади се на кратка почивка, седнал на пейка, докато похапваше сандвичи и пиеше чай. Гледката към любимите му цветя и златистите ябълки под новата ябълка му върнаха приятни спомени. Настроението му се подобри значително и той реши да идва по-често. Докато береше гъби в гората, усети как тежестта от сърцето му се вдига. Реши да продължи да работи, защото това му носеше истинска радост и смисъл в живота. На връщане, отново срещна същата жена. Разделиха си ябълки и се посмяха, разказвайки си за работата по нивата. Възрастната жена го увери, че го очаква още много живот и го насърчи да вижда в труда си извор на щастие и цел. Когато слезе на своята спирка, Роберт се усмихна на залязващото слънце, чувствайки се удовлетворен и вече необременен от тъгата.

Възрастната жена се обърна към Роберт и му каза думи, от които го побиха тръпки: Днес ще бъде чудесен

Įdomybės

048

Възрастната жена се обърна към Роберт и му каза думи, които го накараха да настръхне: „Днес ще е прекрасен и слънчев ден. Ще имаме достатъчно време да направим нещо заедно.“ Роберт пътуваше с влака в спокойна сряда, а вагонът не беше пълен. Възрастна жена влезе и седна до него, очевидно по път към своята зеленчукова градина на село – точно както и Роберт, както и много други във вагона. Спомените за покойната му съпруга го заляха; двамата обичаха да ходят заедно на парцела, но след нейната болест той бе избягвал това място, преследван от самота и тъга. Когато влакът спря на гарата, жената се обърна към Роберт и му каза думи, които разтърсиха цялото му същество: „Днес ще е прекрасен и слънчев ден. Ще имаме достатъчно време да направим нещо.“ Това бяха именно думите, които някога му бе казвала и покойната му съпруга. Изненадан, Роберт само кимна, и двамата заговаряха за слабата реколта тази година, за тежката зима и за надеждите им за следващата година. Когато стигнаха автобусната спирка, Роберт беше учуден, че никога преди не бе срещал тази жена. Повървяха заедно още малко и се разделиха. Когато Роберт стигна своя имот, видя, че по време на дългото му отсъствие мястото бе обраснало с бурени. Но разговорът с жената във влака повдигна духа му, вдъхновявайки го да се заеме с нови сили. Със завидна енергия той започна да копае лехите и да изскубва плевелите. Удоволствието от вида на плодородната земя го убеди да не продава парцела си засега. Наслади се на почивка, седнал на пейката, похапвайки сандвичи и пиейки чай. Гледката към любимите му цветя и узрелите ябълки под новата ябълка събуди много приятни спомени. Настроението на Роберт се подобри значително и реши да идва по-често на двора си. Докато береше гъби в гората, почувства сякаш тежест падна от сърцето му. Реши да продължи да работи върху земята си – това носеше радост и смисъл в живота му. На връщане Роберт срещна същата жена, с която се беше запознал по-рано. Деляха ябълки и се забавляваха, разговаряйки за труда си в градината. Възрастната дама го увери, че пред него има още много живот, окуражавайки го да вижда в своята работа източник на щастие и смисъл. Щом слезе на своята спирка, Роберт се усмихна на залязващото слънце, чувствайки се доволен и вече необременен от тъгата.

Жената на възраст се обърна към Роберт и му каза думи, които го накараха да настръхне: Днес ни чака един

Įdomybės

0291

Свекърва ми реши да се премести в нашия апартамент и да даде своя на дъщеря си – макар че аз купих жилището, а мъжът ми не даде и стотинка

Днес реших да запиша мислите си, защото вече не знам как да се справя със ситуацията у дома.

Įdomybės

027

Свекърва ми реши да се нанесе в моя апартамент и да даде своя на дъщеря ми Съпругът ми е израснал в многолюдно българско семейство, където майка му е раждала, докато накрая не се появила дъщеря ѝ. Малко странна тактика, но не е моя работа да съдя. Типични семейни игри. Когато се омъжих, мислех, че съм късметлийка. Даниел изглеждаше отговорен, храбър, силен. Знаеше какво е да имаш семейство, но не можеше да се отдели от майка си и по-малката си сестра. Свекървата ми не държеше особено на синовете си, но благополучието на дъщеря ѝ винаги беше на първо място. Гергана беше на 10, когато се запознахме. В началото не ми пречеше, но след около пет години ситуацията започна да ме дразни. Не искаше да учи, виждаше се с неподходящи момчета, а за всичко трябваше да се грижи мъжът ми. Сестра му можеше да му звъни посред нощ за помощ. Надявах се, че Гергана ще порасне, ще се ожени и нещата ще се оправят. Но не! Когато реши да се омъжи, свекървата мобилизира синовете си да платят сватбата, защото тя нямаше средства. Младоженецът беше беден и получаваше малко, така че младото семейство беше принудено да живее със свекървата. Дете, второ дете… Свекървата осъзна, че вече е непоносимо да живее така. И тогава намери „идеалното решение“ – ще се нанесе при нас, а апартамента си ще даде на дъщеря си. Но честно ли е, след като аз купих нашия апартамент с мои пари, а съпругът ми не даде и лев? Любопитното е, че дори той е доволен от тази ситуация и казва – майка ми ще ти помага. Имаме двустаен апартамент. Но аз не искам да се разделям с уюта си и да деля жилището си с още хора. Свекърва ми е убедена, че сме длъжни да я приютим, защото мъжът ми е най-големият ѝ син и трябва да се грижи за нея. Обичам съпруга си, разводът не е опция. Но как да го накарам да се събуди? Как да му обясня, че животът с майка му е ад? Някой може ли да ми даде съвет?

Днес е от онези дни, в които душата ми тежи и не знам къде изчезна спокойствието в моя дом.

Įdomybės

0267

Бившата ми тъща дебне семейството ни — как майката на покойната ми съпруга, сама и на 52, преследва мен и дъщеря ми Ана и нарушава спокойствието в дома ни, докато се боря между личните граници и съветите на родителите си

Бившата ми тъща ни преследва из нищото. Тъщата ми е на 52 години и беше майка на покойната ми съпруга

Įdomybės

040

Бившата ми тъща ни дебне: Как майката на покойната ми съпруга се премести в нашия град, постоянно е у дома ни и нарушава личното ми пространство, а аз се опитвам да защитя семейството си и новата си връзка

Моята бивша тъща ни следи постоянно. Бившата ми тъща се казва Цветана, тя е на 52 години и е майка на

Įdomybės

0110

Съпругът ми подари на дъщеря ни апартамент, свекървата се разгневи и се опита да натъпче цялото си семейство вътре

Дъщеря ни наскоро се омъжи за момче, което не идва от заможно семейство, но е трудолюбив и разумен.