Įdomybės
037
– Не искам да бъда майка! Искам да излизам! – каза ми дъщеря ми. Дъщеря ми забременя, когато беше на 15 години. Дълго време го криеше. Аз и съпругът ми разбрахме, когато вече беше в петия месец. Разбира се, аборт не беше вариант. Никога не разбрахме кой е бащата на детето. Дъщеря ми каза, че са се виждали само три месеца, после са се разделили. Не знаеше дори точно на колко е. – Може би на 17, може би на 18… а може и на 19! – така отговаряше. Бяхме в шок, когато научихме, че дъщеря ни е бременна. Знаехме, че ще е много трудно за всички нас. Допълнително, тя все повтаряше колко иска да има бебе, че иска да бъде майка. Знаех, че още не съзнава какво означава това. Четири месеца по-късно се роди прекрасно момченце – здрав и силен. Само че раждането беше много трудно и тя се възстановяваше четири месеца. Без моята помощ нямаше да се справи, затова напуснах работа и се грижех за нея и внука. Когато възстанови сили, тя дори не искаше да се доближи до детето. През нощта спеше, през деня не се занимаваше с него. Правех каквото можех – обяснявах, молих се, карах се, но нищо не помагаше. Тогава ми каза: – Виждам, че го обичаш. Осинови го, ти бъди неговата майка! Аз ще му бъда сестра. Аз не искам да бъда майка, искам да излизам с приятелки, да ходя на дискотеки, да се забавлявам! Мислех, че може би има следродилна депресия. Но не – просто въобще не обичаше детето си. В крайна сметка се наложи да уредим нещата официално и със съпруга ми поехме настойничеството над внука си. Дъщеря ми стана непредсказуема – не ни слушаше за нищо, излизаше през нощта и се прибираше сутринта. Не се грижеше за сина си. Така живяхме няколко години. Мислехме, че нищо няма да се промени. Внукът ни растеше и поумняваше. За две години много се промени – порасна, проходи, проговори. Много усмихнат и весел е. Много се радва когато майка му се прибере вкъщи – тича към нея, прегръща я, разказва ѝ неща. И се оказа, че сърцето на дъщеря ми се размекна – превърна се в чудесна майка. Сега прекарва цялото си свободно време с него, непрекъснато го гушка и целува. Често казва: – Толкова съм щастлива, че имам син! Той е най-ценното в живота ми! Никога няма да го дам на никого! Много сме щастливи с мъжа ми, че в семейството ни най-сетне настъпи мир.
Не искам да бъда майка! Искам да изляза от къщи! каза ми дъщеря ми. Дъщеря ми забременя, когато беше
Įdomybės
049
Ето как постъпих, когато намерих в джоба на съпруга ми Петър два ваучера за морски круиз – на единия пишеше името на другата жена
Точно така постъпих, когато в джоба на съпруга ми открих два ваучера за круиз по Черно море.
Įdomybės
0609
Точно така постъпих, когато в джоба на съпруга си намерих два ваучера за морски круиз – на единия беше името на другата жена Запознах се със съпруга ми Марин на автобусната спирка. Случи се така, че изпуснах ключовете си, докато изваждах портфейла си. Беше тъмно и не можех да ги намеря. Марин ми помогна да ги открия. Благодарих му и се оказа, че трябва да пътуваме със същия автобус. Марин ме изпрати до вкъщи. Започнахме да се срещаме и шест месеца по-късно се оженихме. Марин каза, че се е влюбил в мен от пръв поглед. Животът ни вървеше чудесно – така минаха три години. После Марин си намери нова работа. Скоро забелязах, че се променя, но мълчах – мислех си, че си въобразявам. Докато един ден Марин ми каза, че заминава за две седмици в командировка. Когато той влезе да се къпе, реших да изпера панталоните му и в джоба открих два билета за круиз. На единия пишеше името на някаква жена. А той просто ми изневери, стъпка доверието и любовта ми. Бях много ядосана на Марин и реших да му отмъстя. Наистина го обичах и много му вярвах. Мълчах. Обадих се на мой съученик, с когото винаги сме били приятели, и го помолих за помощ. С Иво отидохме на същото място, където съпругът ми беше с любовницата си. Преструвахме се с Иво, че сме влюбени. Когато Марин ни видя, веднага дойде и започна да твърди, че му изневерявам. Аз отвърнах: – Ти смяташ, че можеш да изневеряваш, а аз не? Бързо ти намерих заместник! Точно тогава наблизо стоеше Наталия – любовницата на Марин. Тя беше шокирана. Оказа се, че дори не знаела, че Марин е женен. Той лъжеше не само мен, а и нея. Скоро се разведох с Марин, не можех да му простя предателството. Шест месеца по-късно се омъжих за Иво и с него съм много щастлива. А Наталия и Марин се разделиха – тя никога не можа да му прости, че не ѝ е казал, че е вече женен…
Точно така постъпих, когато в джоба на съпруга си намерих два ваучера за круиз по Черно море.
Įdomybės
0250
От Просяка до Чудото: Революцията на Един Ден
От мърляв просяк до чудо: Един ден, който промени всичко Тя си мислеше, че е просто един беден и окъсан просяк!
Įdomybės
0132
Упреквах съпруга си, че живее в моето жилище. Един уикенд той се събра и си тръгна.
Правих забележки на съпруга си, че живее в моето жилище. Един уикенд той просто си събра багажа и замина.
Įdomybės
0732
Правих упреци на съпруга си, че живее в “моето” жилище – за един уикенд той стегна багажа и си тръгна.
Правих упреци на съпругата си, че живее в моето жилище. Един уикенд тя се събра и си тръгна.
Įdomybės
0234
Момичето се грижеше за бабата на съседката – всички вярваха, че го прави за наследството, но истината беше съвсем различна.
Момичето се грижеше за бабата на съседката всички мислеха, че го прави заради наследство, но грешаха.
Įdomybės
031
Момичето се грижеше за възрастната съседка, всички мислеха, че го прави за наследство, но истината беше друга.
Днес мислите ми се върнаха към последните няколко години. Нещо вътре в мен винаги се колебае, когато
Įdomybės
0248
– Това не е твоята дъщеря, сляп ли си съвсем? С мъжа ми се срещахме по-малко от година, когато опознах свекърва си, без да подозирам, че отношението ѝ към мен и нашата дъщеря, която се роди след сватбата, ще бъде толкова подозрително и отрицателно. Проблемът беше, че малката ни се роди класическа русокоса със сини очи, а мъжът ми и неговият по-малък брат по-скоро имат тъмен цвят – като ромски. Още в родилното свекърва ми ми се обади да честити и поиска да види внучката. Но щом ме видя, лицето ѝ стана студено и директно ме попита във фоайето: – Бебето подмениха ли го? Всички в болницата онемяха, а тя ме погледна в очакване на отговор. Смутих се и казах, че не може да го подменят, защото все бях до детето. Вторият ѝ коментар беше изписан на челото й, макар че не го изрече. Но у дома, докато с мъжа ми се наслаждавахме на бебето, свекърва ми каза: – Това не е твоята дъщеря, ти съвсем ли си сляп? Мъжът ми онемя от шок, но тя продължи: – Тя няма нищо твое и не прилича и на майка си. Помисли как е станало? Очевидно друг мъж ти я е направил! Тогава той зае моя страна и просто я изведе от апартамента. Бях наранена – толкова чакахме този ден, бременността беше тежка, но момиченцето дойде здраво и се появи с хубав глас, както се пошегува докторът: – Каква певица родихте, дробовете са й просто уникални! Усмихнах се, полагаха ни заедно и мечтаех как ще празнуваме семейни празници заедно, когато изведнъж… След като свекърва ми си тръгна, мъжът ми опита да ме успокои, но настроението беше съсипано. Тя съвсем като полудя, дори след като синът ѝ не я подкрепи, не отстъпи, а започна истинска война. Телефоните станаха ежедневие, всяка рядка нейна визита в дома ни беше придружена от злобни коментари към мен и дъщеря ни. Свекърва ми никога не взе внучката си на ръце, настояваше да остане насаме със сина си и изискваше тест за бащинство. Не спестяваше никакви приказки, а аз чувах всичко от другата стая. Мъжът ми я уверяваше, че това е дъщеря му, вярва ми, но тя се смееше: – Ами провери де! На поредната сцена не издържах. Влязох в кухнята и казах: – Колко пъти ще го слушаме това, нека го направим теста, ще поръчаме хубава рамка, мама ще си го закачи над леглото и ще се радва, че татко е ти! Свекърва ми святкаше от яд, но не каза нищо. Макар да звучаха малко саркастично думите ми, всички разбраха добре смисъла. Взехме тест. Мъжът ми дори не искаше да го чете, знаеше какво пише, а свекърва ми, като го видя, ми върна листчето. Не се сдържах и попитах: – Каква рамка поръчваш – светла или тъмна? Свекърва ми кипна: – Подиграва ми се! Сигурно някой твой познат е правил теста. Младият ми син има дете, копие е на него – мургава и със същите очи, да си приличат! С една дума – тестът, на който държеше толкова, не промени нищо. Войната продължи. Пет години минаха в крамоли. Забременях втори път – три месеца по-късно от съпругата на девера. Семейството на девера ни подкрепяше, въздишаха само, като свекърва ми отново започваше с подозренията кой е бащата. Второто им дете се роди – момиченце. Когато ги посрещнахме от болницата, повдигнах крайчето на одеялото и се разсмях – там бе малко копие на нашата дъщеря. Всички ме погледнаха, а аз се смеех: – Айде, признавай си, и ти ли си с моя любовник? Всички разбраха шегата, реагираха различно, но я приеха. Единствено свекърва ми побеля като ряпа, но не каза нищо. Този момент промени всичко. Първо замлъкна и спря да ръси глупости, а после за първи път я видях да си играе с кукли с внучката. Ледът беше счупен. Сега дъщеря ми е най-възрастната, любимата внучка, „нашето момиче“, „моето ягодче“. Свекърва ми я глези, засипва я с подаръци и се старае да ѝ компенсира за годините, в които ни е смятала за врагове. Не ѝ се сърдя, но следа остана. Надявам се някой ден да изчезне.
Това не е твоята дъщеря, да не би да си напълно сляп? Със съпруга ми, Богдан Петров, се запознахме и
© 2025 Įdomybės!