Вечера си спомних, че ние с теб сме може би някаква неправилна фамилия. Колко хубаво, че имам теб, каза
13 декември 2025 г. Днес отново се озовах в онзи безкраен поток от недоразумения, който тъка живота ни в София.
Как си представяш, мамо? ядосано вдигна глас Гергана. Да живея две седмици с напълно непознат мъж?
Как си представяш това, мамо? вдигна гласа Радостина. Ще живея две седмици с чужд мъж? Как чужд?
Тате, не си тръгвай! Моля те, не ни изоставяй! Нямам нужда от нищо, нито Лъчо. Само си остани с нас!
Седна се в вечерта, спомен за онова време отново се внася в съзнанието ми. В същия късен следобед, а
Седни, Мила, прошепна той, като се опита да задържи гласовете си ниски. Какво става? попита тя, като
Знаеш, прошепна Надежда, тъй докато подбираше думи. Понякога възрастните се държат глупаво, дори поглупаво
Знаеш, каза Нина на малката си, подбирайки думи. Понякога възрастните се държат глупаво, дори поглупаво