Įdomybės
023
Татко реши да се ожени: История за изгубената топлина в дома, новата любов и цената на наследството в българското семейство
Майка й почина преди пет години беше едва на четиридесет и осем. Сърцето й спря, докато поливаше теменужките
Įdomybės
071
Татко реши да се ожени: История за изгубеното доверие, битката за наследство и цената на истинското щастие в едно българско семейство
Дневник на Емилия Моята майка почина преди пет години. Тогава беше едва на четиридесет и осем.
Įdomybės
018
Татко реши да се ожени: История за изгубената топлина в дома, новата любов и цената на наследството в българското семейство
Майка й почина преди пет години беше едва на четиридесет и осем. Сърцето й спря, докато поливаше теменужките
Įdomybės
0135
«Снахата ме помоли да се отдръпна – но после сама внезапно закрещя за помощ»
Снахата ме помоли да не идвам толкова често но после сама се обади за помощ. След сватбата на сина ми
Įdomybės
0129
Татко реши да се ожени: История за изгубеното доверие, битката за наследство и цената на истинското щастие в едно българско семейство
Дневник на Емилия Моята майка почина преди пет години. Тогава беше едва на четиридесет и осем.
Įdomybės
025
Да останеш сама на петдесет: Историята на Наталия – три десетилетия семеен живот, предателства, страхове и новото начало с децата, внуците и смелостта да избереш себе си
Останеш сама на петдесет Липсваш ми, мишле. Кога пак ще се видим? Деляна се отпусна объркано на ръба
Įdomybės
0415
Да останеш сама на петдесет: Историята на Наталия, която откри истинското си място, когато напусна брака си след 30 години, пребори страха и започна нов живот сред децата и внуците си
Липсваш ми, миличък. Кога ще се видим пак? Елена се отпуска тежко на ръба на леглото, държейки телефона
Įdomybės
0386
По-добре сама, отколкото удобна: Историята на Людмила за сутрешното кафе, мечтаната стабилност, „рицарите“ в панелните блокове и освобождаващата лекота след предателството на Евгений и мъдрите съвети на Галина Петровна
Колко е хубаво… прошепна Людмила. Тя обичаше да пие сутрешното си кафе в тишината, когато Васил
Įdomybės
030
Кафето в тишината на утрото, или как Людмила разбра, че да бъдеш нужна не винаги значи да си щастлива – история за ревност, доверие и свободата да бъдеш себе си в сърцето на един български панелен блок
Колко е хубаво прошепна Мария. Тя обичаше тихите утрини, в които пиеше кафето си, докато Петър все още