Įdomybės!

Майка ми живее на моя гръб тези думи ме оставиха без дъх. Дори сега не мога да забравя деня, в който

Вдигнах на крака свекърва ми, но тя ме унижи пред всички съседи, защото не бях прекопала лехите – Остана безкрайно недоволна, изкрещя на двора, а съседките залепнаха по оградата като гарги. След всичко това си тръгнах мълчаливо, взех детето и напуснах дома ѝ. Сега живея сама с малкия си син в нов апартамент, а съпругът ми го няма – загина малко преди да родя. Свекървата ме търси заради вещи и буркани, но аз повече не се връщам назад. Научих ценен урок: не всеки заслужава добрина – някои хора ценят повече чистите градинки от човешката обич.

Вдигнах на крака свекърва си. А аз бях ядосана, защото не бях оползотворила лехите. Какво правиш тук?

Įdomybės

039

Вдигнах на крака свекърва си, но съм бясна, защото не оплевих лехите – скандалът пред всички съседи, обидите и решението да тръгна си с детето, въпреки цялата грижа, която ѝ дадох

5 юни 2023 г. Днес ми е много тежко на душата. Върнах майката на починалия ми съпруг към живота, а аз

Įdomybės

0695

Мария две години беше само болногледачка на свекърва си. Мария успя да се омъжи за изключително сериозен мъж – притежаваше собствен бизнес, луксозен апартамент в София, няколко коли и къща на морето, всичко това едва на тридесет и две. Обаче тя току-що бе завършила университет и работеше една година като учителка. Сватбата беше през лятото. След брака мъжът й каза, че няма нужда да работи за оскъдна заплата, а да си стои у дома и да се готви за деца. Мария не възрази. Първата година изживя като в приказка – пътуваха, грабеха спомени и скъпи покупки. Но нямаше къде да носи новите си дрехи; приятелките й работеха и гледаха семейства през уикенда, а съпругът й ходеше сам по събития. Мария скучаеше, не успяваше да забременее, чувствата й гаснеха. Ден след ден, след домакинските грижи, шляеше се от стая в стая, обмисляйки бъдещето си. Още една година мина. Мъжът й рядко се прибираше денем, връщаше се изморен и раздразнен, бизнесът не вървеше. Първо поиска да харчи по-малко, после започна да я кара да отчита всяка покупка и разход. Спореше, че могат да живеят добре с половината от парите. Мария тревожно искаше да се върне на работа, но не намираше нова позиция по специалността си. Реши да се запише на курс, но тогава свекърва й се разболя. Мария две години се грижеше за болната жена в собствения им дом, а съпругът й все по-рядко се прибираше. Когато свекървата почина, той се отдалечи съвсем – мълчеше, избягваше я, прекарваше времето си на работа, почти не се връщаше. Мария не разбираше причината, докато не отиде в стария апартамент на свекърва си, където не бе стъпвала отдавна. Зад затворена врата чу детски плач. Изненада се, реши да позвъни. Отвори й млада жена. Оказа се, че мъжът й още преди болестта на майка си е създал второ семейство и настанил жената и детето в апартамента на свекърва си. Мария бе потресена. Знаеше, че не може да спаси брака си. Замина за друг град при леля си, почти без нищо, само с малка чанта – не искаше никакви вещи да й напомнят за брака и за това, как се провали животът й.

През две години Стефка беше просто гледачка на майката на съпруга си. Стефка успя да се омъжи за много

Įdomybės

049

Мария две години беше само болногледачка на свекърва си. На Мария й се удаде да се омъжи за много сериозен мъж, на когото всички нейни приятелки завиждаха. Съпругът ѝ имаше собствен бизнес, скъпа луксозна къща, няколко коли и вила извън града – и всичко това на 32 години. Мария пък току-що беше завършила университет и работеше като учителка. През лятото сключиха брак. След сватбата мъжът ѝ реши, че няма нужда жена му да работи за жълти стотинки, и я убеди да остане у дома и да се готви за раждане на деца. Мария не възрази на това решение. Първата година беше като приказка – пътешествия, луксозни покупки и много спомени. Но приятелките на Мария работеха по цял ден, а през уикендите се занимаваха със семействата си. Мъжът й ходеше на събития, но никога не я канеше със себе си. Мария започна да скучае, не можеше да забременее, а чувствата й към съпруга изстиваха. Когато приключеше с домакинската работа, ден след ден обикаляше от стая в стая, замислена за бъдещето си. Мъжът й се прибираше все по-рядко, изморен и раздразнен – бизнесът му не вървеше добре. В началото поиска от Мария да харчи по-малко, после настояваше да му дава отчет за всички разходи. Пресмяташе всяка покупка, убеждаваше я, че могат да живеят добре и с половината средства. Мария се притесни, искаше да се върне на работа, но не намираше такава по професията си. Записа се на курс, но точно тогава се разболя свекърва й. Мария трябваше две години да се грижи за нея – мъжът й премести майка си в техния дом. Мария вършеше всичко, а съпругът й започна да отсъства още повече. След смъртта на свекърва си той съвсем се отчужди. Почти не говореше с жена си, стана мрачен и затворен. Мария не разбираше какво се случва, докато не отиде в старото жилище на свекърва си, където не беше ходила отдавна. Зад затворената врата чу плач на дете. Оказа се, че съпругът ѝ още преди свекърва му да се разболее е започнал ново семейство, което настанил в апартамента на майка си. За Мария това беше шок. Разбра, че няма как да спаси брака си. Напусна града и отиде при леля си, почти без нищо, само с малка чанта. Не искаше нищо да ѝ напомня за брака и за това, колко трагично се разви животът ѝ…

Вяра две години беше просто болногледачка на майка му. Вяра успя да се омъжи за много сериозен българин.

Įdomybės

046

– Ще се спрем у вас за известно време, защото нямаме пари да наемем жилище! – каза ми моята приятелка. Аз съм много активна жена. Въпреки че съм на 65 години, успявам да обикалям различни места и да срещам интересни хора. С радост и тъга си спомням младостта – тогава можеше да прекараш ваканцията си, където поискаш! Можеше да отидеш на море, да отидеш на къмпинг с приятели и колеги, можеше да направиш разходка с лодка по която и да е река. А всичко това се правеше с малко пари. За съжаление, тези времена вече са минало. Винаги съм обичала да опознавам нови хора. Срещах хора на плажа, дори и в театъра, и с някои се сприятелявах за години напред. Един ден срещнах жена на име Снежана. Живяхме заедно по време на ваканция в един пансион на морето. Станахме приятелки и поддържахме връзка чрез писма. Един ден получих телеграма – неподписана, в която пишеше: “В 3 сутринта пристига влакът. Ела да ме посрещнеш!” Не знаех кой може да ми изпрати подобно послание. Разбира се, с мъжа ми не отидохме никъде. Но в 4 сутринта някой позвъни на вратата. Отворих и останах изумена – на прага стоеше Снежана, с две тийнейджърки, баба и мъж. Носеха купища багаж. Аз и мъжът ми бяхме шокирани, но ги поканихме вътре. А Снежана ми каза: – Защо не ни посрещна? Нали ти изпратих телеграма! Това струва пари! – Съжалявам, но не знаехме кой я праща! – Даде ми адреса си. Ето ме! – Мислех, че само ще си пишем писма, това е! После Снежана каза, че едното момиче е завършило училище и отива да учи в София, а цялото семейство дошло с нея за подкрепа. – Ще живеем у вас! Нямаме пари за квартира или хотел! Премалях от изненада. Ние дори не сме роднини – защо трябва да ги приютя? Трябваше да ги храня три пъти на ден. Донесоха малко храна, но нищо не готвеха – просто изяждаха нашето. Аз се занимавах с всички. След три дни не издържах повече и помолих Снежана и роднините ѝ да си тръгнат, без да ме интересува къде. Започна скандал – Снежана счупи чинии и крещя истерично. Бях потресена от поведението ѝ. Тогава те се стегнаха да си ходят. Успяха даже да ми задигнат халата, няколко кърпи и мистериозно ми отмъкнаха големия гювеч. Не знам как им се получи – той просто изчезна! Така приключи приятелството ми. Слава Богу! Нито съм ги чувала, нито виждала повече. Как е възможно да има толкова нагли хора!? Сега съм много по-предпазлива, когато се запознавам с нови хора.

Ще останем у вас за известно време, защото нямаме средства да наемем квартира! каза ми моята приятелка.

Įdomybės

0553

Бившата му

Времето беше мъгливо, когато телефонът на съпруга ѝ протегна. Благодаря, Йорчо! Не знам какво щях да

Įdomybės

0141

– Ще се спрем у вас за известно време, защото нямаме пари за наем! – каза ми моята приятелка. Аз съм много активна жена. Въпреки че съм на 65 години, успявам да пътувам по различни места и да срещам изключително интересни хора. С радост и тъга си спомням младостта си. Тогава можеше да се прекара лятото, където поискаш! Можеше да отидеш на море, да къмпингуваш с приятели, или да направиш речен круиз. И всичко това струваше малко пари. За жалост, тези времена вече са минало. Винаги съм обичала да се запознавам с различни хора – хора по плажа, хора в театъра. С много от тях останахме приятели години наред. Един ден се запознах с жена на име Снежана. Бяхме заедно на почивка в един и същ хотел на морето. Разделихме се като приятелки. Минаха няколко години. Понякога си пишехме писма. Докато един ден получих телеграма. Беше неподписана. Пишеше само: „В три часа сутринта пристига влакът. Посрещни ме!“ Не разбирах кой може да ми прати такава телеграма. Разбира се, с мъжа ми никъде не излязохме. Но в четири часа някой почука на вратата ни. Отворих, и застинах от изненада – Снежана стоеше на прага, с две момичета тинейджърки, баба и един мъж. Имаха огромен куп багаж. Мъжът ми и аз бяхме в шок. Но ги поканихме вътре. А Снежана ме попита: – „Защо не ни посрещна? Пратих ти телеграма! А това струва скъпо! – Извинявай, но не знаехме кой я изпрати! – Е, нали ми даде адреса си. Ето ни тук. – Мислех, че само ще си пишем, това е. Снежана ми каза, че едно от момичетата завършва училище тази година и ще кандидатства в Софийския университет. Всички пристигнали да я подкрепят. – Ще живеем у теб! Нямаме пари за квартира или хотел! Бях потресена. Не сме роднини. Защо трябва да ги приютя у дома си? Хранех гостите си по три пъти на ден. Бяха донесли малко храна, но всичко ядяха от нашето. Аз трябваше да се грижа за всички. Не издържах повече и след три дни помолих Снежана и семейството ѝ да се изнесат – не ме интересуваше къде. Започна да се кара със мен, да троши чинии и крещи истерично. Бях шокирана от поведението ѝ. Когато си тръгнаха, успяха да откраднат моя халат, няколко кърпи, и някак си – голямата ми тенджера. Не знам как я изнесоха, но просто изчезна! Така приключи тази „приятелство“. Слава Богу! Повече не съм чула или видяла Снежана. Как може човек да е толкова безсрамен? Сега съм много по-предпазлива, когато се запознавам с нови хора.

Ще останем при теб за известно време, защото нямаме пари да наемем апартамент! каза ми моята приятелка.

Įdomybės

077

Бащата на съпруга ми онемя, когато видя в какви условия живеем

Дневник, 3 март, София Със съпругата ми се запознахме на сватба на общи приятели. Бях се преместил тогава