Вкъщи пак имаше гости. Гостите бяха почти ежедневие винаги някой идваше, пиеха ракия, бири, бутилки навсякъде
Семейното съкровище Не! Не ме убеждавай, мамо! Ще го направя, колкото и да говориш! Яна, защо, мила?
Дневник на Владимир Стоянов, 12 май Какво ли не говорят хората в селото. Днес, докато пазарувах хляб
Денят е мрачен, а листът пред мен празен, но усещам нуждата да оставя всичко това тук, понеже моят свят
Разглезени деца Напълно го разглези! Все му угаждаш и той ти се е качил на главата, Ралица, не може така!
5 юни Докато просех храна на една разкошна българска сватба, се случи нещо странно, което ще помня цял живот.
Ох, колко си корав, Владимир Николов! Затова те наричат Вълкът на селото! Усмивка от теб не може да се види.
– И не забравяй бананите за баба Надежда! Вземи само от онези дребничките, знаеш, че такива обича!