Įdomybės
0243
Няма да позволя синът ми да храни чуждо дете – семейната дилема между майчината грижа, новата съпруга и изпитанията на българската обич в едно съвременно домакинство
18 октомври Колко ли алименти ти дава бившият ти мъж? Почти се задавих с чая. Въпросът ме удари като
Įdomybės
0121
Дъщеря ми поиска да я прехвърлим в друга школа.
Моята дъщеря ме помоли да я преместя в друга училище. Без сълзи. Без крясъци. Без протести.
Įdomybės
028
Няма да позволя моят син да издържа чуждо дете: семейната драма между свекърва, снаха и доведен син в едно българско семейство
24 април Колко ти дава бившият за издръжка? попита рязко свекърва ми, Захаринка. Почти се задавих с чая.
Įdomybės
0327
Ти си предател – сватба НЯМА ДА ИМА!
Ти си предател сватба няма да има Любимата ми, какви са тия глупости, които ми показваш? възлюбеният
Įdomybės
0190
След двайсет и една години брак, една вечер съпругата ми каза:
Знаеш ли, след 21 години брак едно късен вечер моята съпруга, Ивана, ми кацна в ухото: Трябва да поканиш
Įdomybės
036
Ти си предател! Сватба няма да има – разбитите мечти на едно българско момиче, коварните интриги на приятелка и отчим, и истината за една измамна любов
Ти си предател сватбата няма да се състои Любов моя, какви глупости ми говориш? възлюбеният едва хвърли
Įdomybės
045
Мислех, че държа юздите на живота си – стабилна работа в София, собствен апартамент, десетгодишен брак, съседи, с които сме делили и хляб, и радости. Но зад затворени врати и аз пазех своя тайна – изневери, които убедено омаловажавах, докато вярвах, че контролът е мой. Жена ми винаги бе пример на деликатна българка – грижлива, с рутина и обноски, а съседът, с когото все си разменяхме буркан туршия или помагахме за ремонта, ми изглеждаше част от невинната битова хармония. Докато един ден записите от камерата на входа не обърнаха всичко – жена ми и съседът се срещаха, докато мен ме нямаше. Гледах още и още – срещите се повтаряха, а мен ме заля унизителна болка. Изправих я пред истината, чух оправданията й за самота и моето емоционално отсъствие, но иронията беше, че нямам право да съдя – и аз съм бил виновен. Най-тежкото се оказа не самата изневяра, а осъзнаването, че двама уж зрели хора са градили паралелни, лъжливи вселени под един покрив в панелния ни блок. Его, достойнство, доверие – всичко рухна, а сега се питам: трябва ли да простя, при положение че тя още не знае за моите тайни?
Знаеш ли, винаги съм си мислел, че държа всичко в ръцете си. Стабилна работа в София, апартамент в Лозенец
Įdomybės
039
Мама се оказа излишна в живота на дъщерята
А тази апартамента каква е? Яко тази на четвъртия етаж? Аз съм излишна! призна се Мария Фомина, като
Įdomybės
078
Мислех, че държа живота си изцяло под контрол: стабилна работа в София, собствен апартамент, над десет години брак, съседи, с които се поздравяваме от деца. Никой — дори жена ми — не подозираше, че аз имам тайни срещи. Отдавна криех изневерите си, убеждавах се, че щом се прибирам у дома, никой не страда. Жена ми – тиха, педантична, с подредено ежедневие, винаги усмихната към нашия съсед Васко, с когото деляхме инструменти и махахме един към друг през оградата. Дори не ми е минавало през ум, че той ще се намеси в живота ни. Вярвах, че каквото и да правя навън, домът ми остава непроменен. Докато една поредица от кражби в квартал „Младост“ не ме накара да прегледам записите от нашите камери – и открих неща, които никога не съм търсел: жена ми и Васко, влизащи заедно в дома ни, по едно и също време, отново и отново. Докато си мислех, че лъжа и контролирам, и тя е живяла втори живот. Болката и срамът ме удариха, когато осъзнах — аз нямам право да съдя, защото самият аз изневерявах. А най-тежкото беше да разбера, че двама сме живели двойствена лъжа под един покрив. След всичко, трябва ли да ѝ простя, ако тя още не знае, че и аз съм изневерявал?
Винаги съм вярвал, че държа живота си здраво в ръце. Стабилна работа, нашият дом в Пловдив, брак повече