Įdomybės
011
Опрощаване и ново начало в живота без него: Пътят към вътрешен мир и щастие за всяка българка
Прошка и ново начало без него Когато Николай си тръгна онази нощ, аз, Деяна, дълго стоях неподвижна на дивана.
Įdomybės
0340
Докато децата и внуците ми се тъпчат в малък апартамент, родителите на зетя ми живеят охолно в прост…
Докато децата и внуците ни се мъчат в малък апартамент, родителите на зетя ми живеят безгрижно в широко
“Та ти на кого й на що сподіваєшся з пет деца на врата си?” — майката прогони вдовицата на 32 години, без да подозира, че в стария български дом я очаква наследство и мистериозен нощен гост…
Та кой ли ще те вземе с пет опашки зад гърба си?, изсъска майка ѝ, прокудила вдовица на 32 години, без
Įdomybės
068
Виктор караше из българско село, когато забеляза млада жена да стои самичка до пътя. Беше вече късно и наоколо нямаше жива душа. Той спря. – Може ли да ме закарате?
Знаеш ли, миналия ден ми се случи една интересна история, че още не мога да я забравя. Карах си камиона
„Че кой ще те вземе с пет деца?“ — майка изгони вдовицата на 32 години, без да знае, че в старата къща я чака наследство и нощен гост…
Кому си потрябвала, ти, с пет дечурлига, лепнати като ремаркета? така ме срещна собствената ми майка
Įdomybės
041
Сашка не понасяше дните, когато в дома за сираци идваха бъдещи осиновители! Защото за седемте години, прекарани тук, нито веднъж не я избраха.
Симона не можеше да понася дните, в които в дома за сираци идваха потенциални осиновители! Седем години
Įdomybės
0444
Ще ще не ще – ще не е за този хубавец. Да, той е страхотно момче във всяко отношение. Но не е моят! …
Ще се омъжа, ама не за тоя хубавец. Заслужава го, добре момче е отвсякъде, ама не е за мен.
Įdomybės
063
Виктор стигна с колата си до едно българско село, когато изведнъж забеляза момиче, което стоеше край шосето. Вече беше късно и наоколо нямаше жива душа. Той спря. – Ще ме закарате ли?
Виктор караше камиона си по малките пътища, докато постепенно стана тъмно. По навика си беше взел любимите
Įdomybės
0254
Никола дойде по спешно повикване. Вратата му отвори десетгодишно момче и малко момиче. – Мама скоро ще си бъде вкъщи, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.
Стоянов беше по последен адрес за деня, когато го повикаха още веднъж от фирмата, въпреки че вече си