— Какво приказваш, майко?! — извика Радка, хващайки се за гърба на столът. — Каква чужда? Аз съм ти родна дъщеря!
Върни се при сина ми, иначе ще съжалиш! — заплашително каза бившата свекърва, стоейки на вратата ми.
Радка седеше в кухнята на новия си апартамент, прелиствайки стари снимки. Седем години брак бяха събрани
Бабка ни избра нас Лиля Стоянова стоеше до прозореца и гледаше как в двора играят чужди деца.
— Как смееш, Гериславка?! Как смееш да си слагам кетените ми?! — гласът на Красимира Стефанова трепереше
Радка Илиева сели зад кухненската маса, прелиствайки снимки в телефона си. Четиридесет години – кръгла дата.
Жена живееше в хубав къщунка на тиха уличка във Велико Търново. До прозореца й цъфтеше малка градинка
Стоях до кухненския прозорец и гледах как съпругът ми, Димитър, си играе в гаража с някаква железяка.
Кирил се стресна, когато разбра, че момичето е с цели дванадесет години по-малко от него. Той беше на
**ПОХОД В РЕСТОРАН.** – Давай за приключения! – казаха си две близки приятелки, натъпквайки куфарите