Казвам се Александър Марков и живея в Пловдив, където известната пешеходна улица „Главната“ отразява
Славян проверяваше внимателно работния си плот. Обикновено върху него цареше така нареченото творческо безредие.
Изабор Йорданов е моето име, и живея в Горна Оряховица, където старите розовити череши хвърлят сянка
У нас не е старчески дом, не ми е нужна тук… Тази удивителна житейска случка ми беше разказана
От черната сянка до светлия лъч надежда: как животът ми поднесе неочаквано щастие Много хора не вярват
Извинете, може да ми предоставите нещо за ядене? – Настя попита бързо. – Гладна съм ужасно
Съдбата обича да ни изненадва: намерих любовта на живота си на пътя към морето Ако някой ми беше казал
Как така на Лилия ѝ дойде на ум да помогне на бедна старица с огромен чувал? Не стига че дръжките му
— Йордан, ти къде? — Радослава подаде глава от кухнята, избърсвайки ръце в кърпа и поглеждайки съпруга