**Дневникът ми: Чемоданите** — Боже мой, ти да си се побъркала! Къде ще сложа аз вашите куфари?
По време на рождения ден на съпруга ми, синът ми посочи гост и извика: „Тя е! Носеща я е тази пола!
Днес си спомням как всичко започна с една невинна рисунка. Шестгодишният ми син, Борис, от няколко дни
– Радо, какво правиш?! – гласът на Милена трепереше от възмущение. – Как може да ми направиш това?
Метежът беше ужасен. Пътищата бяха залети – нито да минеш, нито да преминеш. Входната врата не се отваряше
Тамара Георгиева остави плетенката настрана и се заглуши. Някой си бъркаше с ключалката на входната врата.
Мислите ѝ се бъркаха в главата, а в сърцето кипеше ревност и обида. Защо й постъпват така? Нима не беше
Слънчев лъч прониза завесите, осветявайки напрегнатите лица около масата, но дори той не успя да разтопи
„О, а ти кой си?“ — попита нисък мъжки глас от спалнята, когато Снежана отвори вратата на апартамента си.