Įdomybės! – Page 553

„Гостите дойдоха без нищо на отрупаната маса – затворих хладилника и спрях угощението: една българска новоселска вечер с неканени ръце и отворени усти. История за гостоприемството, границите и кога е време да кажеш „стига““

Приятели дойдоха с празни ръце на отрупаната маса, а аз затворих с щракване хладилника. Милене, сигурен

В неделя на татко: Разказ за Олесия, Злата и новия им приятел в столичния мол

Неделният татко. Разказ. Къде е дъщеря ми? повтори Росица, усещайки как зъбите й тракат, не знаеше дали

Твоя е майка – значи твоя е отговорността!” – каза той, но тя вече беше изглумва

Това е твоята майка значи, твоя е отговорността! каза той, но тя вече беше преситена. Елена закопчаваше

Неделният татко. Разказ.

Къде е дъщеря ми? повторя Мира, усещайки как зъбите ѝ тракат дали от страх, дали от студ. Тя бе оставила

Две чертички на теста ― пропускът ѝ към нов живот и билет за ада за най-добрата приятелка. Тя се омъжи под аплодисментите на предатели, но краят на тази история написа онзи, когото всички смятаха за глупава пешка.

Двете черти на теста се превърнаха в нейният билет за нов живот и вход към ада за най-добрата ѝ приятелка.

Две чертички на теста станаха нейния ключ към нов живот и билет за ада за най-добрата ѝ приятелка. Тя празнува сватбата си с овациите на предателите, но последната глава в тази история написа онзи, когото всички смятаха за просто глупа пешка.

Две чертици на теста станаха нейния пропуск към нов живот и билет към ада за най-добрата ѝ приятелка.

Писмото Денис се прибираше от работа по снежните, хрупкащи улици на София, а спомените го връщаха в детството – пързалянето с ученическата чанта по хълма в Борисовата градина, битките със снежни топки и бликането на ледени висулки, златни времена… Изведнъж чу плач на дете. Огледа се и на пейката видя момче с кафяво палтенце и сива шапка, което горчиво плачеше, размазвайки сълзите по бузите си. Денис се приближи. – Момченце, изгуби ли се? Защо плачеш? – Изгубих едно писмо… Носех го в джоба си, а после го нямаше, – и пак заплака. – Не плачи, хайде да потърсим заедно. Какво е това писмо? Майка ти те прати до пощата? – Аз го написах… До Дядо Коледа… Мама не знае… – Ех, беда… Нищо, ще напишеш ново… – Ама то няма да стигне навреме… – Знаеш ли какво, върви си вкъщи сега, вече е тъмно, а аз ще потърся твоето писмо. Става ли? – Добре… Ще го изпратите ли, ако го намерите? – Обещавам! Дядо Коледа знае всичко, което му пишат децата. Дори и да не го намеря, пак ще имаш подарък… Момчето изтри сълзите с ръкава и хукна към дома си. Денис се усмихна, спомняйки си колко беше вярвал, че Дядо Коледа чете писмата и оставя подаръци под елхата… Не след дълго и неговият Максим ще пише писма, но засега момченцето му е едва на четири. Докато вървеше, внимателно гледайки в снега, Денис забеляза ъгълче на плик, подаващо се от пряспата. Внимателно го извади – беше писмото! Хартията бе влажна, но го прибра в чантата, за да не се скъса. Вкъщи жена му Вяра приготвяше вечеря, а малкият Максим строеше кули с количките си. Денис обичаше семейството си и с радост се прибираше в уютния им апартамент до Лъвов мост. – Вярче, представи си – вървя по булеварда, а на една пейка едно момче към осем годинки ридае. Изгубило писмо до Дядо Коледа. А аз го намерих, ето го. Да видим какво е написал? Денис извади плика. С детски почерк пишеше: “До Дядо Коледа, от Сашко Иванов”. – Да отворим ли, да прочетем? – Давай, все едно никой друг нямаше да види това писмо… Денис внимателно разгъна мокрия лист и зачете: “Скъпи Дядо Коледа! Пише ти Сашко Иванов. Живея на ул. “Александър Стамболийски” 97. На девет години съм и съм в трети клас. Обичам да ритам футбол и да тичам с приятели. Живея с майка ми Вера и баба Лида. Скоро се преместихме в старичко жилище, където добри хора ни пуснаха да останем. Преди живеехме с татко в друг град. Той пиеше ракия и биеше мама, понякога и мен. Мама и баба (тя е майка на татко) често плачеха и аз заедно с тях. Беше ни зле – затова избягахме и взехме и баба с нас. Дядо Коледа, искам да помогнеш на мама да си намери нова работа. Тя чисти офиси, но не бива да се навежда, има лош кръст. А и й подари нова рокля – старата й се скъса, а мама е висока и красива! За баба моля донеси хапчета за коленете, че й тежи да ходи. И халат топъл – често й е студено. Аз си мечтая за истинска елха с лампички и играчки. Преди мама украсяваше и имахме празник… докато татко не се напие и не я събори. Чакам те, Дядо Коледа! Сашко Иванов” Денис приключи и погледна жена си – в очите й блестяха сълзи. – Мило, толкова трогателно… Бедното дете, избягали от пиян татко, сега нямат за нищо… И все пак Сашко не поиска нищо за себе си, освен елха. – Да… много са преживели. И като гледаш – не са изоставили баба, майката е добър човек. Ами какво ще кажеш, Вярче – да сбъднем една истинска коледна мечта? – Много бих искала! Аз израснах в подобно семейство, знаеш… Мама така и не събра сили да си тръгне. Добре, ще купя рокля, халат, лекарства, сладки, играчки, елха… – От работа търсят администратор, ще пробвам да предложа на майка му нова позиция. – Ще вземем назаем костюми на Дядо Коледа и Снежанка от Колеви, ще украсим елхата заедно и ще им подарим Коледа! На следващия ден Вяра купи стилна тъмнозелена рокля, топъл халат за баба Лида, лекарства, кутии с бонбони и мандарини, както и красива елха. Денис добави нов модел мобилен телефон за Сашко, защото вероятно той нямаше такъв. В уречения ден се облякоха в костюми, натовариха подаръците и тръгнаха към блока на ул. Стамболийски – скромно жилище с дървен дувар и едва блещукаща лампа. Денис взе елхата, Вяра – чувала с подаръци, и почукаха. – Кой е? – отвори висока жена с добри очи – несъмнено майката, Вера. – Тук ли живее Сашко Иванов? – Да, моят син. – Мамо, кой е? Сашко изскочи, позна Дядо Коледа и извика: – Мамо, той получи писмото ми! Този чичко го намери! С усмивка Вера пропусна гостите, а баба Лида също излезе да се запознае. – Това ли е елхата? Колко е красива… Мирише на празник! – За всяко дете елха да има! Саше, дай да видим как си слушал тази година… Сашко занемя от вълнение, но грееше от щастие. Дядо Коледа и Снежанка донесоха подаръците от писмото му – халат за бабата, нова рокля за мама, хапчета, бонбони, смартфон, мандарини, елха и украса. Коледата дойде наистина! – Дядо Коледа, благодаря ти! Вярвах, че има чудо, а ти не ме подведе! Когато си тръгваха, майката попита кои са. – Просто хора с добри сърца, които намериха писмото. Вземете и визитката – търсим администратор. Ако искате да опитате… – Толкова сте добри… Сашко не е бил по-щастлив. Подарихте му чудо! Денис и Вяра се прибраха, усмихнати и сгряти от щастие. Понякога да подаряваш на другите е по-голямо вълшебство от всеки подарък за самия теб. А истинската радост не се купува с пари.

Писмо Знаеш ли, днес докато се прибирах от работа, сняг приятно хрупаше под обувките ми и, не знам защо

Бившата ми жена искаше да ме съди за половината къща, но не очакваше, че съм предвидил всичко предварително

Бившата ми съпруга искаше да ме съди за половината къща, но не очакваше, че съм подготвен. Разводът ни

Писмото: Снежен спомен от детството, изгубено писмо до Дядо Коледа и как едно семейство в България сбъдва мечтите на момче, избягало от трудното минало, със сила на добротата и празнично чудо

Писъмцето Пешо си тръгваше от работа, снегът приятно хрупкаше под ботушите му и някак несъзнателно го