Здрасти, мамо. Таксито шумолеше по мокри от есенен дъжд улици. Възрастният шофьор караше спокойно през
“Тя вместо мен” — Не искам да отивам при татко… Леля Цвета каза, че татко вече не ме обича.
**Названият брат** — Давай го! Недей! На него му е болно! — Таня, захлъхвайки се от сълзи, биеше момчето
**Еднопосочен път** — Ще му периш ли и долните чорапи, бе? Мъж е, за Бога! Нека сам се справя, — упрекна
Къщата се изпълни с аромата на гъст чорба, който Радка Иванова бъркаше енергично, пъшкайки и дишайки шумно.
**Днес пиша, защото сърцето ми е тежко.** “Ти пак купи грешния хляб. Казах да е без слънчогледови
Ароматът на прясно сваренето кафе и топли кифлички се носеше по кухнята, като заклинание за спокойствие.
Две приятелки Някога бяха приятелки… По-точно, така си мислеше жената от третия етаж. Нейната приятелка
— На теб само това ли ти липсва? — Мен ли ме наричаш безсърдечна?! Аз?! Ти първо забрави да си осигураш