„Извикайте Людмила, моля…“ От сутринта Галена усещаше предчувствие, че нещо ще се случи. Всичко, което
Злата старица Радостна излезе от таксито и чакаше малката Снежана да се измъкне от колата. — Благодаря
— Росица Иванова, там на детската площадка някакъв непознат мъж се заяждаше с вашата Миленка.
Една жена на почти седемдесет години влезе в магазин за дрехи. Косата й беше нечесана, дрехите –
Гладът ни галише, но той всяка нощ, под луната, криеше чувал брашно, който спаси животите ни.
По неговите стъпки — Димчо, какво ти липсва? Виж си оценките — български — двойка, математика — слаб
Тя се завърна — Синко… — Извинете, но аз не ви съм син. Не ме наричайте така. Казвам се Красимир.
**Дневник на един мъж** Веселина беше сама със сина си. Мъжът й я напусна преди повече от десет години.
“— Мъж ли си или как? Опят съседите горе правят купон, вече ми писна! Три часа е нощта!