— Какво, вече съм стара? Немощна? — гласът на майката затрептя от обида. — Аз още мога повече!
Самотата не носи щастие Не много млада, но с блясък в очите Радка Иванова изпи чашата си от чай, бавно
Днес започна денят с посещение у нотариуса заедно с брат ми и сестра ми. Всичко беше толкова странно
**Измяна, втори път** Работехме в една фирма с Елица и Снежана. Снежана караше колата – отговорна, сериозна
Срам в автобуса Цветана Димитрова бързаше към спирката, притискайки към гърдите си малка чанта.
Влада очакваше с нетърпение края на работния ден, мислейки как ще излезе от офиса и любимият ѝ съпруг
Запознахме се на сватба Захар беше тих, срамежлив младеж. Живееше с родителите си в село – или го възпитаха
Странен сън се сни на Ралица Илиева — домът ѝ струваше като от приказка, но в него не можеше да стъпи.
— Девойки, елате в събота у нас, да посидим за чаша вино и да пообщуваме от сърце, — весело предложи