**Дневник на един мъж** Цветана винаги се събуждаше преди алармата, сякаш в нея бяха вградени вътрешни
**Дъждът носи щастие** След жегавото лято дойде студена и мъглава есен, с пронизващи ветрове и непрестанни дъждове.
Радвай се… Радо мразеше тялото си. От малка беше пълничка и завиждаше на слабичките връстнички.
Ти сама си виновна, майко Радка пържеше кюфтета, когато звъннаха на вратата. Тя излезе от кухнята, за
Идеалното семейство — Ох, страх ме е. — Радка спря пред входа. — От какво? От родителите ми?
Спасение от самотата Цветана се събуди късно. Първата й мисъл бе, че закъснява. Дъщеря й с внука ще се
Малина беше хубаво момиче на двадесет и седем години. Животът ѝ беше като в песен: „Избираме, избират
— Мамо, трябва да говорим. — Какво застрашително начало… — Ирина погледна сина си с тревога.
В онятия знойен лятен ден край реката… Семейството на Вихра беше сплотено. Когато тя учеше в трети клас