Бях само на 22 години, когато съпругът ме изостави сама с малкия си син, Борис. Той тогава беше едва на две.
Една бездомна душа спас живота на кучето ми, но тайната му ме разтърси до дъно. Този вечер в Пловдив
Готвя храна за цялото семейство, а приятелите на дъщеря ми я изядоха всичката! Моята дъщеря Иванка —
Отмъщението за изгубеното: как Краси си върна дома Краси беше затворник в собствената си къща.
Снахата превърна дома в парти, а синът мълчи! — Синът ми се обади, на ръба да не се разплаче, — споделя
Днес пиша с тежко сърце, защото раната е още пресна и болката неотстъпва. Нашата единствена дъщеря, Снежана
Беше студен вечер, когато ги забелязах — жена и маленичка момиченце, седнали върху парче картон до стар
— Ей, подкаблучник ли си?! — свекървата остана ужасена, като видя, че синът ѝ сам приготвя закуска.
Съпругът остави писмо и си тръгна: „Влюбих се в друга“. — Свекървата звънна, брат ти се развежда — хвърли








