— Не, Стефан Иванов! Не и точка! — удари с юмрук по масата Радка, така че чашите на подносите звъннаха.
— Това е лудост! Къде ще сложим вашите куфари?! — викаше Елка Димитрова в телефона, размахвайки свободната си ръка.
– Нели, какво правиш?! – Гласът на Ралица трепереше от негодувание. – Как може да постъпиш така с мен?
“Обадете се на линейката,” прозвуча глас в главата му, и Любомир се огледа наоколо.
Върна се не сам Тодорка Илиева отложи плетенцето и се заслуша. Някой бъркаше с ключалката на входната врата.
Тя мечтаеше да танцува Музиката спря внезапно, залата замръзна. Радослава чуваше само дъха си.
– Не вярвам! Просто не вярвам! – викаше Радка, размахвайки ръце. – Как може да ми направиш това, мамо?
“Жената ми се смееше, докато аз плачех” “Стига си ревел като баба!”
– Радо, ти смахната ли си? – просумтя в телефона Надежда. – Как така се разведе тайно? Защо не ми каза?