Днес си спомних една невероятна история, която ме докосна дълбоко. Беше по време на празниците, когато
От самото начало между Ралица и свекървата й, Цветанка Петрова, вееше студенина. Сякаш невидима стена
Една тиганчета за двама Понякога хората спират да се карат. И това вече не е помирение. Това е краят.
В един от забравените кътчета на стария град, където къщите пазеха следи от времето като бръчки по лицата
Катя излезе, защото умори да бъде “неудобната” съпруга — Кате, може ли за две думи?
В хладен ноември вечер в малкия град Дряново, пропитан с миризма на влага и паднали листа, Владимир се
„Кажи ми, Кате, ако имаше дори капка съвест, щеше да измиеш чинията си поне веднъж!“ А синът ми ме обвини
Моята снаха дори чай не може да завари. А храната й – истински кошмар… Свекървата бели картофи и ги натъпква
В хладно утро във Враца, където вятърът разнасяше падналите листа по пероните, я забелязах на платформата








