Всеки сутрин Георги излизаше от своя старомоден панел в квартал „Люлин“ точно в 07:45. Не защото имаше
„Мамо, кажи ми, когато Борис с Радослава ще идват при теб, аз в този ден ще остана вкъщи с Елица“, каза
Засмях се: значи от издръжката, която бившият ми плаща за нашето дете, трябва да плащам издръжка за брат
**Почти добре — но само почти** — Пак закъсняваш? — гласът на Борис по телефона звучеше все едно идва
Днес си спомних за времето, когато за първи път се сблъсках със селските клюки. Всеки път, когато отивах
„Весела, Бога да те е страх, вече имаш четири апартамента, защо ти трябва още един? Ние и майка ми къде
Години по-късно все още си спомням онзи ден, когато получихме поканата за кръщението на внучката ни.
Само на 49 съм, но малката ми сестра мисли, че вече нямам личен живот и трябва да бъда безплатна бавачка
“Как може да не ме забележи?” — мрънкаше Ралица, оглеждайки се в огледалото и подчертавайки