Дали орхидеята е виновна? – Как един цветък се превърна в символ на разбито семейство, нова любов и втори шанс за щастие в живота на Денис, Маша и Катя
– Полина, вземи тази орхидея, иначе ще я изхвърля – каза Катя и ми подаде прозрачната саксия с изнемогващото цвете.
– Благодаря ти, приятелко! А защо тази орхидея ти е толкова противна? – възмутих се аз, докато на перваза й се кипреха още три здрави орхидеи.
– Този цвят подариха на Денис за сватбата… А знаеш какво последва… – въздъхна тежко Катя.
– Знам, че твоят Денис се разведе, без дори да изкара година в брак с Таня. Сигурно е имало сериозна причина – не исках да разравям прясната болка.
– Някога ще ти разкажа, Поля… Засега е твърде трудно.
Занесох “отхвърлената” орхидея вкъщи. Мъжът ми ми хвърли съчувствен поглед: „Няма живот в това растение.“ Аз, обаче, повярвах, че с любов и грижа ще го съживя.
Само седмица по-късно Катя ми звънна – нямаше сили повече да мълчи за драмата на Денис, Таня, предателството, болестта и неочаквания избор на Маша – обикновено, но златно момиче.
Ще разберете как един подарък за сватба – орхидея – се превърна в неволен свидетел на житейската буря, разочарованията и новото семейно щастие, което разцъфна не с “моделна красавица”, а с крехката, но вярна Маша.
И дали наистина орхидеята е виновна, или е просто цвете, което чака някой да го погали и обича… ОРХИДЕЯТА ЛИ Е ВИНОВНА? Полина, вземи тази орхидея, иначе ще я изхвърля каза ми Катя, докато безразлично
КАТО ПТИЦА НА ПРИВЪЗКА Момичета, омъжваш се веднъж и завинаги. До последния си дъх бъди до човека, когото обичаш.
Като Птица на Капан Момичета, човек трябва да се жени веднъж и завинаги! До последен дъх заедно с любимия
Имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще се премести в село и ще ни остави на мен и на
ДЕН, КОЙТО ПРОМЕНИ ВСИЧКО… В нашето семейство всеки си живееше свой живот. Татко Николай, освен
НА ЖИВО – СЪЛЗИТЕ, ГРЕХОВЕТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО: Как татко Сашо и майка Жени, обвити в измени и заблуди, забравиха любовта си, а децата Денис и Мартин растяха самотни между училището и улицата… Докато една ужасяваща случка в гаража не обърна всичко, изпепели стария им начин на живот, и не ги доведе до вярата, болницата, силата на молитвата и чудото, което върна Денис от смъртта, научи ги на истинска свързаност и възроди надеждата в разбитото семейство. Това семейство ей Богу, всеки си беше по своя път. Бащата, Сашо, освен с жена си, поддържаше връзки и
ЩЕ ТИ НАПОМНЯ Госпожо Иванова, ето тук, спиралата не се получава прошепна тъжно второкласникът Тошко
АЗ ТЕБ ЩЕ ТИ НАПОМНЯ Госпожо Маргарита Иванова, ето тук листенцето не ми се получава тъжно прошепна второкласникът
Съдба на болничното легло – „Госпожо, поемете отговорност и се грижете за него! Аз дори да се приближа ме е страх, какво остава да го храня с лъжица!“ – жената хвърли рязко плик с покупки на леглото, където лежеше болният ѝ съпруг.
„Не се тревожете толкова! Мъжът ви ще се оправи. Сега има нужда от постоянни грижи. Ще помогна на Димитър да се изправи на крака,“ – като медицинска сестра не ми беше за първи път да успокоявам жена на пациент с туберкулоза.
Димитър дойде в тежко състояние, но имаше голям шанс да оцелее. Той искаше да живее – а това е половината битка. Жалко, че съпругата му Алла не вярваше в медицината и изглеждаше готова да се отрече от мъжа си предварително.
Ще разкрия – след много години, синът на Димитър и Алла също ще се разболее от открита туберкулоза. Алла веднага ще „отпише“ сина си Юри, но Юри ще се излекува.
Въпреки тежката диагноза, Димитър шегуваше се, смееше се и искаше час по-скоро да напусне тубдиспансера. В родното им село до Пловдив нямаше специализирана болница и Алла рядко го посещаваше. Жал ми беше за младия мъж – беше изоставен, неподдържан, с раздърпани дрехи.
„Дими, нямаш нищо против да ти донеса малко неща? Виждам, че и пантофи нямаш, с обувки ходиш. Ще приемеш ли пакета от мен?“ – опитвам се да се пошегувам.
„От вас, Виолета, и отровата ще приема като лекарство. Но, моля ви, не ми трябва нищо, оставете ме да оздравея… после вече…“ – Димитър нежно хвана ръката ми.
Внимателно я освободих и излязох.
Сърцето ми препускаше. Да не би да се влюбвам? Не мога да разбия чуждо семейство… Но сърцето не пита….
Все по-често посещавах палата на Димитър и водехме задушевни нощни разговори. Плавно преминахме на „ти“.
Димитър имаше петгодишен син.
„Юри прилича на красивата си майка. Много обичах Алла. Готов бях и земята под краката й да постиля. Но тя обича само себе си. Ей такава жена е по-лоша и от най-силната киселина, разяжда всичко живо. Сега ти, чужда жена, се грижиш за мен,“ – въздъхна той.
„Ама Алла е далече, няма как да идва често…“ – опитвам се да оправдая Алла.
„Айде стига, Виолета! Както казва българинът – „жена си обича мъжа, ама гледа и любовника.” Към тях все ще намери време.“ – Димитър се ядоса.
„Лека нощ, Дими. Остави нещата за утре,“ – казах и изгасих лампата.
Беше му мъчно – безпомощно лежи в болница, а жена му се забавлява другаде.
Седмица по-късно чувам шум в болничната стая на Димитър. Влизам:
„Да не си се мяркала повече тук, курво! Махай се!“ – Димитър крещеше на изплашената Алла. Тя излетя от стаята.
„Какво става?“ – питам изумено.
Димитър се обърна към стената и се разтрепери под завивката. Трябваше да му сложа успокоително.
…Мина месец. Алла не се появи нито веднъж.
„Дими, да ѝ се обадим?“
„Не, Виолета… Разделяме се. Развод.“
„Заради болестта ли?“
„Да беше само това… Тя дойде да ми каже, че има любовник, че ще живее с него в нашата къща – на мен не ми се знае дали ще оцелея, а ѝ трябват мъжки ръце за ремонтите…“ – замълча Димитър.
„Ужасно е!“
Не след дълго Алла доведе непознат мъж, който я чакаше нервно на пейката пред болницата в Пловдив. Алла излезе при него, целуна го по бузата и си тръгнаха заедно.
„Дими, изписват те.“
„Виолета, мога ли да остана у вас? Алла вече е с друг…“
„Аз имам дете. Ако го приемеш – ще сме семейство.“
„Детето не е пречка. Вече го обичам,“ – погледна ме с топли очи, от които ми стана топло като снежинка на ръкавица.
…Минаха много години и зими.
С Димитър имаме две общи деца и топъл дом край Пловдив. Юри, синът на Димитър, често ни навестява със семейството си. Моята дъщеря живее в чужбина. Баща ѝ беше първата ми любов, но не се получи – но не съжалявам.
Алла се омъжваше неведнъж, роди син от гост-работник и го изостави – момчето страдаше от психично заболяване и след смъртта на майка си попадна в дом.
С Димитър сме вече старци, но се обичаме още по-силно. Вървим заедно през живота, ценим всеки ден, всеки поглед, всяко дихание… СЪДБА НА БОЛНИЧНО ЛЕГЛО Госпожо, ето, вземете продуктите и се погрижете за него! Аз дори се страхувам
