13 март Етап 1: Раницата, която тежеше повече от предишната Тази вечер никога няма да забравя.
Оксана, свободна ли си? – попита майка ѝ, надниквайки в стаята на дъщеря си.
– Само минутка, мамо. …
Калина, имаш ли малко време? надникна майка ѝ в стаята ѝ. Дай ми една минутка, мамо. Само да пусна това
3 май, петък Няма да облечеш това каза ми Виктор, дори без да се обръща. Стоеше пред огледалото в антрето
Още няма ли вест от твоя, не ти ли пише, не ти ли звъни? Нищо, Мария, нито на деветия, нито на четиридесетия
Баща ми смяташе, че съм посрамила семейството докато не разбра какво сам е направил Етап 1: Раницата
Бащата крачеше към село Огняново със странната увереност на човек, който е свикнал да нарежда света по
Омръзна ми вече! И не ядеш както трябва, и обличаш се нелепо, и въобще всичко вършиш наопаки!