– Не ти го позволявам, Гошко! Само през тялото ми! – извика Анна Иванова, заграждайки й пътя към овощните
Людина на петдесет години: Да се върнеш в бащиния дом, където теб вече никой не чака… Никога не си мислех
Прогълнала сълзите: как от майка-кралица се превърнах в стара луда жена В този свят винаги съм била сама.
След толкова години самота: найпосле се намерихме — и вече сме наистина щастливи! Казвам се Мария, на 54 съм.
Звена мечтаеше за него. Що — за сестрицата му Звена Попова жълта в прозореца, раздвижи се от топлината
Днес дневникът ми ще понесе тежестта на сърцето ми. Не знам как да го спася. Не знам как да помогна
Всичко беше наред, докато не се върна. — Какво правиш тук? — Избягаха си чашата кафе, когато Аня зърна
**Дневник на мъжа** Твърде дълго живех за другите… Сега искам да избера себе си. Понякога човек се събужда
ВЕЧЕРНИЯТ ЧОВЕК И ЧУЖДОТО ДЕТе Не беше точно, че Розита не обичаше стъклото, просто го възприемаше като чужд.