Įdomybės
025
Дали орхидеята е виновна? – Как един цветък се превърна в символ на разбито семейство, нова любов и втори шанс за щастие в живота на Денис, Маша и Катя – Полина, вземи тази орхидея, иначе ще я изхвърля – каза Катя и ми подаде прозрачната саксия с изнемогващото цвете. – Благодаря ти, приятелко! А защо тази орхидея ти е толкова противна? – възмутих се аз, докато на перваза й се кипреха още три здрави орхидеи. – Този цвят подариха на Денис за сватбата… А знаеш какво последва… – въздъхна тежко Катя. – Знам, че твоят Денис се разведе, без дори да изкара година в брак с Таня. Сигурно е имало сериозна причина – не исках да разравям прясната болка. – Някога ще ти разкажа, Поля… Засега е твърде трудно. Занесох “отхвърлената” орхидея вкъщи. Мъжът ми ми хвърли съчувствен поглед: „Няма живот в това растение.“ Аз, обаче, повярвах, че с любов и грижа ще го съживя. Само седмица по-късно Катя ми звънна – нямаше сили повече да мълчи за драмата на Денис, Таня, предателството, болестта и неочаквания избор на Маша – обикновено, но златно момиче. Ще разберете как един подарък за сватба – орхидея – се превърна в неволен свидетел на житейската буря, разочарованията и новото семейно щастие, което разцъфна не с “моделна красавица”, а с крехката, но вярна Маша. И дали наистина орхидеята е виновна, или е просто цвете, което чака някой да го погали и обича…
ОРХИДЕЯТА ЛИ Е ВИНОВНА? Полина, вземи тази орхидея, иначе ще я изхвърля каза ми Катя, докато безразлично
Įdomybės
078
Като птица, уловена от зова на съдбата: История за вечната вярност, семейния срам, сестринската завист и изборите на сърцето – от малкото българско село до големия живот, с мъже, раздели и една непримирима жажда за истинска любов
КАТО ПТИЦА НА ПРИВЪЗКА Момичета, омъжваш се веднъж и завинаги. До последния си дъх бъди до човека, когото обичаш.
Įdomybės
022
Като птица, хваната на капан: Истинската любов, изпитанията на брака и житейските уроци от едно българско семейство през годините на прехода – изповедта на Ксюша за верността, изкушенията и новия шанс за щастие
Като Птица на Капан Момичета, човек трябва да се жени веднъж и завинаги! До последен дъх заедно с любимия
Įdomybės
0595
Имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще се премести на село и ще остави тристайния си апартамент на мен и съпруга ми!
Имахме голяма надежда, че майка ми ще се пенсионира, ще се премести в село и ще ни остави на мен и на
Įdomybės
077
ПО-БОЛГАРСКИ ЖИВО ЕДНО СЕМЕЙСТВО – ИЗГОРЕНИ ВЪТРЕШНИ ВРАТИ; ИЗНЕВЕРИ, СЪСИПАНИ ВРЪЗКИ, ОТЧУЖДЕНИ ДЕЦА И ЧУДОТО, КОЕТО ВСИЧКО ПРОМЕНЯ: КОГАТО СЕМЕЙНОЩА БОЛКА И ЕДНА МОЛИТВА КЪМ СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ ОТВАРЯТ ПЪТ КЪМ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, ПРОШКАТА И НОВ ЖИВОТ
ДЕН, КОЙТО ПРОМЕНИ ВСИЧКО… В нашето семейство всеки си живееше свой живот. Татко Николай, освен
Įdomybės
035
НА ЖИВО – СЪЛЗИТЕ, ГРЕХОВЕТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО: Как татко Сашо и майка Жени, обвити в измени и заблуди, забравиха любовта си, а децата Денис и Мартин растяха самотни между училището и улицата… Докато една ужасяваща случка в гаража не обърна всичко, изпепели стария им начин на живот, и не ги доведе до вярата, болницата, силата на молитвата и чудото, което върна Денис от смъртта, научи ги на истинска свързаност и възроди надеждата в разбитото семейство.
Това семейство ей Богу, всеки си беше по своя път. Бащата, Сашо, освен с жена си, поддържаше връзки и
Įdomybės
022
Ще ти припомня – Трогателна история за едно детско цвете, майчиния рожден ден, изгубения кученцето и силата на спомените в сърцето на българския учител
ЩЕ ТИ НАПОМНЯ Госпожо Иванова, ето тук, спиралата не се получава прошепна тъжно второкласникът Тошко
Įdomybės
039
Ще ти припомня – Топла история за добротата, детските мечти и истинската стойност на подаръка през очите на учителката Мария Стефанова, малкия Темо и майка му Лариса в едно българско училище
АЗ ТЕБ ЩЕ ТИ НАПОМНЯ Госпожо Маргарита Иванова, ето тук листенцето не ми се получава тъжно прошепна второкласникът
Įdomybės
023
Съдба на болничното легло – „Госпожо, поемете отговорност и се грижете за него! Аз дори да се приближа ме е страх, какво остава да го храня с лъжица!“ – жената хвърли рязко плик с покупки на леглото, където лежеше болният ѝ съпруг. „Не се тревожете толкова! Мъжът ви ще се оправи. Сега има нужда от постоянни грижи. Ще помогна на Димитър да се изправи на крака,“ – като медицинска сестра не ми беше за първи път да успокоявам жена на пациент с туберкулоза. Димитър дойде в тежко състояние, но имаше голям шанс да оцелее. Той искаше да живее – а това е половината битка. Жалко, че съпругата му Алла не вярваше в медицината и изглеждаше готова да се отрече от мъжа си предварително. Ще разкрия – след много години, синът на Димитър и Алла също ще се разболее от открита туберкулоза. Алла веднага ще „отпише“ сина си Юри, но Юри ще се излекува. Въпреки тежката диагноза, Димитър шегуваше се, смееше се и искаше час по-скоро да напусне тубдиспансера. В родното им село до Пловдив нямаше специализирана болница и Алла рядко го посещаваше. Жал ми беше за младия мъж – беше изоставен, неподдържан, с раздърпани дрехи. „Дими, нямаш нищо против да ти донеса малко неща? Виждам, че и пантофи нямаш, с обувки ходиш. Ще приемеш ли пакета от мен?“ – опитвам се да се пошегувам. „От вас, Виолета, и отровата ще приема като лекарство. Но, моля ви, не ми трябва нищо, оставете ме да оздравея… после вече…“ – Димитър нежно хвана ръката ми. Внимателно я освободих и излязох. Сърцето ми препускаше. Да не би да се влюбвам? Не мога да разбия чуждо семейство… Но сърцето не пита…. Все по-често посещавах палата на Димитър и водехме задушевни нощни разговори. Плавно преминахме на „ти“. Димитър имаше петгодишен син. „Юри прилича на красивата си майка. Много обичах Алла. Готов бях и земята под краката й да постиля. Но тя обича само себе си. Ей такава жена е по-лоша и от най-силната киселина, разяжда всичко живо. Сега ти, чужда жена, се грижиш за мен,“ – въздъхна той. „Ама Алла е далече, няма как да идва често…“ – опитвам се да оправдая Алла. „Айде стига, Виолета! Както казва българинът – „жена си обича мъжа, ама гледа и любовника.” Към тях все ще намери време.“ – Димитър се ядоса. „Лека нощ, Дими. Остави нещата за утре,“ – казах и изгасих лампата. Беше му мъчно – безпомощно лежи в болница, а жена му се забавлява другаде. Седмица по-късно чувам шум в болничната стая на Димитър. Влизам: „Да не си се мяркала повече тук, курво! Махай се!“ – Димитър крещеше на изплашената Алла. Тя излетя от стаята. „Какво става?“ – питам изумено. Димитър се обърна към стената и се разтрепери под завивката. Трябваше да му сложа успокоително. …Мина месец. Алла не се появи нито веднъж. „Дими, да ѝ се обадим?“ „Не, Виолета… Разделяме се. Развод.“ „Заради болестта ли?“ „Да беше само това… Тя дойде да ми каже, че има любовник, че ще живее с него в нашата къща – на мен не ми се знае дали ще оцелея, а ѝ трябват мъжки ръце за ремонтите…“ – замълча Димитър. „Ужасно е!“ Не след дълго Алла доведе непознат мъж, който я чакаше нервно на пейката пред болницата в Пловдив. Алла излезе при него, целуна го по бузата и си тръгнаха заедно. „Дими, изписват те.“ „Виолета, мога ли да остана у вас? Алла вече е с друг…“ „Аз имам дете. Ако го приемеш – ще сме семейство.“ „Детето не е пречка. Вече го обичам,“ – погледна ме с топли очи, от които ми стана топло като снежинка на ръкавица. …Минаха много години и зими. С Димитър имаме две общи деца и топъл дом край Пловдив. Юри, синът на Димитър, често ни навестява със семейството си. Моята дъщеря живее в чужбина. Баща ѝ беше първата ми любов, но не се получи – но не съжалявам. Алла се омъжваше неведнъж, роди син от гост-работник и го изостави – момчето страдаше от психично заболяване и след смъртта на майка си попадна в дом. С Димитър сме вече старци, но се обичаме още по-силно. Вървим заедно през живота, ценим всеки ден, всеки поглед, всяко дихание…
СЪДБА НА БОЛНИЧНО ЛЕГЛО Госпожо, ето, вземете продуктите и се погрижете за него! Аз дори се страхувам