Искам да живея, братле Андро, не ме оставяй!
Искам да живея, Андрея! Д-р Георгиев, д-р Георгиев, как сте? Медицинската сестра Деси хвана хирурга за
Гръмът на земетресението дойде неочаквано и само за секунди обърна целия свят наопаки.
Запис в дневника ми, денят след земетресението: Звукът от труса дойде без предупреждение и за броени
Įdomybės
0681
– Нищо, майко мила! Имаш свой дом, там живееш ти. Недей да идваш при нас, освен ако не те поканим. …
Нищо, мила мамо! Имаш си дом, там си живееш ти. Не идвай тук, освен ако не те поканим. Майка ми живее
Įdomybės
048
Те си мислеха, че тя е просто чистачка… Вижте лицата им, когато разбраха истината! 😲
Мислеха, че тя е просто чистачка Да си видиш физиономиите им! Слушай сега в света на големите пари и
Този бездомен човек ми спаси живота само с едно предупреждение
9 март 2023 Понякога минаваме край хората на улицата, избягвайки да ги погледнем. Даваме им няколко стотинки
Този бездомник ми спаси живота с едно предупреждение
Ние често подминаваме хората, живеещи на улицата, избягвайки дори да срещнем погледа им. Даваме им някоя
Įdomybės
042
Непознат в моя българска къща
Чужденка в собствения си дом Дневникът на Ирина Димитрова София, България Когато Андрей ме попита една
Įdomybės
033
Не съм търсила своята „първа любов“ — вече съм на 62 години… Но когато една от моите ученички ми взимаше интервю, разбрах, че той ме е търсил цели 40 години… А това беше само началото… С времето разкрих истинското му минало — той бе изгубил всичко…
Дневник, 4 декември Аз съм на 62 години и вече почти четири десетилетия преподавам литература в гимназията
Слава на Тебе, Господи! Дочаках те! – баба дишаше тежко, но лицето ѝ сияеше с истинско щастие. Мило погали снахата по лицето със сухи ръце и ги отпусна върху вълненото одеяло.
Слава на теб, Господи! Дочаках те! задъхваше се баба ми, но на лицето ѝ грееше искрена радост.