Амбулантата се врясва по улиците на Пловдив, сирената й ревеше като отчаян вик. Вътре Емилия лежеше в
Бях безплатна бавачка и готвачка за семейството на сина ми, докато не ме видяха на летището с билет в
**Дневник на един свидетел** Всички снимаха умиращото дете, но само мотоциклетистът се опита да го спаси.
**Дневникът на Иван** Марийке, бързо! Току-що в магазина видях снаха ти. Купуваше отрова за плъхове.
Росица Иванова живееше всеки ден с болка, спотаена дълбоко в сърцето си, като упорито ехо. През 1979 г.
Помня онзи ден, когато Иван премина прага на нашия дом. Беше на пет години слаб и тънък, с тревожни очи
Беше тихи понеделник след седем часа вечерта в *Перлата*, един от най-луксозните ресторанти на булевард