Иванчо беше стар ерген. Живееше си спокойно, самотното го не притесняваше. Работеше като вол.
— Е, няма да дой, я… — със скръб въздиша Ваня Иванова. — Със съпруга ми вече дори не се нервим, свикнали сме.
Вече е трета година. Когато синът ми Пламен донесе в нашия дом новата си жена—жена с две деца от предишен
“Ето защо синът ми каза, че не съм поканена на сватбата му”: Той се опита да ме утеши, обеща
Мъжът ме заряза заради любовница, а след 12 години отново се появи на прага — болката се върна, сякаш
Вероника беше безкомпромисна в общуването си. Колкото и да я познаваха колегите, тя винаги си казваше
“Имате месец да се изнесете от моя апартамент!” — обяви тъщата. И мъжът застана на нейна страна.
Вярвах, че между мен и бившия ми пак има някаква връзка. Но той призна, че ме използва, за да отмъсти
Сега съм на седемдесет. Самотна съм като пръст. Станах тежест за собствената си дъщеря. — Щерко, ела