Когато се срещнаха за пръв път в университета, двете момичета веднага забелязаха една друга.
А ти ми хареса… Радослава излезе от офиса и се приближи до колата си на паркинга. Капакът и предното
Радка бързаше към дома. Под разтопения сняг се спотайваха парченца недостанал лед, краката й се подхлъзваха
Никога няма да те забравя Радка Иванова вървеше към дома си с разкопчано драпово палто и износена портфелка
— Готова ли вече? — помолително попита Сийка. — Не, не искам. Не познавам никого там. Иди сама или викай
Гергана стоеше до прозореца и гледаше към опустелия двор. Утъпкан сняг бе покрит с блясъци от фойерверки
За мен роди. Ти знаеш, че аз не мога да имам деца… Роди дете, за мен роди. Ти знаеш, че аз не мога да
Ако не беше ти… Снежана и Венета бяха приятелки още от детската градина, в училище седяха на една пейка.
Днес записките ми ще разкажат за един странен ден. В кабинета ми се появи Цвета – жена, която ме накара








