СПЪТНИЦА Вече обявиха пристигането, и Виктор излезе на перона. След седмична командировка се прибираше у дома.
Слънцето след дъжда… — Галя, ела. Взех ти малко картофи от избата. Галина се обърна към съседа.
Тя не може да лъже под купола. В училище Радослав не беше примерен по поведение, но се справяше отлично
— Здрасти, мамо. — Дарина се опитваше да говори спокойно, сякаш нищо не се беше случило, но гласът ѝ
— Край! Търпението ми свърши! – изкрещял Иван, щом влязоха в апартамента с Ралица. — Ще се научиш ли
Мама забрави за рождения ми ден Радостна се събуди от звънтенето на съдове в кухнята. Майка й вече бе
— Какво, вече съм стара? Немощна? — гласът на майката затрептя от обида. — Аз още мога повече!
Самотата не носи щастие Не много млада, но с блясък в очите Радка Иванова изпи чашата си от чай, бавно