Децата са цветята на живота, често казваше мама ми. Татко, винаги усмихнат, добавяше шеговито: На гроба
Нищо лично, просто вещи И тази ваза опаковай, каза Валентина Георгиева, без да се обръща. Стоеше насред
Човеко, моля те, не се бутай. Леле… Това от тебе ли мирише? Извинете измърмори мъжът, врътна се
– Зорница, отвори веднага! Знаем, че си вътре! Цветелина видя светлината! Зорница тъкмо довършваше
– С това няма да ходиш, каза Виктор, дори без да се обърне. Стоеше пред огледалото в коридора и
Нищо лично, само вещи И тази ваза опаковай, каза Валентина Кирилова, без да се обръща. Стои́ посред хола
Човеко, моля те, не се бутай. Леле… Това от тебе ли мирише? Извинете измърмори мъжът, врътна се