ЗОРАТА НА ВЕСЕЛИНА Веселина беше на единадесет години и ходеше боса по калдъръмените улици на Копривщица
Когато Аделина за първи път премина прага на местното радио, в ръцете си държеше износена чанта, тетрадка
ВСЕКИ ДЕН, когато първите лъчи на слънцето още докосваха покривите на София, Тодор ставаше от своя малък
**Мурчо изчезна** Деси, ти у нас ли? Иван влетя в апартамента и замръзна, когато видя жена си в коридора.
“ИЗГЛЕЖДА КАТО ИЗЧУДЕНАТА ТИ МАЙКА” КАЗА ПРИЯТЕЛКАТА НА МИЛИОНЕРА: И ТОЙ ОСТАНА ВТОРМОЖЕН“
В малка кафене на улица Пиротска, скрита между стари червени къщи и тесни улички, едвам имаше място за
**ТИХАТА БИТКА** Елена остана още няколко секунди да гледа към залеза през прозореца на всекидневната
Татко… Ралица каза да не идваме на сватбата… Казва, че ще й е срам от селските родители…
София, 1971 година. Градът се събуждаше под сивата мъгла на сутрешния мъгла. Улиците бяха покрити със







