ДЕНЯТ, В КОЙТО МЕ ИЗГОНИХТЕ ОТ ДОМА СИ БЕЗ ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ САМО АЗ МОЖЕХ ДА ГО СПАСЯ Дъждът ситно шибаше
Никога не съм си представяла, че собствените ми роднини ще ме накарат да напусна дома си. Те смятаха
Имам познати, които наричам спестовниците от София. Те пестят от абсолютно всичко от храна, от дрехи
Тъщата ми е истинска госпожа… Всъщност, бих могъл да приключа дневника си само с това изречение
ДЕНЯТ, В КОЙТО МЕ ИЗГОНИХА ОТ ТВОЯ ДОМ БЕЗ ДА ЗНАЕШ, ЧЕ САМО АЗ МОГА ДА ГО СПАСЯ Дъждът тихо ръмеше по
ДЕНЯТ, В КОЙТО МЕ ИЗГОНИ ОТ ДОМА СИ… БЕЗ ДА ЗНАЕШ, ЧЕ САМО АЗ МОЖЕХ ДА ГО СПАСЯ Дъждът ръмеше над
Трябваше да си тръгнем с весело българско овчарче, но вместо това с нас се прибра куче, от което всеки
Трябваше да бъде весело хъски, а се прибрахме със съвсем друга кучешка съдба тази, от която хората гледат настрани.
Знаеш ли, трябваше да вземем весело малко хъски, а вкъщи с нас се прибра куче, за което всички обръщаха поглед.
