Къщата край блатото Стояха посреди заросъл двор, до кръста в коприва и репей, и гледаха към изкривената
**Третата стая – не за гости** — Не смей да влизаш там! — извика Боряна Иванова, изтичайки от кухнята
— Пусни по-тихо тоя проклет телевизор! — изкрещя Цветана Иванова, удряйки с юмрук в стената.
**Една срещу всички** Веселина за пръв път видя светлината на фар в една книжка, когато беше на пет.
Стояше пред стария дървен плот в хола, държейки джобните часовници на съпруга си. Те бяха тежки, с износено
— Величка, пак си донесла тия парцали от шивашкия цех? — озърна се майка й, като я посрещна на прага.
Гьореа Петрова стоеше до прозореца, ръката притисната към стъклото, и гледаше как чистачът Димчо смита
— Виолета Петрова! Виолето, почакай! — викаше съседът Димитър Георгиев, размахвайки ръце и почти тичайки
“Ти не заслужи моите сълзи” – Не забравяй, Пенка: ако не бях аз, никога нямаше да станеш