Не забравяй, че живеш в моя апартамент и цял живот си живял тук! Отново ли започваш? Сега ще цял живот
След погребението на съпруга ми синът ме заведе в покрайнините на града и ми каза: “Сляз тук от автобуса.
Чувайки някакви крачки, Деси моментално изтригва съобщението, в което пишеше, че абонатът много й липсва
Животът, в който има място за топлина, съчувствие и безценни моменти на истинска човечност Тя тихо мяукаше
**Дневник на един ден** Днес дойде при мен жена, която не бях виждала от пет години. Таня Николова.
Небето леко сипеше дъжд, като някаква нежна завеса, докато хората минаваха с отворени чадъри и сваляли поглед.
Краят на есента, рано сутрин в работен ден градът все още се протрива, но гумите вече шумолят по провинциалния път.
Днес видях синка под окото на дъщеря си и взех телефона животът на зет ми беше сринат. Мария стоеше на
Живот понякога ни поднася неочаквани подаръци. Моята история започна една нощ, когато спях, а добрата