Ей звер, мамо! Таки като теб не бива да имат деца След гимназията Радка от малкия провинциален град се
— Милена, тръгваш ли към вкъщи? — Приятелката ѝ Дарина постука нетърпеливо с излачените си нокти по масата.
— Знаеш ли как той гледа на теб? С любов и възхищение… — каза дъщеря ѝ, доволна от себе си.
Днес, докато четях стария си дневник, се замислих колко е странно времето – минава, а ние оставаме със
Втори шанс — Радка, ще тръгваш ли? — Подругата Йовка нетърпеливо постуча с лактени нокти по масата.
Съпругът ми плака, когато казах, че бебето може да е на някой друг – аз му отвърнах: „Поне не е твое“.
«Оставила ми дъщеря?» – От ужасна мисъл Елица изтръпна. – Не, не може да бъде. Тя ще се върне, задължително
**Куче** Надя и сина ѝ, Борис, живееха сами. Баща му, разбира се, имаше, но не ги интересуваше.
— Зная ли как те гледа? С любов и възхищение, — изрече доволна от себе си дъщеря. Димитър излезе от банята