– Как се разбира това? – Иво размахваше завещанието пред носа на нотариуса. – Апартаментът на зетя, вилата
Пролетното слънце се промъкна през прозореца, играейки се по свежопокритите стени, които все още имаха
Събралото се семейство, което никой не беше очаквало – Да, ти си изгубена! Не можем да ги поканем!
Мъглата се плъзгаше напрежена като завеса по водната повърхност. Мина Георгиева седеше на верандата на
Цветана Иванова стоеше на прага на собствения си апартамент с два куфара в ръце и не можеше да повярва
– Боже, досадих си от това! – загука Иван нервно, разходвайки се напред-назад из кухнята. – След смяна
**Дневникът ми** – Защо се бъркаш в нещата, които не са твои? – викаше Елица, размахвайки ръце.
– Няма да позволиш това, Анка! Само през трупа ми! – изкрещя майка ми, спирайки ме от подхождането към
– Майко, стига вече с тия твои приказки! – Ралица с шум плъсна ръка върху масата. – Договорихме се, че