Добро утро, любима. Той, както винаги, се събуди минута преди алармата да звънне. Навик, останал от армията.
Радка, гладни сме! Стига си лежала! зазвуча уплашен глас на съпруга ѝ. Главата я щеше, гърлото гори
Нямаш никаква съвест. Не виждаш ли колко е трудно на Даниел? Твой брат е, можеше да му помогнеш.
Богатият син избледня, щом видя бездомния младеж, който се отъжде на него никога не е подозирал, че има брат!
На 65 години осъзнахме, че децата ни вече не се нуждаят от нас. Как да се примирим с това и да започнем
Днес ще разкажа една история, която ме разтърси дълбоко. Бях сираче, израснало в детски дом в София.
Всеки следобед, след училище, Тодор вървеше по калдъръмените улици с раницата на едното рамо и диво цвете