Онзи ден майка ми излезе от дома както винаги. Сутринта ми беше писала в Viber, за да ме попита дали
Момче, недей да пипаш витрината с тези мръсни ръце! Така или иначе, надали можеш да си позволиш такова колие!
Момче, недей да пипаш с тия мръсни ръце витрината, така или иначе не вярвам да можеш да си позволиш такова колие!
Лешо, остани с Мартин поне дватри часа, Йоана мръщи погледа към съпруга. Трябва да отида при лекаря.
Как ще продължа без теб? Какво да сторя сега? Защо ми е животът изобщо? по бузите ми се леят сълзи, а
Мария Петрова пропъхва зеленчуците, когато чува, че я викат вътре в двора. Изтри потта от челото и излиза
Как ще бъда без тебе сега? Какво да правя? Защо ми е да живея нататък? По бузите му се стичаха сълзи
Вървях из притихналите улици на София във вторник вечер, разкарвайки се след напрегнат работен ден.
Още като дете, малката Радослава с майка си и татко й отидоха на сватба на двоюрождена й сестра в Пловдив.







