Įdomybės!

– Крадеш от сина ми, той дори не може да си купи крушка! Неделна сутрин – легнала съм под одеялото на дивана, а мъжът ми е отишъл у майка си уж за да смени крушките. Всъщност, истинската причина е друга: „Сине, да не си забравил, че Игор има рожден ден днес?“ Мъжът ми харчи до последната стотинка, добре че ми оставя пари за сметки и храна – всичко останало излетява за игри и джаджи. Може би така е по-добре – поне не пие по гаражи и не се връща по нощните клубове. Четох веднъж, че първите четиридесет години от детството са най-тежки… Не ви го разказвам, за да ми съчувствате, а за да разберете защо мъжът ми винаги е без пари. Аз си спестявам, и ако трябва – му заемам, но никога не давам на майка му и сестра му. Купих подарък за Игор седмица по-рано – преди мъжът ми да тръгне, му го дадох и си останах вкъщи да гледам филм – с тъщата и зълвата ни дели взаимна неприязън. Те смятат, че не го обичам, защото не давам пари за тях, не им гледам децата (един час минал, а взеха децата си чак след над половин ден – представяте ли си?!), а майка му и сестра му не пропуснаха да ме нарекат безсрамна. Следващите искания да гледам малки деца срещаха твърдо „не“, но ако мъжът ми иска да се занимава с племенниците – нямам нищо против. След малко у дома връхлетяха всички – и синове, и майка, и сестра, и племенници. Тъщата нищо не се посвени, обяви, че са купили таблет за Игор за 2000 лева и ми поиска 1000 на ръка, щото „сме семейство”. Аз точно толкова скъп не бих купила никога. Пари не дадох и мъжът ми започна да ми се кара за „скъперничеството“. Взех компютъра, поръчах с Игор избрания от него подарък и той доволен отиде да го покаже. Но майка му пак се развика: „Никой не ти е искал подарък! Пари трябваше да дадеш! Ти си с моя син, а той е толкова беден, че не може да си купи дори крушка! Дай веднага 1000 лева – това са парите на сина ми!” Тя посегна към чантата ми. Погледнах мъжа ми и просъсках: „Имаш три минути да ги изхвърлиш оттук!“ Той я изведе за две. Сега вече съм сигурна – по-добре мъжът ми да си харчи парите за игри, отколкото майка му да му ги взима. По-добре така, отколкото да го доят тия роднини! Чудя се, дали не трябваше да се омъжа за сирак…

Крадеш от сина ми, той дори не може да си купи крушка. Неделната сутрин лежах завита с одеяло на дивана.

Įdomybės

02.3k.

Майка периодично ни запознаваше с нови „бащи“

Майка ми периодично довеждаше нови «мъже» Венета помнеше трима. Но никой от тях не остана дълго, изчезваха.

Įdomybės

0184

Наследство от бившия съпруг или изненада от свекървата: Как Елка бе натоварена да се грижи за възрастната майка на алкохолика, своя бивш мъж, и как животът ѝ поднесе неочакван обрат след тежки месеци на грижи и отдавна загубена връзка

Наследство от бившия съпруг или изненада от свекървата. В оная странна, неразбираема сутрин, Елица получи

Įdomybės

053

Наследство от бившия съпруг или изненадата от свекървата: Историята на Ela, която години след развода пое грижите за възрастната майка на алкохолика, от когото избяга, и откри неочакваното ѝ завещание

Наследството от бивш съпруг или изненадата на свекървата Преди много години, в малко градче край Велико

Įdomybės

0427

„Две седмици да съберете всичко и да си намерите друго място за живеене“. Дъщерите – обидени Сара рано остана вдовица и сама отгледа двете си дъщери – никой никога не чу от нея да се оплаче. Девойките не само пораснаха, но и получиха добро образование, благодарение на майката, която работеше на две места, за да ги издържа. Но когато най-голямата доведе приятеля си и обяви, че това е бъдещият ѝ съпруг, а той нямал къде да живее, започнаха трудностите – дори и след като се роди внучето и младото семейство зае стаята, Сара се премести при другата си дъщеря. Първоначално очакваше това да е временно – но вместо да се стараят да излязат на своя квартира, младите се възползваха от удобството. В хладилника винаги имаше храна, благодарение на Сара, а признателност така и не получи – започнаха скандали кой да чисти тоалетната, кой да мие чинии… До момента, в който и най-малката дъщеря доведе гаджето си да живее при тях: „Мамо, той е от друг град, ще остане при нас.“ А Сара трябваше да се премести в кухнята. Тогава тя не издържа и постави ултиматум: „Имате две седмици да си опаковате нещата и да намерите друг дом“. Дъщерите се обидиха и заплашиха, че няма да ѝ разрешат да вижда внуците си, а сама ще си остане на старини. Сара обаче не се поддаде – ако тази ще е съдбата ѝ, така да бъде. Време е да заживеят самостоятелно. Сега приближават 50-ия ѝ рожден ден и тя не знае дали децата ще ѝ честитят. Смятате ли, че майката постъпи правилно, като изгони дъщерите си от дома? Какво бихте направили в нейната ситуация?

Две седмици да съберете всичко и да си намерите друго място за живеене. Дъщерите обидени Мария остана

Įdomybės

0144

Две седмици да си съберете багажа и да си намерите нов дом: Огорчените дъщери на Сара, вдовица, която сама отгледа и изучи децата си, след като отказа повече да търпи неблагодарното им отношение и претенциите им към апартамента

“Две седмици да си съберете нещата и да намерите друго място за живеене.” Дъщерите й се обидиха

Įdomybės

0367

– Как така, не искаш да смениш фамилията си? – извика свекърва ми в Обредния дом. Елица изобщо не искаше да се омъжва. Но на 19 години забременя от своя съученик, с когото се срещаше вече три години. Нямаше избор – не искаше детето ѝ да расте без баща. Въпреки че той беше по-възрастен от Елица, беше незрял и разглезен мамин син. Не бягаше от отговорност – обеща ѝ, че ще се оженят и ще отгледат детето заедно. Започнаха приготовленията за сватба. Елица би била щастлива, ако можеше просто да се омъжи, но роднините настояваха за голямо тържество. Тя не разбираше защо трябва да харчат толкова пари за чуждите хора, след като за същата сума биха могли да купят всичко необходимо за бебето. Но никой не я слушаше. Избраха ресторанта, булчинската рокля и гостите вместо нея. Кои? Свекървата и сестра ѝ! Когато я изпратиха на проба на роклята, тя не искаше да отива. Момичето си представяше в мислите някаква рокля с милион волани и пайети. Сестра ѝ и майката на бъдещия ѝ съпруг не бяха известни с добър вкус. Когато роднините чуха отказа ѝ, нарекоха я неблагодарна и бяха бесни. Но тя не се впечатли – имаше си свои грижи: матура, изпити, и подготовка за раждането на детето. В Обредния дом отиде с обикновена бяла рокля, която ѝ стоеше добре и ѝ пасваше. Там обаче започна истинското “веселие”. Роднините на младоженеца не знаеха, че Елица е решила да си запази фамилията. Младоженецът знаеше – не възрази. Но свекървата побесня и започна да вика в салона: – Как така не искаш да смениш фамилията си? Елица се усмихна и се отдръпна настрани. На следващия ден я чакаше продължението – сватбата в селото на мъжа ѝ с всичките му роднини. Нервите трябвашe да се пестят. Бракът им продължи само няколко години. Янчо се оказа лош съпруг и безотговорен баща. Всеки уикенд прекарваше пред компютъра и пренебрегваше семейството. Когато търпението на Елица свърши, тя си събра багажа и замина. Свекървата изобщо не беше доволна от развоя на събитията. А нашата героиня въздъхна с облекчение – най-после се почувства свободна и щастлива.

Как така не искаш да смениш фамилията си? изкрещя свекърва ми в ритуалната зала на общината.

Įdomybės

01.1k.

– Как така не искаш да смениш фамилията си? – извика свекърва ми в Гражданското. Ела никога не е мечтала да се омъжи, но на 19 забременя от съученикa си, с когото излизаше от три години. Нямаше избор – не искаше детето ѝ да расте без баща. Въпреки че той беше по-възрастен от Ела, си остана незрял и беше мамин син. Но пое отговорност – предложи брак и да отгледат общо детето. Започнаха подготовка за сватба. Ела би била щастлива, ако можеше просто да се омъжи, но роднините настояваха за голямо празненство. Тя не разбираше защо трябва да харчат толкова пари за другите, вместо да купят всичко необходимо за бебето. Никой обаче не я слушаше – свекърва ѝ и сестра ѝ избраха ресторанта, булчинската рокля и гостите вместо нея. Когато я изпратиха на проба, не искаше да ходи. Представяше си роклите с фусти и пайети – сестра ѝ и майката на бъдещия ѝ мъж не се славеха с добър вкус. Като разбраха, че отказва, я нарекоха неблагодарна и се разсърдиха. Тя обаче имаше по-важни тревоги – матура, изпити, подготовка за раждането. В Гражданското отиде с проста, бяла рокля – изглеждаше добре и ѝ отиваше. Точно там започна забавата. Роднините не знаеха, че Ела е решила да си запази фамилията. Младоженецът знаеше и нямаше нищо против. Но свекърва ѝ избухна и започна да крещи: – Как така не искаш да смениш фамилията си? Ела се усмихна и се отдръпна. На следващия ден я чакаше още по-голям купон – сватба в селото на мъжа ѝ със всичките му роднини. Трябваше да пести нервите си. Бракът им продължи само няколко години – Ян се оказа лош съпруг и никакъв баща. Всеки уикенд седеше пред компютъра и не се занимаваше със семейството си. Когато търпението на Ела се изчерпа, си събра багажа и си тръгна. Свекърва ѝ не прие това добре, но нашата героиня най-сетне си отдъхна и се почувства свободна и щастлива.

Как така не искаш да смениш фамилията си? изкрещя свекървата ми в кметството, докато всичко около мен

Įdomybės

0230

Неочаквано Пристигане и Истината, Която Никога Не Исках да Открия

Неочаквано пристигане и истината, която не исках да открия Дойдох в къщата на дъщеря си без предупреждение