С висококачествен кожен куфар в едната ръка и увереност във всяка стъпка, Александър Иванов бързо вървеше
**Късна щастлива случайност** Тодор се луташе из непознатия голям град, докато стигна до гарата.
Двама братя, или Как животът си сложи всичко на мястото Като малък, Борис не се замисляше, че няма баща.
Винаги мразех баща си, защото беше мототехник—но сега карам неговия “Ява” всяка неделя.
Когато любовта беше да пуснеш: Сбогом, сладко момче. Благодаря ти за всичко! Стоя тук с часове, опитвайки
**Черната ивица** Както всяко момиче на нейните години, Ралица си строеше планове – след гимназията искаше
**Днес започвам да пиша за един човек, който ме научи на най-важния урок в живота ми.** Никога не съм
Цвета влезе в офиса, леко кимна на охраната и мина покрай асансьора към стълбището. Всеки път изкачваше
Мислех, че животът ми на 64 е тих – докато кучето ми не се прибра с кон и минало. Казвам се Мария и живея