Цената на високомерие Велина, може ли да ми заемеш някои неща? с умоляващ тон попита Дарина, прекрачвайки
Какво е това, пристигнахте ли вече, господа? гласът на майката разпра покоя на горещия следобед, щом
Ябълчице Толкова си същата като майка си! баба ми Владислава изсумтя и размаха пръст. Като каква, бабо?
Последният пътник в автобуса Фенерчето беше малко колкото показалеца ми, на изплетена връвчица.
Какво, пристигнахте ли, господа? гласът на майка ми проряза горещия следобеден въздух, едва джипът на
Не давам ключовете – Осъзнаваш ли, че най-накрая го постигнахме? попитах Серги, стоейки насред
След този случай с чертежа разбрах: по-добре да е моето, макар и несъвършено, отколкото чуждо и безупречно.
Но нали сме семейство казаха ми братята и сестрите ми в деня, когато изпращахме мама на гробищата.