Įdomybės
01.4k.
Бях безплатна бавачка и готвачка за семейството на сина ми, докато не ме видяха на летището с билет за еднопосочно пътуване.
Бях безплатна бавачка и готвачка за семейството на сина ми, докато не ме видяха на летището с билет за
Įdomybės
0134
Всички снимаха умиращото дете, но само мотоциклетистът се опита да го спаси
Всички снимаха умиращото дете, но само мотоциклетистът се опита да го спаси Старият байкър започна да
Įdomybės
0132
Мария Вероника Стоянова живееше всеки ден с глуха болка в гърдите, като упорито ехо. През 1979 г., още много млада, тя загуби близначките си, когато те бяха едва на осем месеца.
Дневникът ми днес е пълен с думи, които мога да изрека едва с треперещи устни. Велина Иванова живееше
Įdomybės
0300
Спомням деня, когато Матей стъпи в нашия дом. Беше на пет – слаб, с тревожни очи, които изглеждаха твърде големи за лицето му. В ръцете си стискаше изнотена раница – единственото, което притежаваше. Ние с Лаура чакахме този момент цели три години.
Спомням си този ден, когато Мартин стъпи в къщи ни. Беше на пет години тънък, с очи, изпълнени с тревога
Įdomybės
0409
Ще ми дадеш остатъците?” — Но погледът й промени всичко…
Беше тих понеделник след седем часа вечерта в *Перлата*, един от най-луксозните ресторанти на булевард
Įdomybės
0124
В София, в един от онези квартали, където електрическите кабели се сплитат над улиците като жили на града, живееше Марияна.
В София, в един от онези квартали, където електрическите кабели се преплитат над улиците като вени на
Įdomybės
0111
Диего Ерера. Просто адвокат – но не обикновен.
Иван Георгиев. Просто адвокат. Казвам се Иван Георгиев. На двадесет и осем съм и съм юрист.
Įdomybės
0560
Синът ми ме изостави в старчески дом… а сега ми иска пари за сватбата си
Никога не си представях, че старостта ми ще мирише на дезинфектант и топкава чорба. Аз си мечтаех за
Įdomybės
0426
Сутрин ни завари на прашлив път, водещ от селото. В едната ръкa държах дребната лапичка на Соня, в другата – лека куфарче, пълно не толкова с дрехи, колкото с изневерени надежди.
Сънувах странен сън. Сутринта ни завари на прашен път, водещ надалеч от селото. В едната ръка държах