Įdomybės
034
Момичето се грижеше за възрастната съседка, всички мислеха, че го прави за наследство, но истината беше друга.
Днес мислите ми се върнаха към последните няколко години. Нещо вътре в мен винаги се колебае, когато
Įdomybės
0261
– Това не е твоята дъщеря, сляп ли си съвсем? С мъжа ми се срещахме по-малко от година, когато опознах свекърва си, без да подозирам, че отношението ѝ към мен и нашата дъщеря, която се роди след сватбата, ще бъде толкова подозрително и отрицателно. Проблемът беше, че малката ни се роди класическа русокоса със сини очи, а мъжът ми и неговият по-малък брат по-скоро имат тъмен цвят – като ромски. Още в родилното свекърва ми ми се обади да честити и поиска да види внучката. Но щом ме видя, лицето ѝ стана студено и директно ме попита във фоайето: – Бебето подмениха ли го? Всички в болницата онемяха, а тя ме погледна в очакване на отговор. Смутих се и казах, че не може да го подменят, защото все бях до детето. Вторият ѝ коментар беше изписан на челото й, макар че не го изрече. Но у дома, докато с мъжа ми се наслаждавахме на бебето, свекърва ми каза: – Това не е твоята дъщеря, ти съвсем ли си сляп? Мъжът ми онемя от шок, но тя продължи: – Тя няма нищо твое и не прилича и на майка си. Помисли как е станало? Очевидно друг мъж ти я е направил! Тогава той зае моя страна и просто я изведе от апартамента. Бях наранена – толкова чакахме този ден, бременността беше тежка, но момиченцето дойде здраво и се появи с хубав глас, както се пошегува докторът: – Каква певица родихте, дробовете са й просто уникални! Усмихнах се, полагаха ни заедно и мечтаех как ще празнуваме семейни празници заедно, когато изведнъж… След като свекърва ми си тръгна, мъжът ми опита да ме успокои, но настроението беше съсипано. Тя съвсем като полудя, дори след като синът ѝ не я подкрепи, не отстъпи, а започна истинска война. Телефоните станаха ежедневие, всяка рядка нейна визита в дома ни беше придружена от злобни коментари към мен и дъщеря ни. Свекърва ми никога не взе внучката си на ръце, настояваше да остане насаме със сина си и изискваше тест за бащинство. Не спестяваше никакви приказки, а аз чувах всичко от другата стая. Мъжът ми я уверяваше, че това е дъщеря му, вярва ми, но тя се смееше: – Ами провери де! На поредната сцена не издържах. Влязох в кухнята и казах: – Колко пъти ще го слушаме това, нека го направим теста, ще поръчаме хубава рамка, мама ще си го закачи над леглото и ще се радва, че татко е ти! Свекърва ми святкаше от яд, но не каза нищо. Макар да звучаха малко саркастично думите ми, всички разбраха добре смисъла. Взехме тест. Мъжът ми дори не искаше да го чете, знаеше какво пише, а свекърва ми, като го видя, ми върна листчето. Не се сдържах и попитах: – Каква рамка поръчваш – светла или тъмна? Свекърва ми кипна: – Подиграва ми се! Сигурно някой твой познат е правил теста. Младият ми син има дете, копие е на него – мургава и със същите очи, да си приличат! С една дума – тестът, на който държеше толкова, не промени нищо. Войната продължи. Пет години минаха в крамоли. Забременях втори път – три месеца по-късно от съпругата на девера. Семейството на девера ни подкрепяше, въздишаха само, като свекърва ми отново започваше с подозренията кой е бащата. Второто им дете се роди – момиченце. Когато ги посрещнахме от болницата, повдигнах крайчето на одеялото и се разсмях – там бе малко копие на нашата дъщеря. Всички ме погледнаха, а аз се смеех: – Айде, признавай си, и ти ли си с моя любовник? Всички разбраха шегата, реагираха различно, но я приеха. Единствено свекърва ми побеля като ряпа, но не каза нищо. Този момент промени всичко. Първо замлъкна и спря да ръси глупости, а после за първи път я видях да си играе с кукли с внучката. Ледът беше счупен. Сега дъщеря ми е най-възрастната, любимата внучка, „нашето момиче“, „моето ягодче“. Свекърва ми я глези, засипва я с подаръци и се старае да ѝ компенсира за годините, в които ни е смятала за врагове. Не ѝ се сърдя, но следа остана. Надявам се някой ден да изчезне.
Това не е твоята дъщеря, да не би да си напълно сляп? Със съпруга ми, Богдан Петров, се запознахме и
Įdomybės
0146
– Това не е твоята дъщеря, или напълно ли си сляп? Запознах се с бъдещия си съпруг преди по-малко от година. Когато срещнах майка му, нямах представа, че отношението ѝ към мен и нашата дъщеря, която се роди след сватбата, ще бъде толкова подозрително и негативно. Проблемът беше, че дъщеричката ни се роди класическа блондинка със сини очи, а мъжът ми, както и по-малкият му брат, изглеждат по-скоро мургави като роми. Докато бях в Родилното отделение, свекърва ми ми се обади да ме поздрави и искаше да види внучката. И така се случи срещата. Лицето ѝ се вкамени, а във фоайето на болницата ме попита право в очите: – Да не са сменили бебето? Всички, които ни чуха, онемяха, а свекърва ми ме изгледа, сякаш чакаше признание. Смутих се и промърморих, че няма как да са го сменили, тъй като през цялото време бях до детето. Втори коментар свекървата ми беше изписан на челото, но не го изрече. Но вкъщи, докато седяхме с мъжа ми до бебето, каза: – Това не е твоята дъщеря, или напълно ли си сляп? Мъжът ми онемя от изненада, а свекърва ми продължаваше да го убеждава: – Тя не прилича нито на теб, нито на майка си! Замисли се защо е така? Явно е дело на друг мъж! Тогава мъжът ми застана на моя страна и просто изгони свекърва ми от дома ни. Бях обидена, толкова време чакахме този ден, а бременността ми не бе лека, но дъщеричката ми се роди здрава и бях толкова щастлива, когато ми я показаха — розова и крещяща. Докторът тогава се пошегува: – Каква певица сте родили, чудесни дробове има! Усмихнах се и сложиха бебето до мен, а после ни преместиха в отделението. През всички дни си представях първите ни семейни празници, как ще сме заедно… и накрая всичко се обърка… След като свекърва ми си тръгна, мъжът ми се опитваше да ме успокои, но настроението бе провалено. Свекърва ми като че ли полудя — дори след като синът ѝ не я подкрепи, тя не се отказа, а започна истинска война. Почна да звъни постоянно на мъжа ми, а винаги щом идваше у дома, имаше жлъчни коментари по мой адрес и към нашата радост. Свекърва ми никога не взе внучката на ръце, искаше да остане насаме със сина си и настояваше за тест за бащинство. Не се свенеше да приказва каквото ѝ хрумне, а аз чувах всичко от съседната стая. Мъжът ми й обясняваше, че всичко е наред, че детето е негово, че ми има доверие, но тя се смееше: – Ами докажи го тогава! В един момент не издържах. Влязох в кухнята и казах: – До кога ще слушаме тези глупости, хайде правете теста, ще поръчаме хубава рамка, майка ще го сложи над леглото и да си гледа колко много си ти таткото! Свекърва ми замълча ядосано и не знаеше какво да каже. Подкрепих и малко шеговито, но беше ясно какво имам предвид. В крайна сметка си направихме тест. Мъжът ми не искаше дори да го чете, напълно сигурен в резултата, а свекърва ми, като го видя, ми върна листчето. Не можах да се сдържа и попитах: – А рамката каква да е – светла или тъмна? Свекърва ми се озъби: – Тя се подиграва с мен! Сигурно някой познат е правил теста. А моят по-малък син си има дете, което е същинска негова снимка – мургаво, със същите очи… Направо се вижда, че е наш! Едно е ясно — тестът, за който толкова настояваше свекърва ми, нищо не промени. Войната си продължи. Пет години отминаха в спорове и крамоли. Забременях отново, три месеца след като снаха ми (жената на брата на мъжа ми) също забременя. С тях си имахме чудесни отношения и само поклащаха глава, когато свекърва ми започваше старите си съмнения. Втората им рожба беше момиченце. Всички се събрахме да я видим, когато ги изписаха от болницата, и когато повдигнах ъгълчето на пелената, избухнах в смях: стоеше си копие на нашата дъщеря! Всички ме изгледаха, а аз, още смеейки се, казах: – Хайде сега, ти да не си от моя любовник? Всички разбраха какво имам предвид и се засмяха, само свекърва ми почервеня като домат. Не каза и дума. Това беше повратен момент. Първо просто престана да говори глупости, а когато за първи път я видях да играе с кукли с дъщеря ми, разбрах – ледът се е пропукал. Сега дъщеря ми е най-голямата и любимата внучка, „нашето момиче“, „моята ягодка“ и т.н. Свекърва ми я глези, купува ѝ подаръци и се опитва да навакса годините, в които ни виждаше като враг. Не се сърдя, но белегът си остава. Надявам се, че с времето ще избледнее.
Това не е твоята дъщеря, ти сляп ли си напълно? Вече почти година излизах с моя бъдещ съпруг, когато
Įdomybės
0383
Той Не Е Мой Син
**Той не е моето дете** Това не е моето дете, заяви студено милионерът, гласът му ехтящ в мраморния хол.
Įdomybės
0482
„Не искам друга снаха, а ти прави каквото искаш!“ – каза майката на сина си. Мартин завършваше университета и реши, че е време да се ожени за първата си гимназиална любов – Мария! Мария беше красива, но и мила и умна. По това време пишеше своята дипломна работа. Младите хора се разбраха да се оженят веднага щом се дипломират. Мартин реши да сподели новината с майка си, но тя нямаше добри вести за него. Тя му каза, че или ще се ожени за Андрея от съседната къща, или за никоя друга. И после го попита кое е по-важно: кариерата или любовта? Майка му мечтаеше и вярваше, че синът ѝ ще стане успял човек. Андрея беше от богато семейство, а отдавна беше влюбена в Мартин, но той беше омагьосан по Мария, която идваше от бедно семейство с лоша репутация. Какво ли ще кажат хората? „Не искам друга снаха, а ти прави каквото искаш!“ – повтори майка му. Мартин дълго опитваше да я убеди, но тя беше непреклонна, и накрая му каза, че ако се ожени за Мария, ще го прокълне. Тогава Мартин се уплаши. Още шест месеца излизаше с Мария, но връзката им постепенно угасна. Накрая се ожени за Андрея. Тя наистина го обичаше, но не направиха голяма сватба – Мартин не искаше Мария да види снимките. Андрея беше от заможно семейство, така че Мартин се нанесе в голямата къща на родителите ѝ, които му помогнаха да гради кариера. Но той никога не беше щастлив. Мартин не искаше деца. Когато Андрея осъзна, че няма да я убеди да имат дете, тя сама подаде молба за развод. По това време Мартин беше вече на четиридесет, а Андрея – на тридесет и осем. После тя се омъжи повторно, роди дете и беше истински щастлива. Мартин мечтаеше за сватба с Мария, търсеше я, но не я откри. Беше все едно изчезнала. После разбра, че я няма. Познат му каза, че след раздялата им Мария се омъжила за първия срещнат, който се оказал побойник и я пребил до смърт. След това Мартин заживя в стария апартамент на родителите си и започна да се пропива. Ден след ден гледаше снимката на Мария и никога не можа да прости на майка си.
Не искам друга снаха, а ти прави каквото знаеш! изрече с твърд глас майката на сина си. Васил беше на
Įdomybės
0335
„Не искам друга снаха, а ти прави каквото искаш!” — каза майката на сина си. Мартин завършваше университета и реши, че е настъпил най-добрият момент да се ожени за първата си гимназиална любов – Магдалена! Тя бе красива, умна и добра жена, а по това време пишеше магистърската си теза. Двамата обещаха да се оженят щом дипломират. Когато Мартин съобщи за сватбата на майка си, тя не прие добре новината. Майката заяви, че или ще се ожени за съседката Анелия, или за никоя друга. После го попита какво е по-важно — любовта или кариерата? Майката мечтаеше синът ѝ да бъде успешен мъж. Анелия беше от богато семейство и отдавна харесваше Мартин, но той бе влюбен в Магдалена, чиято майка имаше лоша слава. Какво щяха да кажат хората? „Не искам друга снаха, а ти прави каквото искаш!” — заяви майката. Мартин дълго убеждаваше майка си, но тя остана твърда. Дори каза, че ще го прокълне, ако се ожени за Магдалена. Мартин се уплаши, продължи да се вижда тайно с Магдалена още шест месеца, но любовта им постепенно угасна. В крайна сметка той се ожени за Анелия. Тя наистина го обичаше, но не направиха сватба, за да не научи Магдалена. Мартин се премести в богатия дом на родителите ѝ, които му помогнаха с кариерата. Но той никога не беше щастлив. Не искаше да има деца. Когато Анелия разбра, че няма как да го убеди, сама подаде молба за развод. По това време Мартин беше вече на четиридесет, а Анелия — на тридесет и осем. След развода, тя се омъжи повторно, роди дете и беше истински щастлива. Мартин продължаваше да мечтае за Магдалена, опита да я намери, но не успя. После разбра страшната истина — тя се бе омъжила прибързано за първия срещнат, който се оказал насилник и я пребил до смърт. След тази трагедия, Мартин заживя сам в стария апартамент на родителите си, започна да се пропива и гледаше снимката на Магдалена, без никога да може да прости на майка си.
Не искам друга снаха, а ти прави каквото решиш! процеди майката през зъби към сина си. Марио беше в последната
Įdomybės
0658
Намерих само един билет, когато пристигнах да взема съпругата си и новородените близначета
Бяха още зори, когато Бойко пристигна в родилния дом, сърцето му почти изскачаше от вълнение.
Įdomybės
0262
Нора скрива диктофон в къщата на свекърва си, за да подслушва разговорите им
**Дневник на Елица** Живях със Сашо вече две години. Обичахме се безкрайно, но напрежението между нас
Įdomybės
0155
Отгледа ме баба ми – разбира се, благодарен съм ѝ, но любовта ѝ не беше безкористна Бях само на пет, когато татко реши да ни напусне заради по-млада любовница и мама и аз трябваше да напуснем неговия апартамент. Останахме без нищо и заживяхме при баба – майката на мама, която ни издържаше с малката си пенсия, докато мама работеше до късно, а аз помагах с всичко вкъщи и често пропусках уроци, за да работя по строежи и да помогна финансово. Бях твърдо решен да напусна училище след осми клас, но тогава се появи сестрата на баба – баба Нина. Тя никога не беше имала свои деца и много искаше да ме приюти и да ми помогне с образованието. Мама и баба се съгласиха, и се преместих при баба Нина. При нея всичко беше по-леко – имах време за учене, тя ме научи да готвя и шия, завърших с отличие и записах “Право” в Софийския университет. Баба Нина често ми повтаряше, че след дипломирането ще ми остави жилището си, защото съм ѝ като собствено дете и много ме обича. Всичко вървеше по план, докато не срещнах Лили в трети курс – красива, умна и с огромно сърце. Влюбих се, а чувствата бяха взаимни. Когато баба Нина разбра за Лили, ме обвини, че гаджето ми мечтае само за наследството, не за любов и ме заплаши, че ако не скъсам с нея, ще ми отнеме апартамента. Споделих с Лили, а тя ми каза, че е готова да живеем и на общежитие, стига да сме заедно. Поех риска и избрах любовта пред имота. Оттогава баба Нина прекъсна контакт с мен, а аз останах без жилище, но с любимата си. Днес празнуваме десет години брак, имаме две деца и любовта ни е по-силна от всякога. С всяка година съм все по-убеден, че направих правилния избор.
От малък бях отгледан от баба ми. Благодарен съм ѝ, разбира се, но любовта ѝ никога не беше напълно безкористна.
© 2026 Įdomybės!