Ваньо, прости ме, каза тя, а гласът ѝ беше различен спокоен, но някак нов. Не можех иначе. Това е невъзможно!
Кой сте ви?! Росица замръзна на прага на собствения си апартамент, не вярвайки на очите си.
Мъжът позволи на майка си да диктува правилата, превръщайки съпругата си в прислужница в собствения й
Каза, че не съм годен да бъда баща но аз отгледах тези деца от самото начало. Когато сестра ми Милена
Не спорила и загубила живота си Ралица Георгиева внимателно подреди чиниите на масата, оправи салфетките
Днес ще спря да живея живота на някой друг Вечерта Гергана се прибра у дома късно. В прозорците вече
Мамо, пак дойде онзи бездомник! дъщерята се изкриви с презрение. Не е бездомник! Има си стая.
**Оригами жерав на улицата ме доведе до истината за изчезването на баща ми** Животът ми беше обикновен