Брат ми не иска да настаним майка ни в дом за възрастни хора и не желае да я вземе при себе си няма място там!
Мама ми е убедена, че приятелката ми е с мен само заради апартамента Живея с майка ми в просторен тристаен
Знаеш ли, от три месеца само сме караме с брат ми заради мама. След инсулта ѝ всичко се промени стана
Преди няколко дни синът ми доведе у дома новата си приятелка. Още щом прекрачи прага, веднага ми се стори
Синът ми доведе у дома своята приятелка — тя изглеждаше подозрителна
Преди няколко дни синът ми доведе у дома момиче. Тя е малко по-млада от мен — мисля, че с четири или пет години. Синът ми се е влюбил в жена на моите години и иска да се ожени за нея. Още една изненада за мен беше, че тя има и малка дъщеричка.
Посрещнах ги добре. Най-важното е, че синът ми е щастлив, а това ме прави и мен щастлива, но трябваше да поговоря с някого за това. След като си тръгнаха веднага се обадих на моя приятелка, на която казвам „успокоителното ми“. Винаги, когато нещо се случи, тя е до мен, подкрепя ме и най-важното — дава ми добри съвети, които винаги помагат. Затова й се обадих, разказах й историята и я помолих да ми помогне да постъпя правилно.
Говорихме доста дълго, а разговорът щеше да продължи, ако синът ми не се беше върнал вкъщи. Искаше да поговорим. Страхувах се, че ще чуя още една шокираща новина. „Мамо, искам тя и детето й да се нанесат при нас“ — каза ми синът.
Не знаех как да реагирам и казах: да, нека се нанесат. Той се зарадва и отиде да предаде новината.
В главата ми се въртя една мисъл: Тази жена едва ли обича сина ми. Може би знае, че имаме голяма къща в центъра на София и сме много заможно семейство — и затова се е закачила за него?
С тази мисъл заспах. Сънувах, че покойният ми съпруг ми каза: „всичко е наред“. А сутринта, когато се събудих, разбрах, че синът ми не е глупав, сам знае какво прави и дори да сбърка, ще поправи грешката си. Преди няколко дни моят син доведе у дома своята приятелка. Момичето е малко по-младо от мен може би с
Днес реших да споделя какъв малък семеен скандал преживях наскоро и да поразсъждавам над него, защото
Вчера вечерта седнах да си записвам случката, която разтърси нашето семейство по един неочакван начин.
Толерантността ми свърши: Защо дъщерята на жена ми е забранена завинаги в нашия дом Аз, Павел, мъж, който
– Можете да живеете при нас, за какво ви е ипотечен кредит? Нашата къща ще бъде ваша! – каза свекърва ми.
Свекърва ми се опитва да ни разубеди да вземем ипотечен кредит и настоява да се нанесем при тях, като ни обяснява, че така и така домът им един ден ще остане на съпруга ми, защото е единствен наследник. Но майката на съпруга ми е едва на четиридесет и пет, а баща му – на четиридесет и седем години.
Аз и съпругът ми сме на по двадесет и пет години, работим и доходите ни позволяват да наемаме апартамент, но не искам да развалям отношенията със семейството му заради битови проблеми.
Родителите на съпруга ми настояват да живеем заедно. Моите родители имат тристаен апартамент и място за всички ни, но не искам да съм гост на чужда територия. Също така не бих се чувствала комфортно и в дома на свекърите ми.
След началото на карантината хазяйката на апартамента, в който живеехме, ни помоли да се изнесем, защото планираше да приеме сестра си и нейното семейство. Не намерихме веднага подходящо място, затова се нанесохме при родителите на съпруга ми, които ни приеха сърдечно, макар че майката често ми напомняше, че правя това или онова неправилно. Свекърва ми беше различна.
Вече бяхме обсъждали със съпруга ми варианта с ипотека, но осъзнахме, че моментът е настъпил. Решихме, че докато имаме възможност, е добре да спестим максимално. Разбира се, исках да се изнесем възможно най-скоро, но осъзнавах, че ако наемем апартамент, ще трябва да спестяваме още дълго.
Въпреки че свекърите ни не се месеха директно, имаха свои традиции и навици, много различни от нашите. Налагаше се постоянно да се адаптираме, защото сме на тяхна територия. На пръв поглед дреболии, но аз се чувствах неудобно в тяхното общество.
Още от първите дни свекърва ми ме отстрани от кухнята. Любезно ми обясни, че кухнята е нейно царство и никой друг не бива да влиза там. Но аз трудно ям това, което тя готви – използва много подправки и лук, което ми е проблем. Реших да готвя сама, но тя се засегна, смятайки, че я правя лоша домакиня.
Всеки петък свекърва ми прави основно почистване след работа. Връщаме се изморени, искаме просто да си легнем, а тя се сърди, че всичко прави сама. Попитах я защо не чисти в събота или неделя, а тя отговори, че през уикенда трябва да си почиваме.
Такива малки неща са достатъчно много. През цялото време ме топлеше мисълта, че свекърва ми не ме унижава, просто това са нейните навици, и че всичко това е временно.
Съгласихме се със съпруга ми да не казваме на родителите му, че спестяваме за собствен дом. Плащахме половината от сметките, давахме пари за покупки, а остатъкът спестявахме. Един ден започна разговор за колата на братовчеда, който купи нов автомобил. Бащата попита съпруга ми дали и ние не трябва да помислим за собствена кола, а той отговори, че за нас е по-важно собствено жилище.
– Колко години ще пестите? – попита свекърът. Съпругът ми отговори, че спестяваме за първоначална вноска за ипотека.
– Може да живеете при нас, за какво ви е ипотека? Къщата ни ще бъде ваша! – каза свекърва ми.
Обяснихме, че искаме да живеем самостоятелно, но родителите му настояха, че иначе ще плащаме много на банката. Когато свекърва ми видя, че няма да ни убеди, започна да обяснява, че трябва да мислим за деца, а не за кредити.
Всеки ден слушахме нейни аргументи за съвместно съжителство. На мен думите ѝ не влияеха, но съпругът ми започна да се замисля и после ми каза, че майка му е права.
– Не ни трябва ипотека. Майка ми е права. Живеем спокойно, няма кавги. А когато му дойде времето, къщата ще бъде наша.
– След петдесет години ще бъде наша – възразих аз.
След този разговор съпругът ми все по-често споменаваше, че баща му и майка му вече са стари и може да имат нужда от грижи, а ипотеката е робство и ще ни е трудно да плащаме, когато изляза в майчинство.
Но аз искам да бъда пълноправна домакиня още сега, а не да чакам да умре свекърва ми… Може да живеете при нас, защо ви е този ипотечен кредит? Нашата къща ще бъде ваша! каза ми свекървата.
