Днес записвам тези мисли, защото случайът с Игнат ме накара да се замисля отново. „Как така не можете?
**Омраза** Иван излязъл от офиса и по навик се отправи към паркинга, но си спомни, че вчера беше оставил
Ако бяхме се срещнали по-рано… Веселина пристигна на време в поликлиниката, взе картонката от регистратурата
Чаках на гарата в мразовития февруарски вятър, когато нещо улови вниманието ми. Сред свистежа на вятъра
Всички пристигнаха с луксозни коли. Някои с лимузини, други със спортни автомобили, наети от родителите
“Ами ако родителите наистина се разделят?” От тази мисъл на Кольо се сгърчи стомахът и очите
**ТАЙНАТА НА СТАРАТА СНИМКА** Боян и Калина учеха в една група. Момиче като момиче, нищо особено.
Днес реших да опиша днешния ден в дневника си. Толкова много неща ми преминаха през ума…
В продължение на няколко седмици 15-годишният ми син, Красимир, се държеше… странно. Не бе груб или бунтар








