**Дневникът на Елица** Стоях самотна в парка, сърцето ми беше тежко. Намерих един телефон на една пейка.
Бременната съпруга на брат ми настоя да им дадем нашия апартамент. Вече десет години съм женен.
Жената на брат ми, която беше бременна, настояваше да им дадем нашия апартамент. Със съпругата ми сме
Знаеш ли, всяко утро на баба Станка Димитрова започваше по сходен начин. Слагаше чайника на котлона
Връзка на линия Всяка сутрин при Стоянка Трифонова започваше еднакво, чак доскучаваше. Стари чайник с
**Дневникът ми** Днес бяхме с Ваньо на доста интересна доставка. Носихме мебели за една жена в панелка в Люлин.
Свекървата предложи да се преместим в нейния апартамент с явен замисъл Много ви благодаря за предложението.
Летни правила Когато влакчето спря на малката селска гара, баба Дечка Иванова вече чакаше на перона
Свекърва ми предложи да се нанесем в нейния апартамент с явна изгода за себе си
— Благодарим за щедрото предложение, но ще откажем.
Лицето на свекърва ми застина.
— Защо пък така? Гордост ли е?
— Не, просто имаме устроен дом, на децата би им било тежко да сменят училище по средата на годината. А и свикнахме вече, всичко е ново и ремонтирано.
А при вас… — Кристина замълча, подбирайки думи, но реши да е откровена. — Там са вашите спомени, скъпи вещи.
Децата са малки — нещо ще счупят, ще изцапат. Защо да се нервираме?
Когато Кристина се прибра от работа, съпругът ѝ я чакаше в коридора.
Събу обувките, отиде мълчаливо до спалнята да се преоблече, сетне към кухнята, а мъжът ѝ я последва безмълвно.
Кристина не издържа:
— Пак ли ще започваш? Казах — НЕ!
Денис въздъхна дълбоко:
— Мама днес пак звъня. Каза, че й се вдига кръвното. Тежко ѝ е там, дядо и баба съвсем са зле, капризничат като деца, сама не се справя.
— И? — Кристина отпий глътка студена вода, за да се успокои. — Тя сама избра да живее на вилата.
Дава апартамента под наем, получава пари, чист въздух. Харесваше ѝ.
— Харесваше, докато имаше сили. Сега се оплаква от скука и трудности… — Денис пое дълбоко въздух. — Предложи да се преместим при нея, в тристаен апартамент.
Кристина ококори очи и отвърна остро:
— Не.
— Защо веднага „не“? Дори не изслуша! — Денис разпери ръце. — Виж: кварталът е прекрасен, за петнадесет минути си на работа, аз — за двадесет, училището е на една крачка, детската градина във входа. Ще спрем да киснем в задръстванията!
Апартамента нашия ще дадем под наем — ипотеката ще се самоизплаща и ще ни остава.
— Денис, слушаш ли се? — Кристина застана пред него. — От две години и половина живеем тук.
Аз сама избирах всяка розетка! Децата имат приятели в съседния вход.
Това е нашият дом! Нашият!
— Какво значение има къде живеем, след като само се прибираме да спим? По два часа ни отнема пътят! — възрази той. — Там е старо строителство, високи тавани, дебели стени, съседи не се чуват.
— И ремонтът е още от времето, когато бях на училище! — отсече Кристина. — Помниш ли какво мирише там? И не е наш дом — това е на Анна Леонидовна.
— Мама каза, че няма да се меси. Ще си остане на вилата, ще е спокойна, че някой наглежда апартамента.
Кристина иронично се усмихна.
— Денис, ти май забрави как купувахме тук свое? Спомни си историята с разменянето…
(Следва разказът, адаптиран със съответните български имена и реалии…)
В крайна сметка…
Свекървата не се отказа, но нашето “НЕ” остана категорично. Разстоянието е ключът към добрите отношения!
История за свекърва, апартамент, семейни изпитания и за това да отстояваш границите си в името на спокойствието у дома. Това беше преди много години, но сякаш беше вчера, когато свекърва ми Мария предложи да се преместим
