Петре, ти ли си, сине? Аз съм, мамо! Извинявай, че се прибрах толкова късно Гласът на майка ми, треперещ
Добре дошъл, Викторе! Това ти ли си, сине мой? Да, мамо, аз съм! Извинявай, че се прибрах толкова късно…
На 63 години съм и пазя една тайна вече четири десетилетия. С Елена се запознахме в Софийския университет.
Днес съм на 63 години и вече четири десетилетия нося в сърцето си една дълбоко пазена тайна.
Помня онзи ден, когато се изправих пред дъщеря си и, като в миг, отрязах се от миналото си.
Дръж се, докато нашата свекърка се справя с готвенето, заповяда стоманен глас от кухнята. Пристига приятелка
Ти си виновна! каза с пресни устни свекървата, следейки как Елица мие чиниите. От съседната стая се носеше