Вече десет години чакахме тази среща. Цяла вечност изглежда. От последния звънец в нашето селско училище
“Нека да живеят при теб! Ти го отгледа такъв!” — крещеше в телефона бившият ми съпруг, Светлин.
Все едно празно, а пък значи всичко Биляна се тъпчеше в автобус №18, който се премъкваше през заснежения Плевен.
Ей най-накрая се усмихна щастието. Когато Василена се омъжи за Борис, тя дори не си представяше, че новоизбраният
**Дневникът на един мъж** Не като в сериала, но сърцето си намери своето. Калина обичаше да гледа теленовели.
Отворените прозорци **Радка** за първи път от много месеци чу свой собствен глас. Той излезе пресечен
„Това ли беше подаръкът ми за сватбата ви?!“ — извиках потресена, когато за първи път след година посетих
Дъщеря, за която никой не трябваше да разбере Елица не чувстваше вина, че просто се е родила.
Всеки сутрин Георги излизаше от своя старомоден панел в квартал „Люлин“ точно в 07:45. Не защото имаше