Ти не можеш дори да ходиш! — той се подигра, но тя направи една крачка, която промени всичко.
В решетката на оградата се провира тънка ръчичка и се простира към узрялата ягода. Правя се, че не виждам
Елена стоеше пред кухненския прозорец с охладнала чаена чаша, наблюдавайки децата да играят в двора.
В катедрата на академията никой от колегите не знаеше и нямаше да повярва, че съпругът на Валерия Илиева
Градът пулсираше с вечерен живот – клаксони на коли, стъпки по паважа, смях, идващ от ресторантските
Вкъщи раздор – и домът не мил. “Не го понасям! Той не ми е баща! Да си ходи оттук. Ще живеем и без него!
В сърцето на Пловдив, обичайно шумен и оживен, в онзи ден цареше зловеща, почти мистична тишина.
Мишо донесе друга жена Радка преглеждаше тоя свой тоалет с придирчив поглед… Бялата рокля, купена
ЛЮБОВ ПРОКЛЕТА —Какво ще става сега? — попита Огнена тревожно, повече към себе си, отколкото към любимия си.