Нашите внучета са мили, но вече нямаме сили да се грижим за тях. Хората казват, че децата са щастие.
Нашите внуци са ни мили, но вече нямаме сили да се справяме с тях. Винаги се е казвало, че децата са
Мими, аз наистина вече не издържам спусна се Мария на стола, притисна слепоочия с длани и въздъхна тежко.
Галина Петрова поеха да грабне пликá, че всички се свиха, а лъжиците подскочиха в чиниите. Ноктите ѝ
Елеонора, повече не издържам Милена се отпусна върху стола, обгърна главата си с ръце. Нямаш представа
Когато Беата от София разбра, че е бременна, семейството ѝ изпадна в шок: не им хареса мисълта, че тя е във връзка с човек, който според тях няма да остане дълго. След като получи дипломата си, Рони от Гвинея замина у дома, но двамата поддържаха връзка и очакваха детето си. Заради студенината на близките, Беата се премести в Африка, но климатът стана трудност и семейството се върна в България, където след време се роди и втората им дъщеря. Роднините отказват контакт, но Беата не желае да се раздели с любимия си, само за да ги зарадва. Двамата планират да заминат за Канада с надежда за повече толерантност. Когато Веселина разбра, че е бременна, у дома настана тиха паника. На семейството ѝ хич не им хареса
Когато Беата разбра, че е бременна, цялото ѝ семейство изпадна в шок. На тях не им харесваше мисълта, че тя е във връзка с човек, който според тях няма да остане дълго – Беата е обикновено момиче от Пловдив, израснала с майка си и втория си баща, в подкрепящо и обичащо семейство. Завършва гимназия, но тревогите ѝ заради слаб английски поставят под въпрос приема ѝ в университета. Решава да вземе частни уроци и избира Рони, студент от Гвинея, който преподава английски в България. Първоначално уроците не вървят, но по-късно двамата се сближават силно и стават неразделни. Новината за бременността на Беата шокира семейството ѝ, което не иска и да чуе за тази връзка и си представя самотното възпитание на дете, което ще се различава от връстниците си. След дипломирането си Рони се връща в родината, като поддържа връзка с Беата и очакват раждането заедно, въпреки семейната враждебност, която я кара да се премести в Гвинея. В Африка Беата и съпругът ѝ имат трудности с климата и се завръщат в България, където се ражда и втората им дъщеря. Роднините отказват контакт, а Беата не иска да се раздели с любимия си, за да угоди на семейството, и двамата планират заминаване за Канада, надявайки се там да намерят по-толерантна среда. Когато Елисавета разбра, че е бременна, семейството ѝ бе като разтресено от гръм. Те не можеха да приемат
Синът ми дълго търсеше подходяща жена за брак, но никога не поставих под въпрос решенията му. Когато навърши 30 години, намери Гергана – идеалната жена за него.
Почти всеки ден слушах колко е мила и красива. Явно моят син беше истински влюбен. И аз харесвах Гергана. Той с голяма страст споделяше пред мен и приятелите си нейните качества – убеден беше, че тя е неговата половинка, затова не се поколеба и я пожени за кратко време. Като любяща майка, разбира се, подкрепих избора му.
Организацията на сватбата беше истинско изпитание, но моите приятели се справиха страхотно. Булката имаше прекрасни родители и веднага се сприятелихме. Всичко започна прекрасно, но с времето нещата се промениха. Бракът им започна да се разпада и разправиите зачестиха. Аз знаех, че тепърва се вживяват в семейния живот и че всичко ще се оправи, но пак се тревожех за тях – исках щастие и сполука за младото семейство.
Тази вечер силно ме разстрои. Късно вечерта синът ми дойде при мен с багажа си. Каза, че няма къде да отиде, тъй като снаха ми го е изгонила. Прекара няколко дни у дома, а Гергана дори не дойде да поговори. Това стана обичайна история.
Когато снаха ми съобщи, че е бременна, реших да говоря с тях. Исках да им дам съвет, за да избегнат бъдещи неразбирателства. Но вместо да помогна, явно обърках още повече. Караниците зачестиха, а синът ми все по-често нощуваше при мен. Видях, че му е тежко. Вече не беше щастливият човек, когото познавах – в очите му виждах само разочарование.
Не можех да изтърпя да гледам сина си в толкова нещастна връзка, затова го посъветвах да се замисли дали е добре да продължава този брак. Можеше да бъде чудесен баща, дори и ако живеят разделени. Така и стана – скоро той подаде молба за развод.
След кратко време Гергана дойде при мен за помощ. Помоли ме да убедя сина си да си оттегли иска, защото не искаше семейството да се разпадне. Аз също неведнъж я съветвах да пази семейството си. Но се оказва, че аз съм виновната – намесвам се, когато не трябва.
Не знам дали постъпих правилно, като го подтикнах да се разведе. Снаха ми вече не ме харесва, а синът ми също се отчуждава от мен. Но може би все още се обичат? Живот поотделно е лош, но и живот заедно не е добър. Моят син дълго време търсеше подходяща жена, с която да свърже живота си, но никога не поставях под съмнение
Синът ми дълго търси подходяща жена за брак и никога не поставях под съмнение решенията му. Най-сетне, когато навърши 30, срещна Деси, която сякаш бе създадена за него.
Почти всеки ден чувах колко е мила и хубава. Синът ми беше наистина влюбен, а и аз харесах Деси от самото начало. С голяма страст той разказваше на мен и приятелите си за нейните качества – вярваше, че тя е идеалната жена за него, затова и не се поколеба да й предложи брак. Като любяща майка, естествено подкрепих решението му.
Организацията на сватбата беше голямо предизвикателство, но нашите приятели се справиха чудесно. Булката имаше прекрасни родители и веднага се разбрахме отлично. В началото всичко беше прекрасно, но с времето нещата се промениха. Бракът им започна да се разпада и скандалите зачестиха. Знаех, че това е първата им година като семейство и се надявах, че ще се оправят, но се тревожех, защото исках синът ми да е щастлив и бракът им да успее.
Тази вечер останах наистина разстроена. Късно вечерта синът ми се прибра при мен с багажа си. Каза, че няма къде да живее, защото снаха ми го е изгонила. Престоя няколко дни у нас, а Деси така и не се появи, за да оправят нещата. Това започна да се повтаря често.
След като разбрах, че снаха ми е бременна, реших да говоря с тях и да им дам няколко съвета, за да избегнат неразбирателствата. Но всъщност направих нещата още по-зле. Разправиите между тях зачестиха, а синът ми все по-често спеше при мен. Знаех, че му е тежко. Вече не беше онзи щастлив човек – в очите му имаше само разочарование.
Не издържах да гледам сина си толкова нещастен в този брак и го посъветвах да се замисли дали има смисъл да остава. Страхотно баща би бил и ако живеят поотделно. Той ме послуша и скоро подаде документи за развод.
Малко след това Деси дойде при мен с молба за помощ – да го убедя да се откаже от развода, защото не иска да разбива семейството. Нееднократно я съветвах да се грижи повече за дома си. В един момент сино ми ме обвини, че се меся, а тя пък публично се ожали, че разбивам живота им.
Не знам трябваше ли да настоявам синът ми да се разведе. Жена му не ме понася, а той също се отдалечава от мен. Ами ако още се обичат? Самотата е лоша, но и съвместният им живот не беше добър. Синът ми дълго време търси правилната жена, но никога не съм поставял под съмнение решенията му.
