Įdomybės!

Без покана: Историята на Виктор Петрович, чий свят се преобръща, когато научава от съседката тета Нина, че дъщеря му се е омъжила без да го покани – болезнена изповед за пропуснати покани, стари обиди и нови граници между поколенията в едно българско семейство

Без покана Георги Димитров държеше в ръце плик с лекарства, когато съседката от етажа, леля Мария, го

Įdomybės

080

Братът на мъжа ми дойде „на гости“ за седмица, а остана цяла година – наложи се да го изгоня с полиция – Разбираш ли, човекът е в тежък момент. Жена му го е изгонила, от работа са го съкратили… Нали не е човешко да спи по гарите? – Сергей гледаше виновно жена си, въртейки кухненска кърпа в ръцете си, все едно бе треснал любимата й чаша, а не ставаше дума за поредното гостуване на по-малкия му брат. Наталия въздъхна дълбоко и сложи тежките чанти от пазара на пода. След дълъг, изтощителен ден като главен счетоводител, най-малко й се искаше да обсъжда съдбата на девера, когото бе виждала общо три пъти за петнадесет години брак. – Сериозно ли, Сергей? Двустаен апартамент – не е социално жилище за бездомни офицери, – проплака тя, събувайки ботушите си. – Олег си има апартамент в Плевен. Защо не отиде там? – Давал го под наем, за да покрие ипотеката на гарсониерата, която взел за сина си. Сложна история, Наталия. Иска да се установи в София, да си намери работа. Само седмица, може би десет дни. Докато мине интервютата. Наталия се отправи към кухнята, наля си чаша вода. Сергей вървеше подире й с кучешка надежда в очите. Беше добър мъж – кротък, работлив, но с един недостатък: не умееше да казва „не“ на своите, особено на брат си Олег – все вечната жертва и център на внимание. – Добре, – махна с ръка Наталия, уморена от препирните. – Седмица да е. Но го предупреди – тук имаме ред. Ставаме в шест, лягаме в единайсет. Никакви купони и непознати хора вкъщи. Олег се появи на следващия ден с огромна пъстра торба, която миришеше на влак и кисело, и бързо запълни пространството с присъствието си. Беше по-едър и по-нагъл от Сергей. – О, стопанке! – гръмко възкликна, опитвайки се да прегърне Наталия. – На гости съм ви! Няма да преча – само място и контакт, хе-хе… Първите дни минаха сносно. Олег спеше до обяд, после „търсеше работа“, вечер беше на трапезата. Но се хранеше за трима – цяла тенджера борш изчезна за нощ. Котлетите за два дни – до сутринта ги нямаше. – Организмът расте! – смееше се Олег, избърсвайки чинията с кора хляб. Наталия преглътна, реши да купува повече храна, неудобно й беше да го упреква. Към края на седмицата заговори деликатно: – Как върви търсенето на работа, Олег? Олег помръкна, направи се на многострадален. – Наташ, само мамят навсякъде. Пишат 2000 лв. заплата, отиваш – някаква схема, куриер, продавач… Аз съм инженер, не ставам за всяка работа. Имам едно обещание за интервю в солидна фирма, ще звъннат в понеделник… – Понеделник? – извърна се Наталия към Сергей, който усилено дъвчеше салата. – Няма да ме изгоните уикенда, нали? – ухили се Олег. Наталия отстъпи. Два дни нямаше да объркат нещата. Но понеделник стана вторник, после сряда… Олег престана да излиза от вкъщи. Когато Наталия се връщаше от работа, го намираше разположен на дивана, с телевизора, остатъци от ядене и постоянна миризма на дезодорант, примесена с алкохол. Така мина месец. После още един, после шест… До момента, в който натрапникът донесе непозната жена, угощение и шумна музика в дома им. Наталия не издържа. Извика полиция. – Олег, навън. Веднага! – каза тя студено. – Ще видим, Наташ! Аз съм братът на мъжа ти! – заинати се Олег, но полицаите го изведоха под ръка. Така се наложи вместо седмица, Олег да бъде „гост“ на семейството цяла година – и да напусне едва след скандал и помощ от полицията. Интересно ли ти беше? Абонирай се за още истории от истинския живот – а случвало ли ти се е да гониш гости, които не си тръгват?

10 ноември Честна дума, ако някой ми беше казал, че ще доживея да викам полиция заради роднина у дома

Įdomybės

024

Братът на мъжа ми дойде “на гости” за седмица, остана цяла година – наложи се да го изведем с полиция: изпитанията на българското семейство с непомирим роднина

Стига бе, Мария, човекът минава през тежък момент. Жена му го изгони, остана без работа…

Įdomybės

0111

Съдбата обича благодарните сърца

До тридесетте си години Славчо имаше десет години служба в горещи точки, беше раняван два пъти, но Господ

Įdomybės

021

Когато мъжът ми ме постави пред избора “или аз, или твоите котки”, аз помогнах на Виталий да си събере багажа – как любимите ни животни понякога показват кой наистина заслужава да остане у дома

Съпругът ми постави ултиматум: или аз, или котките ти, а аз му помогнах да си събере багажа Пак козина!

Įdomybės

049

Ако ти трябва – ти си го свърши

**Дневник на един мъж** Майко, ти си ме родила за себе си, не за мен, така че си гледай твоето Миленче.

Įdomybės

076

Мъжът ми постави ултиматум: „Или аз, или твоите котки“, а аз му помогнах да си стегне куфарите – Историята на Оля, Маркиз и Буся в една софийска квартира, където любовта към животните се оказа по-силна от токсичните ултиматуми

Благоверният ми постави ултиматум: Или аз, или котките ти, и аз му помогнах да си събере багажа Пак козина!

Įdomybės

0161

Роднините на мъжа ми ме наричаха „гола и боса“, а после дойдоха да искат заем за строеж на вила – как свекърва ми и зълва ми ме унижаваха години наред, но накрая се озоваха на моята врата за пари за луксозен дом на село

Е, синко, видя ли, пак си ми довел в къщата, прости Господи, ех, някоя клета селякиня. Без имот, без

Įdomybės

Снаха ми изхвърли старите ми вещи, докато бях на вилата – отмъщението не закъсня и промени всичко – Ето, най-накрая може да се диша нормално, иначе тук беше като в гробница, честна дума! – провикна се звънливият, самодоволен глас на Юлияна, който Галина Иванова би разпознала от километър. Галина прекрачи прага, без да е пуснала пазарските чанти с домати и копър от вилата. Мирисът на антоновка и свеж копър мигом изчезна, удавен от острия аромат на нов „модерен“ спрей и чужд парфюм. Всичко в дома ѝ вече не беше същото – мебели с история, библиотеката на покойния ѝ съпруг, шевната ѝ машина „Подолск“, чешкото стъкло, всичко беше изчезнало. Защо? Защото „минимализъм е на мода“, според младата ѝ снаха. Мястото на избраните с любов вещи заеха безлични мебели и студени стени. Оказа се, че докато е била на вилата, снаха ѝ и синът ѝ са изхвърлили всичко „старо и излишно“ – библиотеката, спомените, дори семейните снимки – без да ѝ кажат, следвайки чужда мода и нови течения. Но Галина Иванова не остана длъжна. Докато младите бяха на работа и „саморазвитие“, тя тихо преобрази тяхната стая – изчисти я от десетки брандови дрехи, козметика и всевъзможни аксесоари, „освободи енергията“ както обясняваше Юлияна, и прибра всичко на сигурно място. Когато снахата й изпадна в истерия за изчезналите скъпоценности, Галина й върна само собствения й аргумент: „Разчистих визуалния шум. Опитай вие да си намерите нещата, както аз трябва да намеря моите.“ Този път границите бяха поставени завинаги – Галина си върна дома и го превърна отново в уютно българско жилище с традиции, докато младите трябваше сами да съградят своето щастие, този път без чуждия труд и спомени. Понякога, за да цениш своето, трябва да го загубиш – а друг път трябва да изхвърлиш навън тези, които не уважават дома и миналото ти, и тогава настъпва истинският уют.

16 юни Днес още утрото ме посрещна с аромат на билки и ябълки донесох от вилата хубав антонoвки и пресен копър.