Įdomybės!

А аз моя мъж не го обичах. А колко време живяхте заедно? Живяхме Я пресметни, още от седемдесет и първа

А аз мъжа си не обичах: Истинска житейска история за брака без любов, съдбата по соцвреме, БАМ-а, трудностите, изкушенията, прошката и щастието накрая – разказ край българските гробища между две жени, които откриват какво е да живееш с (не)любимия мъж

А аз мъжа си не обичах. Колко години живяхте? Живяхме Сметни самá в седемдесет и първа се оженихме.

Įdomybės

028

Правилният избор: Как да вземем най-доброто решение в живота си

18 октомври, вечерта беше прохладна, навън вече се нависнаха късните октомврийски сенки. Седях в любимото

Įdomybės

0773

Прозвуча звънецът… В апартамента, без да се поздрави и блъскайки сина си от пътя, нахлу свекървата.

Įdomybės

Обаждане от миналото

Звън от миналото Сутринта Гергана Петрова откри, че часовникът в коридора се е спрял. Стрелките замръзнаха

Įdomybės

032

…Звънна се на вратата… В жилището, без поздрав и побутвайки сина си настрани, нахлу свекървата: „Я кажи, миличка снахо, какви тайни криеш от мъжа си?… – Мамо?… Какво става, мамо?… Когато Филип се прибра у дома, всичко беше тихо. Жената му, Светла, още сутринта го бе предупредила, че ще се прибере късно – шефството реши да прави внезапна ревизия“

Позвъня звънецът В апартамента, без дори да се поздрави и избутвайки сина си от пътя, нахлу свекървата.

Įdomybės

052

Единствен баща, изпълнителен директор, открива малко момиче и нейното куче да спят на боклука – истината разбива сърцето му

Спомням си онзи студен коледен вечер, когато снежните кристали паднаха тежко върху улиците на София

Įdomybės

0551

Не ти ли харесваш, че искам свое семейство? Избягах от вас, започнах да градя живота си, а вие отново се появихте и пак старите номера – Мария, не се тревожи толкова! Знам, че за едно градско момиче ще е трудно на село. Но ще ти помогна! – уверяваше я Димо. Аз ще се справя, само бъди до мен! Мария беше объркана. Защо, по дяволите, се влюбих в селско момче? И то как! Наистина до треперене в коленете! Тя вече е на двадесет и осем, с успешна кариера, докато тридесетгодишният Димо има голямо семейство и собствен дом в село близо до града. Срещнаха се случайно в Борисовата градина – той се разхождаше, докато майка му обикаляше магазините, а приятелките изкараха Мария навън. Обмениха номера, започнаха да се виждат. Димо идваше до София, изненадваше я, беше грижовен и честен, изключение сред познатите й момчета. После я покани да се оженят – и тя прие. – Е, Марче, опитай. Димо е момче от село, работлив, добър – каза майка й. Ако не стане – връщаш се у дома, в града. Мария нямаше какво да губи. Може да работи дистанционно, а и вече не е на 18. А и казват, че на село въздухът е чист! Само че… – Димо, а като каква идвам там? – уточни Мария. – Като годеница. След година вдигаме сватба и отиваме на меден месец. Дотогава ще съм спестил, за да не мислим за пари – смути се той. – Знам, че си свикнала на по-хубав живот. Всичко изглеждаше прекрасно, но Мария беше неспокойна. Реши все пак да опита. Взе си седмица отпуск и една пълна чанта дрехи, заключи рисуваната си двустаен апартамент в Младост, за който беше работила толкова, и потегли с колата към селото, където Димо я чакаше. Още първата вечер на село й хареса: лято, двамата поливат малката си градина, готвят вечеря – всичко върви гладко. – Любима, нашите идват! – в петък вечер Димо влезе у дома по-рано от обикновено. – Защо? – стресна се тя. – Да се запознаят и да помогнат. С тях идва и брат ми с жена си – затича нервно из стаята. – За дълго ли? – попита уплашено Мария. – Надявам се, че не! Не се притеснявай, ще се справим. Тя се опита да не показва тревогата си. Майка й я разсмя по телефона: „Марче, ти си имаш свой дом, ако не ти хареса, връщай се – да видим дали синовете им не са и твое семейство!“ Мария подреди масата, когато чу колата пред къщата. – Дойдоха! – доволен влезе Димо. Младите излязоха да ги посрещнат – масивна жена в шарена рокля с тъмна, къса коса и дълги черни мигли силно прегърна сина си и се усмихна на Мария. След нея – голям мъж с коремче, братът – висок, шегаджия, и жена му – млада, руса, с „кърмава кожа“, която хвърли леден поглед на Мария и не отговори учтиво. – Абе, ти защо се пулиш? Айде, помагай! – сряза го тя и тръгна към колата за багажа. Мария покани всички на вечеря, с надежда, че ще се отпуснат. Готвенето й беше силата. – Ооо, много си се постарала! – одобри Мария Михайлова. – А това какво е? Пиле? – недоволно попита жената на брат му. – Кой така готви? После ще се давим в това… – Много е вкусно! – възрази братът на Димо. – На теб само да си пълниш стомаха – изсумтя жена му, остави демонстративно вилицата. – Ленче, уважавай гостоприемството! – скастри я Димо. – И кой ти даде такова име? Като нашата крава, и тя е Мария – отряза я блондинката. Мария се засмя. – Приятелката ми нарече морското си свинче Ленче – прошепна тя, но всички чуха. Свекървата изгледа с неодобрение, мъжете си глътнаха смеха, блондинката пламна. – Коя си ти изобщо? – избухна тя. – Ти можеш, реших, че ти е навик такова общуване – отвърна Мария. – Аз съм съпруга на Влад, законна! А ти? – Лена скочи. – Аз поне имам възпитание и като отида на гости, не издребнявам – отвърна Мария. – Аз не съм дошла при теб! – наежи се блондинката. – И аз не съм те канил – не замълча Димо. – Дълго ли ще стоите? Всички се изненадаха. – Да научим малко твоята на „селския живот“ и ще си тръгнем – обади се майката. – Мамо, справяхме се чудесно, ще се справим и без вас. – Да, нарами си мързеливка на врата, любопитно ми е колко ще издържиш – Лена не млъкваше. – В нашето семейство има една мързеливка и тя не е Мария – отряза я Димо. – Благодаря за вечерята, можете да си почивате, скъпи неочаквани гости. Димо хвана ръката на Мария и двамата заедно в тишина прибраха масата. Мария си помисли, че да имаш стабилна подкрепа е най-важното! Не мислеше да се дава. А ако нещо – винаги има към какво да се върне. Сутринта на събота не започна добре. – Защо спим? На село на обяд не се спи! А и закуска трябва да се готви! – разпореди се свекървата. Мария погледна телефона: Осем сутринта! – Мария Михайлова, има всичко за закуска в хладилника – облече се младата жена – Мога ли първо да се облека? – Много ти знаят устата! – махна с ръка свекървата и тръгна сърдита. Мария слиза на кухнята – там Димо вече прави мекици. – Скъпа, вече си будна? – усмихва се той. – Ако не я бях събудила, още щеше да спи – намеси се майка му. Мария стиска зъби. – Мамо, защо влизаш в нашата стая? – гледа я Димо. – Освен, че е недодялана, и мързелива ли си взел? – присмя се Лена. – Никой не те е питал! – ожали се Мария. – Това е селски живот! Става се рано. Като вземете крава, в шест ще я доите – изсмя се блондинката. – Няма да взимаме крава – отговори й Димо. – Защо? Прясно мляко… О! Сетих се – Мария не може да дои! И рано да става не й е сила! – присмя се Лена. – Ти също не можеш и живееш! – засмя се Димо. Майка му се намеси: – От Мария не остава нищо! Какъв син съм отгледала! Мария не издържа: – Димо, ще си тръгна. Като си замине този цирк, обади се – не желая да търпя още. – Какво? Прямо откакто тя се появи, си забравил за нас! Не идваш, не помагаш! Само ти ли си важен? – тросна се майката. – Разбиваш ни семейството! – Стига! – изрева Димо. – Не ти ли харесва, че искам свое семейство? Избягах от вас, започнах да градя живота си, а вие пак отново! – Сине, с тази жена изобщо изгуби ума си! Трябва само пари от теб! – ахна майката. – Седнала ти на врата, а ти носиш! Опитваме се да те спасим! – Мамо, Мария си изкарва парите, аз пестя за сватба. Искате щастие – приберете се у дома! Приемаме гости само по покана! Особено Лена. Докато близките не можеха да реагират, Димо заведе тихомълком Мария в стаята, а роднините панически започнаха да прибират багаж. – Сине, избирай! Или мен, или тази! – майката се нацупи. – Но вие приехте Лена – Димо отчаяно ги гледаше. – Намери с кого да се сравняваш! – избухна блондинката. Баща му и брат му гледаха с интерес. – Е? – майката го пришпори. – Избирам щастието! – Димо гледаше предизвикателно. – Повече нямаш майка! – драматично излезе тя, последвана от Лена. – Ако имаш нужда, ние сме с теб – усмихна се баща му. – Мама я остави на мен! – Пази си щастието! А ние ще оправим семейството! – каза братът. Мария се почувства неловко, но разбра, че за Димо тя е важна. В къщата се върна спокойствието, двамата правеха всичко заедно, а Димо най-накрая направи предложението си за брак. На сватбата празнуваха всички! Мария Михайлова и Лена не заобичаха снаха си, но се научиха да си мълчат – по-безопасно беше. А Мария беше щастлива! Вече нямаха страх от внезапни гости и двамата си помагаха във всичко – истинско щастие в българското семейство.

Какво, не ви харесва, че искам свой собствен дом? Избягах от вас, почнах да градя живота си, а вие пак

Įdomybės

018

– Не харесвате, че искам собствено семейство? Избягах от вас, започнах да градя своя живот, а вие дойдохте и пак започнахте по старому! – – Зино, недей да се тревожиш! Знам, че на софиянка като теб ще ѝ е трудно на село, но ще ти помогна! – успокояваше я Димитър. – Всичко ще оправя, само бъди до мен! Зина се чудеше как така се влюби точно в селянин? И то такъв, че ѝ омекваха коленете! Той на тридесет години с къща и голяма рода в село близо до София, тя – на двадесет и осем, с успешна кариера и двустаен апартамент в столицата. Запознаха се в „Южен парк“, където Димитър попадна случайно, докато майка му пазаруваше, а Зина беше там с приятелки. Размениха телефони, после започнаха да се виждат, а Димитър я изненадваше с малки жестове, посещаваше я в София и бе винаги внимателен, сърдечен и неподправено добър. Когато ѝ предложи брак, Зина, макар и успешно наложила се в столицата, реши да опита нещо различно. Мама – софиянка със земен нюх – я подкрепи: „Щом е работлив, добро момче и на теб ти се иска нещо ново – опитай! Не стане ли – връщай се у дома!“ Чакаха я изненади не само от селския живот, но и от свекърва си Мария-Михайловна, която пристигна с цялата фамилия. Обстановката стана напрегната, особено когато зълвата ѝ, Елена, започна да я обсъжда по български селски маниер – за готвенето, ранното ставане и „истинските“ семейни ценности. Вместо да се огъне, Зина реши, че трябва да се отстоява. Димитър взе нейна страна: „Не ви харесва, че искам свое семейство? Избягах от вас, града си намерих, а вие пак сте си същите!“ Роднинското напрежение достигна пик – „или тя, или аз!“, обяви майка му, но Димитър избра щастието с жената, която обича. В крайна сметка, родителите приеха, че времето на контрол и стари навици е минало, а щастието понякога значи просто – ново начало и доверие в собствените избори. Така, с помощта на много усмивки, остроумие и инат по български, Зина и Димитър построиха щастливо семейство въпреки всички очаквания и напук на роднинските нрави. – Не харесвате, че искам свое семейство? Избягах от вас, градя си живота, а вие пак се връщате с вашите стари порядки!

Не ви харесва, че искам свое семейство? Избягах от вас, започнах сам живота си, а вие пак се намесихте