21декември, 2025г. Отидох в регистъра на общината и се ожених за съседа си, за когото викам дядо Паньо
Бях вярната съпруга, която свикна с честите му командировки, късните съобщения и уморения поглед, докато не ми призна, че има друга – тогава светът ми се преобърна, преминах през болезнен развод, сама поех всички отговорности, но съдбата ме срещна случайно с мъж, по-млад с петнадесет години, който не ме съди, а ме обича истински – подарък от живота или иронията на съдбата? Радослав често заминаваше по служебни ангажименти, а аз вече бях свикнала с отсъствията му.
Съпругът ми си тръгна след 11 години брак заради изненадващо проста причина – според него вече не се поддържах като жена; никога не ми каза, че има проблем, а просто събра багажа си, въпреки всичко, което правех за дома, децата и семейството ни, и след време разбрах, че е започнал връзка с по-млада жена без деца, а днес осъзнавам, че не гримът и външният вид са били истинският проблем – а неговият избор да не оцени това, което съм. Минаха много години откакто Мариян ме напусна. Единадесет лета бяхме заедно под един покрив, деляхме
Сънувах една нощ, че съпругът ми, Петър Иванов, ме напусна след единадесет зими и лета на съвместен живот
Най-болезненото нещо, което ми се случи през 2025 година, беше да открия, че съпругът ми ми изневерява… и че брат ми, братовчед ми и баща ми са знаели през цялото време. Бяхме женени единадесет години. Жената, с която съпругът ми имаше връзка, работеше като секретарка във фирмата на брат ми – голяма българска компания в центъра на София. Връзката между съпруга ми и тази жена започна, след като брат ми ги запознал на корпоративно парти; те често се засичаха по служебни поводи, празненства и фамилни събирания в нашия дом в Лозенец. Братовчед ми, който също работи в същите бизнес среди, редовно ги виждаше заедно. Всички се познаваха и се виждаха често. Месеци наред съпругът ми продължи да живее с мен, сякаш нищо не се случва. Аз присъствах на семейни трапези, разговарях с брат си, братовчед си и баща си, без да подозирам, че всички са запознати с предателството. Никой не ме предупреди. Никой не ми каза и дума. Никой не се опита да ме подготви за това, което се случва зад гърба ми – типично за нашите мъже, които смятат, че семейните проблеми са табу. Когато научих за изневярата през октомври, първо се изправих срещу съпруга си. Той си призна всичко. После поговорих с брат си – директно го попитах знаел ли е, той ми отвърна „да“. Попитах го от кога, каза: „от доста време“. Попитах защо не ми е казал нищо – каза, че това си е между съпрузи и че между мъже не се говорят такива неща. Братовчед ми даде същите обяснения – видял, разбрал, но не искал да се намесва, за да не си създава проблеми. И баща ми също е знаел отдавна, но не е желал да поражда конфликти в семейството. След цялата тази истина казах сбогом на всичко, напуснах квартирата и в момента апартаментът ни в София е за продан. Не направих публични сцени или скандали – няма да позволя на никого да ме унижи. Жената остана секретарка във фирмата на брат ми, а брат ми, братовчед ми и баща ми продължиха да поддържат добри отношения и с двамата. За Коледа и Нова година майка ми ме покани у дома, всички щяха да бъдат там, но аз ѝ отказах. Обясних ѝ, че не мога да седя на една маса с хора, които са знаели и са премълчавали. Те празнуваха заедно, а аз не бях с тях. От октомври насам не съм разговаряла с никого от тримата. Не вярвам, че мога някога да им простя. Най-болезненото нещо, което ми се случва тази година, е осъзнаването, че съпругът ми ми изневерява и
Най-странното и болезнено преживяване, което ме навести през 2025 година, бе като сън, от който не можех
На 50 години съм и животът ми се преобърна още като ученичка, когато забременях от приятеля си – също гимназист без работа. След като родителите ми ме изгониха от дома със скандал и отказаха да приемат детето, намерих подслон при семейството на моя приятел, които ни приютиха, поеха сметките, храната, дори медицинските грижи и настояха да завършим училище. Майка му беше с мен в родилното, грижеше се за бебето, докато уча за медицинска сестра, а приятелят ми стартира обучението си по инженерство. Преживяхме години на лишения и строга дисциплина, но винаги имахме подкрепа и подслон. След време завършихме, започнахме работа, оженихме се, отгледахме сина ни и градим живота си заедно. Днес, на 50, знам, че истинското ми семейство е това, което ме прие, когато бях изоставена – близките на моя съпруг, а не тези, от които съм родена. Бях едва на седемнадесет години, когато съдбата ме срещна с несгодите на живота. Беше в края на осемдесетте
На 50 години съм и бях ученичка в Пловдив, когато забременях от приятеля си – и двамата тогава гимназисти без работа. Моето семейство реагира строго: казаха, че съм опозорила дома ни и отказаха да приемат детето. Изгониха ме само с един куфар, без да знам къде ще спя утре. Семейството на приятеля ми – родители от Стара Загора – ми отвори вратата, приюти ни, подкрепи ни с жилище, издръжка и грижи през бременността. Майка му беше до мен в болницата, учеше ме как да гледам бебе. Предложиха да ми платят обучение за медицинска сестра, а на приятеля ми – за инженер. Живяхме скромно, но с обич и подкрепа. Оженихме се, отгледахме достойно сина ни, изправихме се на крака. С моето семейство остана само най-необходимата връзка – нямаше омраза, но и близост не се върна. Днес, ако трябва да кажа кое семейство ми спаси живота, това е семейството на съпруга ми. Сега като се върна назад, не мога да повярвам какво съм преживяла. Представи си, бях още ученичка, когато
28 февруари, София вестникът на живота ми отново пише странни глави. Това утро, след като се върнах от
