Įdomybės!

Край на търпението: Как една българска снаха най-накрая отвърна на свекърва си след години сравнения с идеално домакинстващата Мария и вечен контрол върху децата, храната и реда вкъщи

Кремена, ти изобщо престана ли да чистиш с прахосмукачката? Очите ме сърбят от тази прах навсякъде.

Įdomybės

087

Когато излязох на улицата онази нощ, не знаех накъде води пътят ми. Куфарът ми беше тежък, сякаш пълен с камъни, но аз го държах сякаш носех свободата си в него

Това една вечер излязох на улицата, без да знам къде ме води пътят. Куфарът ми беше невероятно тежък

Įdomybės

060

Истинската история на Иван и Мария: От българското село, през мечтата за големия град, до истинската любов, изпитанията на брака и завръщането у дома

Значи, слушай сега каква история ще ти разкажа Иванчо никога не си е мечтал да напусне родното си село

Įdomybės

045

На бележките за времето за себе си

На беля за “мое време” Наскоро един приятел дойде на гости за кафе, седнахме си и започнахме

Įdomybės

0224

Иван и Мария: Съдбите на селския момък и красивата Маша – живот между полята и мечтите за града, избраният път, любовният триъгълник с Тимур – неподозирани обрати, семейни драми и търсенето на истинското щастие в българското село

Иван и Мария Иван никога не е мечтал да се изнася от родното си село в София или Пловдив. Харесваше си

Įdomybės

019

В сянката на миналото: Да живееш втори в дома на незабравената любов

Сложи си шапката, навън е минус десет. Ще настинеш. Мария подаде изплетената шапка синята с помпон, която

Įdomybės

0419

Непогребано минало: В сянката на първата съпруга, между чужди стени и студените погледи на доведена дъщеря – Мария избира свободата пред живота в музей на спомените

Облечи си шапката, навън е минус десет. Ще настинеш! Мария протегна плетената шапка същата тази, синя

Įdomybės

0245

Разбрах, че някой е оставил това дете в Бебешкото прозорче до родилното отделение на болницата. Взех решението да осиновя дете, изоставено от родителите си, три месеца след смъртта на съпруга ми. Чух, че някой е оставил това бебе в Бебешкото прозорче до родилното отделение. Трябваше бързо да събера всички необходими документи – и успях. После минах през множество проверки от различни институции, както и оценка на мен самата и условията ми за живот, която завърши положително. Само няколко дни по-късно синът ми вече беше с мен. Обичах го като собствено дете. Дадох му името на съпруга си. Беше вълшебно чувство отново да изрека и да чуя това име. Синът ми порасна и започна да пита за братче или сестриче. Това изобщо не ме затрудни. Имам дистанционна работа, която ми позволява да управлявам всичко от лаптопа си – идеалният вариант за мен. Когато се върнах у дома, за да поема грижата за новото ни дете, бях толкова щастлива. Отведоха ме до стая и ми показаха в креватчето малко момиченце, на едва три дни. Още щом я видях, се влюбих и реших, че ще бъде наше. Знаех какви документи трябват и какви проверки ни очакват, затова организирах всичко още по-бързо, отколкото очаквах. Сега сме тримата: аз, моят син и дъщеря ми. Чувстваме се най-щастливите хора на света.

Разбрах, че някой е оставил това дете в Бебешкия прозорец до АГ отделението на болницата в София.

Įdomybės

043

Разбрах, че някой е оставил това дете в Кутията за живот до родилното отделение на болницата.

Разбрах, че някой е оставил бебе в Кутията на живота до родилното отделение на болницата в нашия град.