Беше тих понеделник след седем часа вечерта в *Перлата*, един от най-луксозните ресторанти на булевард
В София, в един от онези квартали, където електрическите кабели се преплитат над улиците като вени на
Иван Георгиев. Просто адвокат. Казвам се Иван Георгиев. На двадесет и осем съм и съм юрист.
Никога не си представях, че старостта ми ще мирише на дезинфектант и топкава чорба. Аз си мечтаех за
Сънувах странен сън. Сутринта ни завари на прашен път, водещ надалеч от селото. В едната ръка държах
След погребението на съпруга ми, Любомир, моя син Иван ме поведе до покрайнината на София и ми шепне
Децата ми се разсърдиха, защото ги помолих да плащат наем в собствения ми дом Пенсионирах се преди три месеца.
Когато телефона звънна в седем сутринта, вече знаех това е Борис. Само той може да звъни в такъв час
Последното желание на затворника: трогателно събиране с куче, което свърши с мистерия Преди да бъде произнесена