Деянчо, моля те! Наистина не знам какво да правя, водата тече навсякъде, ей сега ще наводня съседите
Голи лед Галина вече беше облечена, когато звънна телефонът на колегата й: Галина Евгеньевна, обещахте
Влади, моля те, нямам на кой да разчитам! Водата шурти навсякъде, ей сега ще наводня съседите отдолу
Като дете бях изпълнена с любопитство кой е баща ми, но израснах в дом за сираци и с времето неговото отсъствие за мен стана обичайно. На 14 години срещнах бъдещия баща на децата си и не изпитвах нужда да го търся – животът просто продължи. След раздялата ни съдбата ме срещна с баща ми чрез случаен клиент в собствения ми бизнес – той ми помогна да го открия в селото, където е живял винаги. Първата ни среща ми донесе неизмерима радост – планирахме пътувания, грижех се за него, купувах му дрехи, наваксвах изгубените години. Но видях самотата и болката в очите му – децата му не допускаха никоя жена до него, страхувайки се, че някой ще присвои имуществото му. Все повече се сближих с жената, която го обичаше и се грижеше за него, затова им предложих да се оженят тайно. След брака конфликтите с децата ескалираха – упрекваха и обиждаха и нас, и нея, подозирайки че искаме тяхното наследство. Скоро разбрах, че баща ми живее в ограничения не защото няма средства, а защото всичко му се контролира от другите му деца. Започнах да го насърчавам да се радва на плодовете на труда си, но всяка молба от страна на жена му за средства водеше до скандал, дори да става дума за основни нужди. С течение на времето осъзнах, че той щедро дава пари и внимание на децата, които го игнорират и търсят само заради издръжка, но се държи стиснато към жената, която ежедневно се грижи за него. Връзката им се разпадна, днес баща ми живее сам, продължава да издържа част от децата си, но остава емоционално отдалечен от мен. Любовта ми към него вече не е същата – не искам и не мога да бъда човекът, който бях, а надеждата и вълнението от срещата с баща ми се превърнаха в разочарование и тъга, сякаш той вече не съществува. Имам да ти разкажа нещо, което ме преследва от години, братле. Още като малка бях изпълнена с любопитство
Не разбрах, ти какво, смени ли катинарите? вмъкна се той, озлобено. Пълен час не можех да вляза Твоята
Като дете копнеех да разбера кой е баща ми – израснах в български дом за сираци, а с времето липсата му стана обичайна част от живота ми. На 14 срещнах първата си любов и станах майка, без изобщо да чувствам нужда да търся баща си – животът просто течеше.
След раздяла, неочаквано съдбата ме насочи към него. Вече работех на своя глава, когато случаен български клиент в бизнеса ми стана мост към срещата ни. Открихме баща ми в малко българско село, където беше прекарал живота си.
Моментът на срещата ни беше неописуем – изпълни ме с радост, мечти и желание да наваксам всички изгубени години. Започнах да се грижа за него, правехме заедно пътувания из България, купувах му дрехи, помагах му, без изобщо да ме интересува дали има средства. Виждах го самотен и тъжен, и вярвах, че мога да върна светлина в дните му.
Той ми разказа, че има деца в селото, но не допускат жена до него – страхуват се, че всяка ще е с него заради имотите и парите му. Помолих го да ме запознае с жената, която казваше, че го обича – и той го направи. Срещнах я: скромна, честна и истински загрижена за него, но семейството му я преследваше, обиждаше и заплашваше.
Обяснението беше просто: баща ми имаше къщи, ниви и спестявания, и децата му не допускаха никой до него от страх някой да не вземе нещо. Скоро слухове обиколиха селото и семейството му – че съм дошла да му взема имотите. Аз не носех дори неговата фамилия, но той настоя и ми я даде – след което напрежението и конфликтите избухнаха с пълна сила.
С жената на баща ми станахме близки и им предложих тайна сватба – те се венчаха, но децата му ненавиждаха и двама ни. Аз настоявах, че заслужава щастие. Докато обикаляхме Родопите и други кътчета на България, съпругата му попита доколко ще участвам в разходите. Установихме, че винаги аз съм плащала всичко.
Тогава тя разкри истината – баща ми не е беден, просто парите му са под контрол на другите. Живееше скромно, но средствата му се пазеха от децата. Започнах да го окуражавам да харчи за себе си – но той бе свикнал да не му позволяват.
След сватбата жена му настоя той да участва в разходите за общия дом. Всеки път това завършваше със скандал – въпреки че беше справедливо, той отказваше да даде дори за обяд на баща ѝ, макар винаги да даряваше щедро на децата, които го търсеха единствено заради парите.
В крайна сметка връзката им се разпадна. Днес баща ми е сам, уж една дъщеря се грижи за него, но всички знаят, че той издържа нея и семейството ѝ. Семейството му го нарежда по телефона и той им изпраща пари без колебание, но жената, която бе до него, винаги беше пренебрегвана.
С времето и моето отношение се промени. Обичам го, но не както преди. Не го каня на пътувания из България, почти не се чуваме – ако аз не звънна, той не го прави. Трудно ми е да го приема, защото търсенето и намирането му години наред беше моя най-съкровена мечта, а сега усещането е сякаш вече не съществува. Още от малка исках да знам кой е баща ми. Израснах в дом за сираци в Пловдив и толкова свикнах без него
Дар от съдбата Днес пак се прибрах късно у майка, което не я изненада – случва се често след развода ми.
Дневник на Дина Тази вечер отново се прибрах късно от работа у мама, а тя не се изненада знае, че това
Ох, бе! вдигна глас свекрушата. Та значи, тази твоя жена те е засмутила срещу майка ми? Добре, всичко разбрах.
