Не просто бавачка Полина седеше сгушена в един ъгъл на университетската библиотека в Софийския университет
Вели три години след като съпругът ме напусна заради приятелката, неочакваната ни среща на улицата ме
Не просто детегледачка Валентина седеше приведенa над масата в университетската библиотека във Велико
Знаеш ли, имам една позната казва се Веселина. Момичето порасна без родители, гледаха я в дом за сираци
Въпреки че Бояна беше прекрасна снаха и съпруга, накрая съсипа не само брака си, но и собственото си
Синът не иска да вземе майка си при себе си, за да живее с него, защото у дома има само една стопанка
Синът ми отказва да вземе майка си да живее с нас, защото в нашия дом може да има само една господарка – и това съм аз
– Не може така! Това все пак е неговата майка – мястото ѝ е при сина си! – Такива обвинения чувам от роднините на съпруга ми. Дори и моите приятели мислят същото, но никой не ми го казва право в очите. Всичко е заради положението с моята свекърва.
Баба Барбара е на 83 години, тежи над сто килограма и често боледува. – Защо не вземете Баба Барбара при себе си? – попита ни преди години братовчедката. – Добре е, че ѝ помагате ежедневно, но ако стане нещо през нощта? Трудно ѝ е сама. Все пак само твоят Даниел ѝ е опора.
Естествено е за всички, че на бабата ще помага единственият ѝ син, неговата единствена съпруга и единствен внук. В последните пет години Барбара не е излизала от апартамента – болят я краката и теглото ѝ пречи да се движи. Всичко започна преди трийсет години, когато свекърва ми беше млада, енергична, здрава и властна.
– Коя си ти, че синът ми те води у дома? – възмути се майката на бъдещия ми съпруг Даниел. – За “такава” ли жертвах живота си?
След тези думи мълчаливо хванах автобуса. Свекърва ми живееше в престижен софийски квартал, в голяма и хубава къща, а мъжът ѝ заемаше висока длъжност, така че Барбара се радваше на добър живот дълго време – дори и след смъртта му. Тогава Даниел ме догони и дойде с мен. Имах късмет с мъжа си – не слушаше сляпо майка си, но уважаваше възрастните и се опитваше да ме успокои: такава била майка му.
След сватбата започнахме да спестяваме за собствено жилище. Даниел замина да работи в чужбина и не се върна половин година. След няколко години успяхме да си купим къща и да я обзаведем. Свекърва ми не посещавахме често. Тя вече беше разказала на Даниел и на всички познати как жената му не му дава да помага на майка си! “Как така не му дава?” – и така нататък.
Барбара реши да се мести в града, но парите от къщата ѝ не стигаха. Предложи да доплатим, обеща жилището да остане на нашия син, нейния внук. Но при нотариуса изведнъж се отметна – жилището да се води на нейно име, “защото приятелка ѝ казала, че иначе бабите остават на улицата”. После каза, че ще го пише на този, който се грижи за нея на стари години – искала да бъде “господарка на дома”! Казваше, че ние ще я измамим и ще остане с нищо.
Това беше преди двадесет години. Всички нотариуси чуха оплакванията ѝ, а ние изпитвахме срам. Решихме да се откажем. Тя се нанесе веднага, не ни позволи дори дребни ремонти. Живя там месец, после започна да се оплаква, че всичко е старо и развалено. За всичко обвиняваше мен – че ѝ намерих лош апартамент и искам да я измамя.
Обичаше децата на братовчедката, но игнорираше собствения си внук – дори се правеше, че не знае кога е рожденият му ден! Преди години свекърва ми се разболя. Напълня, трудно почна да се движи. Носех ѝ храна по лекарско предписание, а тя ме ругаеше и отказваше да яде: “Само братовчедка ми знае как се готви, ти ме държиш гладна!”
Миналата година мъжът ми започна да настоява да я вземем при нас: убеден, че вече разбира и ще слуша лекарите.
– Добре – съгласих се, – но при условия: кухнята е само моя територия, само аз готвя и решавам какво ядем, и никакви нейни братовчедки тук!
Свекърва ми беше възмутена и не искаше да дойде – мислеше, че ще управлява нашия дом. Но тук има само една истинска господарка – аз! Наложи ми се да ѝ ходя на гости, да чистя, готвя и да спя там. А братовчедката ѝ само по телефона изказва притеснения.
Свекърва ми се оплакваше, че я държа гладна: не ѝ позволявам сладкиши и наденици. Молеше братовчедката да ѝ донесе домашна баница, а тя, уж заета, отлагаше – макар че живееше три пъти по-близо от мен. Идваше веднъж месечно с нещо мазно, а аз се грижех за нея ежедневно.
Един ден свекърва ми се оплака на братовчедката, че ѝ изчезнали синджирчето и кръстчето, и че аз съм ги взела. Оставих ѝ храната, вдигнах синджирчето и кръстчето – паднали зад нощното шкафче. Каза ми, че повече няма да стъпя у тях. Предложих на мъжа ми да я изпратим в дом за възрастни хора и той се съгласи. Синът ми не иска да вземе майка си да живее при него, защото в къщата може да има само една стопанка
След историята, която чух от моята приятелка Даниела, коренно промених отношението си към хората, както
Смяхът над бедното момиче: Среща, която промени съдбата В пищна вила в елитния квартал “
