BG
00
Братът, който не доживя да види края
Телефонът на Георги Антонов иззвъня в три без петнайсет през нощта, в онзи декемврийски студ в Пловдив
BG
00
Опашка за баница в будния ден, Заминаването на Дора
Казвам се Боряна Велкова и от двадесет и една години сервирам в бюфета до гарата в Пловдив.
BG
00
Костадин, наела си медицинска сестра за майка ни и почти успя — но нощта на терасата развали всичко за секунда.
Доказателство в ковчежето на баба Донка Казвам се Петър Денев, на четиридесет и три години, бивш одитор
Bulgaria
038
ДВАМА, КОИТО ЧАКАХА В ПЕТ ЧАСА
Старият Черньо бавно повдигна глава и погледна непознатата жена. Очите му бяха помътнели от възрастта
BG
0142
Синът ми ме изпрати на почивка, за да се нанесе в апартамента ми, докато ме няма. Но не подозираше какво пазя в стария гардероб…
Казвам се Елена и съм на 63 години. От пет години съм вдовица. Живея сама в двустаен апартамент, който
BG
061
Жената от депото
Беше вторник сутрин, девет без петнайсет, когато Виктория Начева влезе през стъклените врати на клона
BG
045
Апартаментът на Елица в Пловдив
Елица Ненова преброи таблетите на бюрото пред себе си — три телефона, два лаптопа, един таблет за счетоводната
BG
08
Йордан и чакащото куче на улица „Цар Освободител
Йордан Колев, на седемнайсет години служих в митницата на Кулата, а сега гледам пчелите си в село Жребичко
BG
025
Женихът на мама си отиде на 14 октомврий, не на 17-ти, колкото мисли
Казвам се Петър Неделчев, на трийсет и четири години съм, таксиметров шофьор от Пловдив. Искам да разкажа