12 декември 2025 г. Днес си записах в дневника нещата, които вървят в главата ми от малко време.
3-ти февруари Трудно ми е да подредя мислите си тази вечер. Вече минаха три години откакто се разведох
Знаеш ли, братле, ще ти разкажа една история, която направо ме остави без думи толкова е типична за нашите
Румен се срамува пред майка си съучениците се смеят, че е стара жена, защото техните родители са млади.
3-ти февруари Трудно ми е да подредя мислите си тази вечер. Вече минаха три години откакто се разведох
Плаках дълго.Не беше тихо, не беше сдържано а онази болка, с която плаче човек, който прекалено дълго
Знаеш ли, братле, ще ти разкажа една история, която направо ме остави без думи толкова е типична за нашите
Плаках дълго.Не тихо, не кротко а така, както плачат хора, които твърде дълго са стискали зъби и са се
Плаках дълго.Не тихо, не сдържано, а така както плачат хората, които прекалено много са държали всичко





