Įdomybės
042
Когато слязох от автобуса, видях майка ми, седнала на земята и просяща милостиня. Аз и съпругът ми останахме като попарени. Никой не знаеше за това. Аз съм на 43, а майка ми е на 67 години. Живеем в един и същи град, но в различни квартали. Както и много други възрастни хора, и на нея ѝ трябва постоянна грижа, но не иска да се премести при мен само по една причина — в апартамента ѝ живеят четири котки и три кучета. Храни и всички бездомни животни в махалата. Харчи всяка стотинка, която ѝ давам, за лекарства и храна за животните. Аз лично ѝ нося всичко необходимо, знаейки че иначе няма да похарчи нищо за себе си. Наскоро с мъжа ми бяхме на гости при приятели и решихме да се приберем с автобус. Представете си шока ми, когато слязохме и видях майка ми, седнала навън, да проси пари. Не знаех къде да се дяна от срам. И съпругът ми беше потресен – той знаеше, че отделяме пари от нашия бюджет за нея. Разумно се запита къде изчезват тези пари. Оказа се, че събира пари за кучетата и котките: за тяхната храна и ваксини. Всичко това звучи тъжно, но какво бихте си помислили, ако видите майка си в такава ситуация? Какво ще си кажат роднините, приятелите, познатите – със сигурност, че съм лоша дъщеря, която е забравила майка си и я е оставила да се моли за милостиня. Сега търся майка ми по всички улици на града. Знам, че дори след моите викове, тя не е спряла да го прави – просто вече се крие по-добре от мен.
Когато слязох от автобуса, що да видя майка ми си седеше на тротоара и просеше. Аз и мъжът ми зяпнахме
Įdomybės
014
Когато слязох от автобуса, видях майка ми да седи на тротоара и да проси. Аз и съпругът ми останахме в шок. Никой не знаеше за това. Аз съм на 43, а майка ми на 67 години. Живеем в един и същи град, но на противоположни краища. Както много възрастни хора, и майка ми има нужда от постоянна грижа, но не може да се премести у мен по една проста причина – има четири котки и три кучета в апартамента си. Храни и всички улични животни в квартала. Харчи всяка стотинка, която ѝ давам, за лекарства и храна за животните. Но аз ѝ нося всичко необходимо, защото знам, че няма да похарчи нищо за себе си, а само за животните. Наскоро с мъжа ми бяхме на гости и решихме да оставим колата и да се приберем с градския транспорт. Може ли да си представите изненадата ми, когато слязох от автобуса и видях майка ми да проси на тротоара. Не знаех какво да направя. Съпругът ми също беше изумен – той знаеше, че взимам пари за майка ми от нашия семеен бюджет. Логично се запита за какво харча парите. Оказа се, че майка ми проси, за да има с какво да изхрани кучетата и котките си, да им купи храна и ваксини. Всичко това е тъжно, но как бихте се почувствали, ако видите майка си в подобно състояние? Какво ще си помислят роднини, приятели, съседи? Сигурно ще решат, че съм безотговорна дъщеря, която е изоставила майка си. Сега обикалям улиците, за да я търся, защото знам – дори на моите молби не е спряла, просто се крие по-добре.
Когато слязох от трамвая, видях майка си седеше на плочките пред пазара и просеше. Беше странно, все
Įdomybės
029
“А какво ще стане с апартамента? Обеща ми! Разрушаваш ми живота!” – Семейна драма: Когато болестта на дъщеря ни налага да изберем между здравето ѝ и подаръка за сина ни, а алчността заплашва да разкъса връзките в българското семейство
Животът знае как да те изненада и да ти покаже кои са истинските стойности. Жена ми и аз, като всеки
Įdomybės
0317
Когато навърших петнайсет, родителите ми решиха, че определено им трябва още едно дете.
Когато навърших петнайсет години, родителите ми решиха, че непременно им трябва още едно дете.
Įdomybės
025
„А какво става с апартамента? Обеща ми го! Разрушаваш живота ми!“ Съпругът ми и аз бяхме истински щастливи, когато научихме, че синът ни ще се жени. Малко преди сватбата му, му казахме насаме, че възнамеряваме да му подарим апартамент – изненада, която много го зарадва. Същия ден всички негови приятели разбраха за нашето намерение. Докато трескаво се подготвяхме за големия ден, съдбата се намеси неочаквано. Дъщеря ни попадна в болница директно от работа, след като внезапно ѝ прилоша. Съпругът ми и аз пристигнахме веднага. Оказа се, че има тумор и спешно трябваше да бъде оперирана. Разбира се, спешно се нуждаехме от голяма сума пари. За щастие, навреме откриха проблема. В тази ситуация закупуването на апартамент за сина ни вече не бе възможно. Започнахме да събираме нужните средства за лечението на дъщеря ни. Семейство и приятели ни подкрепиха безрезервно. Мнозина ни помогнаха с пари, които дори не поискаха да върнем. Благодарение на всички заедно успяхме да съберем необходимото за операцията. Но тогава синът ни ни шокира с думите си: – А какво става с апартамента ми? Обещахте ми го! Разрушавате живота ми! След думите на Марин направо изгубих съзнание. Как можа да каже такова нещо? Как можа да бъде толкова егоистичен? Това е сестра му! Израснаха заедно! Как е възможно да поставя своята сватба и операцията на сестра си на една плоскост? Не знаех какво да отвърна. Но синът ми не спря дотук. – Защо тя получава всичко, а аз – нищо? Не издържах и се развиках. Казах му, че не искам да го виждам повече. Той си събра багажа и отиде при бъдещата си съпруга. Не разговаряхме две седмици. През това време дъщеря ми беше оперирана успешно и, за щастие, възстановяването мина добре. След няколко седмици се прибра вкъщи. Не ѝ казах нищо за поведението на брат ѝ – нямаше нужда да я натъжавам повече. А синът ми така и не се обади през това време, дори не попита за сестра си. Очевидно за него собственото жилище е по-важно от семейството.
А какво стана с апартамента? Обеща ми! Разрушаваш живота ми! Дневник, Съпругът ми и аз бяхме наистина
Įdomybės
021
Как станах най-големият балък: Дадох фамилията си на децата ѝ, сега плащам издръжка за чужди наследници, докато тя живее щастливо с бившия ѝ мъж в моя апартамент, а аз съм банкоматът, когото помнят само когато трябва джобни за кино
Подарявах фамилията си като сладък щампован хляб в панелен сън, а сега изплащам всяка филийка издържам
Įdomybės
070
Подарих фамилията си на децата ѝ и сега съм длъжен да ги издържам, докато тя живее щастливо с истинския им баща – как се превърнах от забавния чичо в официален “банкомат” за две деца, които ми пишат само за пари за кино, но ме забравят по Коледа.
Днес отново се хващам да пиша в дневника си, задавайки си въпроса как така се превърнах от готиния човек
Įdomybės
033
Споделям дома си с мъж, който вярва, че парите са “нисша енергия” – той напусна работа след „духовно пробуждане“ и чака Вселената да ни издържа, докато аз поемам всички разходи и се чудя дали съм партньорка или духовен спонсор в собствения си български апартамент.
Помня онези далечни дни, когато живеех с един мъж, който твърдо вярваше, че парите са ниска енергия.
Įdomybės
0583
Живея с мъж, който вярва, че парите са „ниска енергия“ и отказва да работи, защото е имал „духовно пробуждане“ – вече сам плащам всичко, а той медитира, гледа семинари и казва, че вселената ще ни осигури; чувствам се партньорка на енергиен гуру, вместо да имам истинска връзка – какво да правя?
Живея с мъж, който е убеден, че левовете имат тежка енергия. С Тодор сме заедно почти две години, а до