Баща ми си тръгна, оставяйки майка ми с куп дългове. Оттогава загубих правото си на безгрижно детство.
Баща ми ни изостави, оставяйки майка ми с куп дългове. Така загубих правото си на безгрижно детство.
Седи си цял ден у дома и не правиш нищо – след тези думи реших да го накажа
Преди да се омъжа, приятелките ми често ме предупреждаваха: „Щом един мъж се задоми, веднага смята жена си за своя собственост и показва истинското си лице.“ Аз наивно вярвах, че с моя съпруг няма да е така. Преди брака се държеше прекрасно – беше мил, не повишаваше тон, пазеше ме и искаше винаги да съм до него. Но се оказах заблудена, както често се случва с жените. Наистина, щом мъжът спечели сърцето ти, се променя.
Няколко месеца след сватбата съпругът ми започна да се държи лошо спрямо майка ми: „Защо ти звъни толкова често? Защо идва всяка седмица?“ За да не разваля брака ни, помолих майка ми да не ме търси толкова. После забременях и изгубих работата си – лекарят ми наложи да си почивам изцяло, контрактът ми не бе подновен. И тогава мъжът ми започна да ме обвинява: „Седи си цял ден вкъщи и нищо не вършиш.“ Преглъщах – бях бременна, а ако ме изоставеше?
Година и половина след раждането на дъщеря ни вече изискваше от мен да му се кланям като на цар. Посрещаш го на вратата след работа, сложи му пантофите, масата да е отрупана с топла храна. Детето е само твоя отговорност – така е при жените. Бях на края на силите си. Събрах си нещата и облякох детето – отидохме при майка ми. Месеци не си говорихме. Постепенно животът ми тръгна: върнах се на работа, чувствах се по-добре. И един ден се появи съпругът ми – отслабнал, разрошен, унижен, паднал на колене за прошка. Поставих му условие: ще се прибера, ако мине курс по готвене – и вкъщи ще готви, ще чисти заедно с мен. Мъжът ми прие, но истинската промяна предстоеше да видя. Стоя вкъщи цял ден и не правя нищо след тези думи реших да го накажа Още преди да се омъжа, приятелки
Седиш си вкъщи цял ден и нищо не правиш – след тези думи реших да го накажа
Още преди да се омъжа, чувах от приятелки, че когато един българин се ожени, започва да гледа на жена си като на своя собственост и показва истинското си лице.
Но като всяка наивна българка вярвах, че моят мъж не е такъв. Дори преди сватбата винаги се грижеше за мен, не е казал лоша дума, страхуваше се да не ме обиди, искаше да сме неразделни. Оказа се, че съм се лъгала, както се случва с много жени у нас. Вярно е, че когато един мъж спечели жената си, се променя.
След няколко месеца брак съпругът ми започна да говори лошо за майка ми – защо ми звъни толкова често, защо идва веднъж седмично? За спокойствието в брака си се съгласих с него, помолих майка ми да не ме търси, обаждах ѝ се само когато бях сама. Но това не беше всичко. Забременях и изгубих работата си. За съжаление, трябваше да лежа заради проблемна бременност и не ми подновиха договора. Тогава съпругът ми започна да се заяжда: „Цял ден си у дома и нищо не вършиш.“ Мълчах – бях бременна, а ако ме напусне?
След година и половина, след като се роди дъщеря ми, той поиска да го боготворя. Когато се връщаше от работа, трябваше да го чакам на прага, да му подавам пантофите, всичко да е приготвено на масата – топла, вкусна храна.
За детето не трябваше да се тревожи – това било женска работа. В крайна сметка бях изтощена. Събрах си нещата и отидох с детето при майка ми. Два месеца не говорих със съпруга си. Животът продължи, върнах се на работа, изглеждах все по-добре. Един ден дойде при нас, отслабнал, в износени дрехи, и ни моли на колене за прошка. Казах му, че ще трябва да мине курс по готвене. Той ще готви и ще чисти, когато се върна. Той се съгласи, но тепърва щях да видя как ще се държи. Стоя си у дома цял ден и нищо не правя след тези думи реших да го накажа Още преди да се омъжа, слушах
На Веско в месинджъра пристига снимка на квадратен лист син химикал, прилежен ръкопис, отдолу подпис
На Сашо съобщението пристигна във Вайбър като снимка на лист от тетрадка на малки квадратчета.
Разписахме се вчера, тя се премества утре докладваше синът в коридора. Даниела Петрова, вижте тези цени!
Сутрешният кръг По стъклената врата на стария асансьор някой пак беше залепил с хартиено тиксо лист
Слушай, трябва да ти разкажа какво ми се случи с нашата кооперация в София знаеш я, на Яворов.
