Майка на Десислава почина преди пет години. Беше едва на четиридесет и осем. Сърцето ѝ спря, докато се
Пръстенът върху покривката – Не, каза Андрей, и в това кратко “не” имаше толкова много
Писмо от себе си Пликът беше оранжев. Ярък, нелепо ярък като мандарина на люта софийска зима.
Да останеш сама на петдесет Липсваш ми, мило котенце. Кога пак ще се видим? Мария се отпусна на ръба
Пръстен върху покривката Не, казах аз, и в това кратко не се съдържаше толкова много, че Веселина спря
Дванадесет години ме гледаше като чужда. На погребението мъжът ми отвори нейната кутия и аз се разплаках