Įdomybės!

Оля цял ден се суетеше в подготовка за посрещането на Нова година: чисти, готви, подрежда трапезата. Това е първата ѝ Нова година, която няма да прекара с родителите си, а с любимия мъж. Вече трети месец живее с Тошко в неговия апартамент. Той е 15 години по-възрастен, бил е женен, плаща издръжка и обича да си пийва… Но какво значение има това, когато обичаш някого? Как я заплени той, никой не успя да разбере: никакъв красавец, даже напротив — откровено грозноват, с отвратителен характер, ужасно стиснат, а пари никога няма. Ако пък има, са само за него. И в това “чудо” нашата Олга се влюби. Три месеца Оля се надяваше, че Тошко ще оцени колко е добра домакиня и веднага ще поиска да се оженят. Така и казваше: “Да поживеем малко заедно, да видя каква си домакиня. Че не си като бившата ми”. Каква точно е била тя, за Оля си оставаше загадка — нищо конкретно не казваше. Затова Оля се стараеше от сърце: не мрънкаше, когато се прибираше пиян, готвеше, переше, чистеше, пазаруваше с нейните пари (че да не реши, че е меркантилна). Дори новогодишната трапеза стъкми с нейни средства и му купи нов телефон за подарък. Докато Оля беше в трескава подготовка за празника, нейният Чудо-Тошко също не си губеше времето, а се подготвяше по неговия начин — напи се с приятели. Върна се у дома по-весел и обяви, че на Нова година ще ги посетят неговите приятели. Само негови, непознати на Оля. Тя сложи трапезата, до Нова година оставаше един час. Настроението ѝ се срина, но се въздържа — тя не искаше да е като бившата му. Половин час преди полунощ вкъщи се изсипа пияна компания мъже и жени. Тошко веднага се оживи, нареди всички на масата и веселбата започна. Оля дори не беше представена и всички я игнорираха — само ядоха и пиеха, говореха си техните неща. Когато Оля напомни, че остава две минути до полунощ и време за шампанско, я изгледаха сякаш е натрапница. — Коя е тая? — промълви пияно една от жените. — Съквартирантката по легло — изсмя се Тошко, а всички пригласиха смеха му. Ядоха храната, която Оля направи, и се подиграваха с нея. Докато камбаната биеше, се надсмиваха на наивността ѝ и поздравяваха Тошко за “кадърния ход”, че си е намерил безплатна готвачка и чистачка. Тошко не я защити, а се забавляваше с всички. Яде от нейната храна и буквално “бършеше краката си” в нея. Тихичко, със сълзи в очите, Оля се прибра при родителите си. Такъв ужасен празник не бе преживявала. Майката каза както винаги: “Нали ти казвах”, бащата въздъхна с облекчение. Оля, изплакала мъката си, вече гледаше трезво на нещата. Седмица по-късно, когато на Тошко свършиха парите, изникна при Оля и я запита все едно нищо не се е случило: — Ти що си тръгнала? Обиждате ли се? — и като видя, че няма да му мине номера, обърна плочата: — Много хубаво го направи — ти си при майка и татко, аз гладен! Почваш да се държиш като бившата! От такава наглост Оля остана без думи. Много пъти бе репетирала какво ще му каже, но сега просто го напсува и тресна вратата. Ето така, след тази Нова година, за Оля започна нов живот.

Цял ден Велина се суетеше, подготвяйки се за Нова година: чистеше, готвеше, подреждаше масата.

Įdomybės

054

Костик седеше в инвалидна количка и наблюдаваше през прашните стъкла навън

Костадин клати се в инвалидна количка и поглежда през замърсените прозорци към улицата. Не му се пада

Įdomybės

015

Оля цял ден се готви за посрещането на Нова година: чисти, готви, подрежда празничната трапеза. Това е първата ѝ Нова година без родителите, а с любимия мъж. Тя вече трети месец живее с Тодор в неговия апартамент. Той е по-голям от нея с 15 години, разведен, плаща издръжка и обича понякога да си пийва… Но всичко това изглежда маловажно, когато обичаш някого. А защо точно се е влюбила в него, никой не може да разбере: далеч не е красавец, даже може да се каже, че е грозноват, характерът – ужасен, стиснат до край, а пари все няма. А ако има пари, то са само за него. Именно в това Чудо-Юдо Олито се влюби. Оля три месеца се надява Тодор да оцени колко е кротка и домакинствена и непременно да поиска да се ожени за нея. Самият той казва: “Трябва да поживеем заедно, да видя каква си домакиня. Ами ако си като бившата ми?” Каква точно е била тя, за Оля е загадка – той никога не пояснява. Затова Оля дава всичко от себе си: не се кара, като той се прибере пиян, готви, пере, чисти, купува храна с нейните пари (да не реши Тодор, че тя е меркантилна). Дори новогодишната трапеза приготви с нейни пари. И още – купи му телефон за подарък. Докато Оля се готви за празника, и Чудото-Тодор не губи време – подготвя се по своя начин, като пие с приятели. Пристига у дома весело и обявява, че на Нова година ще имат гости – негови приятели, които тя не познава. Оля подрежда масата, до Новата година остава час. Настроението ѝ е съсипано, но се въздържа да каже всичко, което мисли – тя не иска да бъде като бившата му. Половин час преди Нова година, пристига шумна пияна компания мъже и жени. Тодор веднага се развеселява, сяда с всички на масата и пиенето продължава. Той дори не представя Оля на гостите и никой не я забелязва – говорят си, шегуват се помежду си. Когато Оля отбелязва, че след 2 минути е полунощ и трябва да налеят шампанско, я поглеждат все едно е натрапник. – А коя е тя? – заплита езика си една от жените. – Съседка по легло – изсмя се Тодор, а всички започват да се смеят с него. Ядат гозбите, които Оля е приготвила, и се подиграват с нея. На Нова година се присмиват на наивността й и хвалят Тодор, че е намерил безплатна готвачка и домакиня. Тодор не се застъпва за Оля, а се смее с тях, яде храната, направена от нея, и я унижава. Оля тихо излиза от стаята, събира багажа си и се връща при родителите си. Такъв ужасен празник не е имала никога. Майка ѝ казва обичайното: “Нали те предупредих”, а баща ѝ въздъхва облекчено. Оля плаче и сваля розовите очила от очите си. Седмица по-късно, когато Тодор остава без пари, той се появява при Оля и невъзмутимо пита: – А ти защо си тръгна? Да не се сърдиш? – и щом вижда, че тя не иска примирие, започва да обвинява: – Брей, хубаво постъпи – сама си у мама и тате, а при мен мишките танцуват в хладилника! Започваш да ми приличаш на бившата! Оля онемява от наглостта му. Толкова пъти наум е мислела как ще му каже всичко, което мисли, а сега не знае какво да каже. Единственото, което успява, е да го изпрати по дяволите и да затръшне вратата. Така за Оля започва нов живот от Нова година.

Цял ден се въртях из малкия ни софийски апартамент, приготвях се за посрещането на Нова година чистих

Įdomybės

073

След затвора на вратата: Светлана Аркадиева, София, нейното малко момиче и мистериозният мъж в елегантния костюм.

Когато вратата се затвори зад Светлана Аркадиева, в кабинета останаха само трима Калина, малката ѝ дъщеря

Įdomybės

0244

Истинската цена на желаното щастие: Как Светлана и Константин се сдобиха с дете след шантажа на Кристина, готова на всичко за пари – неочаквани признания, измама, съдбоносен избор и ново начало за българско семейство

Светла изключи компютъра и се приготви да тръгва. Госпожо Тодорова, има някакво момиче, иска да говори

Įdomybės

023

Неочакваната сделка: Светлана разбира за бременната Кристина, изнудване за пари и сложен избор между истината, любовта и бъдещето на семейството

Днес затворих компютъра с облекчение дълъг ден беше във фирмата, а мислите ми вече планираха вечерята у дома.

Įdomybės

0108

Петър изрекъл това с уравновесен тон, почти с добрина:

Райка тогава му каза спокойно, почти грижащо се: Защо ти е да работиш, скъпи? Аз печеля достатъчно.

Įdomybės

031

На 25 години съм и вече два месеца споделям дома си с баба ми – след внезапната смърт на леля ми останахме само двете, въпреки хорските приказки, че жертвам младостта си, избирам да не оставя баба ми сама, а да градя нов живот до нея, търсейки смисъл и обич в семейството, което ми е останало.

Днес съм на 25 години и вече два месеца деля един покрив с баба ми. Беше толкова наскоро, когато загубихме

Įdomybės

052

На 25 години съм и вече два месеца живея с баба си в Пловдив – единствената си жива роднина след внезапната загуба на леля ми, която беше последната ѝ дъщеря. Досега двете деляха един дом, а аз ги посещавах често, но всеки имаше своето пространство и ежедневие. Всичко се промени, когато баба ми остана сама, а аз реших да остана при нея, въпреки че близките ми настояват, че на моята възраст трябва да се забавлявам, да пътувам и да живея живота си. Аз обаче вярвам, че изборът ми да споделям дните си с баба е не само правилен, но е и най-важният урок по обич, близост и човечност, който мога да си подаря. А вие как бихте постъпили?

На двадесет и пет години съм и от два месеца живея с баба ми, Станка. След като единствената ѝ дъщеря