Дневник, 14 юни Животът ме е научил, че понякога помощта се приема за даденост. Съпругата ми, Йоана
Мъжът ми израсна в едно топло, щастливо семейство в Пловдив. Когато свекър ми навърши 57 години, жена
27 март Вече две години откакто синът ни Стоян се ожени за Александра, а оттогава сякаш ни забрави напълно.
Свекървата на нашата снаха ни отне сина. След като синът ни сключи брак, сякаш напълно ни забрави.
Мамо, татко, здрасти, викахте ни да дойдем, какво се случва? Марица с мъжа й Тодор просто се втурнаха
На 62 години срещнах мъж. Бяхме щастливи, докато не чух разговора му със сестра му Никога не си бях представяла
На 62 години срещнах мъж и бяхме щастливи, докато не чух какво говори със сестра си Никога не съм предполагал
Хей, приятелко, чуеш ли ме? Ще ти разкажа как се разиграха нещата онзи студен вечер в нашето село Долна Малина.
Мама остана на улицата с трите си деца! Баща ни взе парите от продажбата на апартамента и избяга
До 38-годишна възраст мама и татко не можеха да имат деца. Лекарите вдигаха ръце – никой не знаеше какъв е проблемът. В един момент мама се примири със съдбата си и се отказа от мечтата за деца. Татко почти не се вълнуваше – повтаряше: “Не се тревожи, няма нищо.” Явно нямаше нужда от деца.
Въпреки отчаянието си, мама помоли Господ да ѝ подари поне едно дете. И било по Божия воля, или случайност – аз се родих.
Майка ми беше безумно щастлива. Но тогава татко вече беше раздразнителен с нея и се паникьосваше, когато плачех нощем. Година по-късно се родиха и двамата ми братя близнаци. Мама вече величаеше Господ с цяло сърце – Той я бе направил най-щастливата: майка. Но за татко – както вече предполагате – децата бяха безполезни. И реши да направи измама.
Убеди мама да продадат апартамента. Каза, че им трябва по-голям – сменят го и вземат и малък заем. Мама му повярва. Но щом баща ми получи парите, избяга. И до днес не знаем къде е.
Така мама остана сама на улицата с трите ни деца. Къде да отиде тогава? Отидохме да живеем при нейните родители – всички заедно – ние четиримата и баба и дядо в две стаи. Мама вече не вярваше в отношения или мъже. Наложи се да работи неуморно – да изхранва и облича три деца не е шега работа.
Така минаха годините. Починаха първо баба, после дядо – стана по-широко, но и по-самотно. Един ден мама ни заведе в парка през лятото. До детската площадка я заговори непознат мъж на нейните години. Дълго отказваше да го опознае, но той не се предаваше. След още много разходки в парка, даде телефона си. Започнаха да се виждат, излязоха на среща.
Два месеца по-късно се преместихме в голям тристаен апартамент с Атанас. Той стана нашият доведен баща. Да кажем, че станахме щастливи – това е малко. Атанас замести татко – заедно празнувахме победи и споделяхме неволи. Днес сме възрастни и му казваме “татко”. Затова – жена с деца не е непременно бреме. Винаги има шанс за щастие. Моят баща избяга от семейството, а доведеният татко – като истински мъж – ни прие и ни направи щастливи. Майка ми остана с трите си деца на улицата! Баща ни взе всички пари от продажбата на апартамента и избяга.
