Автоматичните врати на районното управление в София изсъскаха тихо, пропускайки вътре пронизващия зимен
Ето ни! Айде, слизайте! спря шофьорът камиона до старата дървена ограда и изгаси двигателя.
Граници на търпението Какво ти има, че си такъв мрачен? Да не се скара с Мария? подкачи го Антон, вперил
Просто продължавай напред Магдалена дребно палаво момиченце с две щръкнали плитки, препускаше по широката
Подадох на внука си сватбения подарък, който бях ушила с ръцете си, но булката го вдигна пред всички
Айде бе, Гери, не се впрягай за глупости! Какво толкова, събраха се момчетата да гледаме мача.
Тя излезе от луксозния автомобил и коленичи в калта: Тайната на бялото палто и стария белег…
Рени, чуваш ли ме? гласът на Христо беше тих, делови, все едно говореше за нещо дребно, като да каже
Празният живот на Дочка Снегът вече не изгаряше босите стъпала Дочка спря да ги усеща. Вятърът я шибаше



