В дневника си искам да споделя една история, която дълго няма да забравя. Майка ми, вече на години, преживя
Щастието е в дребните неща В известния софийски ресторант Славейков днес се събраха завършилите преди
Дядо го няма повече Много години изминаха от онзи ден, но споменът винаги ме кара да настръхна, щом се
Винаги ще бъда до теб Само не започвай пак! Сто пъти сме обсъждали това! Защо трябва все да се връщаме?
Своето място – Мамо, какво правиш? промърморих почти на ръба на плача, когато я видях да издърпва
Живея с мъж, който твърди, че парите са ниска енергия. Казва се Владимир Петров. Заедно сме близо две
Ядът на завистта Влади, страх ме е Дарина стисна нервно хартиена салфетка в ръцете си, а гласът й трепна
Съседката ми крадеше торта ми с чували посред нощ. Вчера щедро я обогатих с мая за хляб. Пак си ходила
– Елена, чуваш ли ме? гласът на Стефан беше спокоен, почти делови, сякаш говори не за нещо важно




