Майка ми най-сетне излезе в пенсия. Вече минали няколко години. Писна ми казваше тя. Здравето вече не го бива.
Преди шест години със съпруга ми си купихме уютна вила в полите на Рила. Всичко, от ремонта до подреждането
Полилеите в зала “Бояна” трептяха като уловени съзвездия над лъскавите мраморни подове на
Майка ми най-сетне излезе в пенсия. Още преди две години, даже. Изтощих се, казваше тя. Здравето ми е нула.
Животът със свекъра ми не се разви така, както си представях. Мъжът ми израсна в сплотено и весело семейство.
Как може да се стигне дотук? Миличка, не те ли е срам? Ръцете и краката са ти здрави, защо не работиш?
Полилейните светлини трептяха като заловени в мрежата звезди над мраморния под на фамилното имение на Христови.
Дневник, 3 юни Всички мои приятели вече купиха апартаменти, влагат лев след лев в ремонти, докато приятелката
Как можа човек да падне толкова ниско? Мило момиче, не те ли е срам? Ръцете и краката ти са здрави, защо