Įdomybės!

Пътят към човечността: Историята на Максим, новата му кола, пропуснатия купон и срещата, която промени една вечер и спаси детски живот в сърцето на София

Пътят към човечността Максим Петров караше чисто нова кола онази, за която мечтаеше вече две години.

Įdomybės

0129

Урок за българската съпруга – До гуша ми дойде! – разярено захвърли лъжицата си Емил, вперил поглед в жена си. – Това ядене ли е? Разварени фиде, дето на каша приличат, и няколко полуготови кюфтета! По цял ден какво правиш, освен да висиш по телефона? – Как можеш така! – драматично въздъхна Аделина, скривайки набързо телефона. – Гледах Дани! Той е ужасно палав, целият на теб е одрал кожата, – добави тя, докато наблюдаваше как мъжът ѝ кипи. – Много ми е трудно, всичко ми се изплъзва от ръцете! Беше ми много тежко след неговото раждане… – Даниел е на две и половина, – спокойно започна Емил, стараейки се да овладее напрежението. – Отдавна е време да тръгне на детска градина, а ти – да се върнеш на работа. Ще ти олекне! – Защо трябва да давам детето си в този развъдник на бацили? – скочи Аделина. – Искаш веднага да се разболеем всички? – Детето има нужда от внимание и развитие, ако не си забелязала! – Грижим се за него! Дани се развива отлично за възрастта си, дори невроложката потвърди! – отстояваше твърдо мнението си Аделина. Този спор вече много пъти се повтаряше и тя се страхуваше, че Емил наистина ще даде сина им на градина. На работа пък никак не й се връщаше – свикна да си прекарва дните пред телефона и не искаше да промени това! – И на кого трябва да благодарим за това? – не издържа Емил и тресна с юмрук по масата, че чинията подскочи. – На майка ми! Тя се занимава с Даниел! Ти или спиш, или скролваш из интернет! Не можеш ли веднъж да изчистиш вкъщи или да сготвиш като хората? Защо трябва от работа да се прибирам и да ям това? – погледна с отвращение мъжът “произведението на кулинарното изкуство”. – Аз не съм ти прислужница, нито готвачка! Аз съм ти жена и имам право на хубав живот! Ти трябва да го осигуриш! В думите си Аделина напълно вярваше. След десетки гледания на риалити предавания и часове в женски форуми, тя промени мнението си за това какво значи съпруга. Някога вярваше, че трябва с обич и грижа да се занимава с дома, но сега бе сигурна, че това са задължения на домашната прислуга. Тя оценяваше себе си високо – далеч над това ниво. – Така ли било? – изсъска ядосано Емил. – Аз ще работя цял ден, а ти ще киснеш на дивана? Така ли? – Ще се самоусъвършенствам, – гордо го изправи Аделина. – Ще можеш на приятелите да се хвалиш каква умна жена имаш – всяка тема мога да оборя. – Можеш ли? Коя беше последната книга, която прочете? Какво ново научи? – изправи се Емил, наведе се към нея. – Мълчиш! Социалните мрежи и глупавите риалита не се броят. Отговори честно: ще започнеш ли да се грижиш за дома и детето, както се очаква от една нормална съпруга, или не? – Не! Казах вече – не съм ти прислужница… Аделина прихвана с нова порция оплаквания – нито пари изкарва мъжът, нито се държи добре, все е навън… Емил изслуша всичко на един дъх и отвърна с една дума: – Развод. – Какво? – невярващо попита тя. – Развод, – повтори спокойно Емил. – Ще намеря истинско момиче за дома и сина си. Ти нито си майка, нито жена – само бабите гледат Даниел. Не заслужаваш нито титлата жена, нито майка. Първо Аделина се разтревожи, но после махна лекомислено с ръка – Емил няма да я напусне, кой ще даде Даниел на него? Тя е майка! Само че Емил се промени. Заобикаляше я, не я забелязваше. Дани замина с баба си на морето, а Аделина с радост го позволи – никой да не ѝ пречи на телефона. Само след дни обаче почна да ѝ липсва детето и започна често да се обажда. Две седмици по-късно пристигна призовка за съд. Емил си спази думата – подаде за развод. А в залата я чакаше още по-голяма изненада – майка ѝ застана на страната на зетя: – Убедена съм, че Даниел трябва да остане при баща си, – каза Нина строго. – За съжаление, Аделина не прояви майчин инстинкт, сина си не е гледала. Всичко върху мен и майката на Емил. А той, въпреки че работи много, отделя време за момчето. Съдията я изгледа, кимна и се усмихна леко. Нищо не е останало за Аделина – нито дом, нито работа, нито връзка с детето. Шансовете за бащата са големи. – Моля за време за помирение! Не ни развеждайте! Дайте ми шанс! – ридаеше Аделина. – Емиле, кълна ти се, ще се променя! Ще забравя глупостите за слугинята и ще съм съвършена съпруга! Повярвай ми! – Добре… *********************** Месец по-рано. – Дъщеря ми е саморазглезена, срам ме е от нея, – въздишаше Нина. – Емиле, разбирам те, защо ти е такава жена? Денем вкъщи, но не чисти, не гледа детето… Ако поискаш развод, няма да се сърдя. Само да мога да виждам Даниел. – Обичам я, въпреки всичко… – въздиша Емил. – Но наистина положението е тегаво. Искам да ѝ дам шанс. – Защо не! Подавай за развод. Ясно е, че няма да го иска. Ще имате три месеца за помирение – тъкмо да ѝ дойде акъла! ************************** Аделина си научи урока. В апартамента отново имаше ред, ухаеше на топла домашна храна, а и самата тя бе станала усмихната и внимателна. Започна да обръща внимание и на детето – Дани беше на седмото небе. Толкова си обичаше своята непослушна майчица…

Урок за съпругата Дотука ми дойде! извика с насечен глас Виктор, захвърляйки лъжицата на масата и впервайки

Įdomybės

013

Урок за съпругата: Когато Егора му писна от разварените макарони и недоизпържените кюфтета, семейството на Анфиса се изправи пред развод, участието на бабите и българския съд – и тя внезапно разбра какво значи да бъдеш истинска съпруга и майка

Писна ми! изсумтя Златомир и хвърли лъжицата през масата, стрелкайки се с очи към жена си. Това ли му

Įdomybės

023

Отчаяна, тя се съгласи да се омъжи за сина на богаташа, който не можеше да ходи… И един месец по-късно забеляза…

Отчаяна, тя се съгласи да се омъжи за сина на богатия мъж, който не можеше да ходи А месец по-късно забегна “

Įdomybės

0106

Нощта преди зората: Последният мрак

Нощта преди разсъмване Когато у Стефана започнаха схватките, часовникът показваше без петнадесет три.

Įdomybės

0121

Поздрав от Жени: Когато съпругът ти предпочете интернет флирта, а ти му върнеш с българска жена-хитрост и заявление за развод, оставено на видно място!

Скъпа дневниче, Днес пак преживях един от онези дни, които оставят горчив послевкус. След работа, капнала

Įdomybės

033

Поздрави от Женя – Една българска история за любов, изневери, малки отмъщения и ново начало

22 март Днес денят ми завърши по начин, който не съм очаквала, и когато сядах да си записвам в дневника

Įdomybės

0611

Това не подлежи на обсъждане – Нина ще живее при нас, точка по въпроса – каза Захар, като остави лъжицата и погледна сериозно към Ксюша. Въобще не беше докоснал вечерята, явно подготвяше почвата за сериозен разговор. – Имаме стая, тъкмо приключихме ремонта. След две седмици дъщеря ми се мести тук. – Нещо не забрави ли? – Ксюша преброи до десет и попита спокойно. – Например, че тази стая беше предвидена за нашето бъдещо ОБЩО дете? И изобщо, май си забравил, че Нина си има майка, при която би трябвало да живее. – Помня, че обсъждахме дете – кимна намръщено Захар. Надяваше се жена му да се съгласи без спор и да не се налага да продължава разговора. – Но няма проблем, ще отложим това за две-три години. На теб ти остава още учене, не ти е до деца. А и Нина не иска братя и сестри. А за майка ѝ… – Захар се подсмихна кисело, – ще я лиша от родителски права. Не е безопасно детето да е при тази жена! – “Дете” ли? – повдигна вежда Ксюша. – Нали е на дванайсет? Доста голямо момиче вече. Я кажи, в какво точно е опасността – че не ѝ позволяват да се мота след 10 вечерта или че я карат да си пише домашните, иначе ѝ вземат телефона и ѝ спират интернета? Бившата ти е истинска светица, щом още не е посягала към колана! – Не знаеш нищо – процеди Захар. – Нина ми е показвала синини, чела съм ѝ съобщения с обиди и заплахи! Няма да позволя да съсипят живота на дъщеря ми! – Именно това правиш в момента, като ѝ угаждаш за всичко! Ксюша стана от масата, остави почти недокосната чорба и стисна зъби. Гледката на намръщения съпруг вече ѝ причиняваше главоболие. Все ѝ повтаряха – не бързай със сватбата! Живейте си така, без подпис – изпитай го! Но тя е най-умната! Сама си знае как да рискува! А и искаше да изпревари всичките си приятелки… Защо всички познати бяха против бързата сватба? Захар ѝ беше втори мъж, с 15 години по-възрастен, с почти пораснала дъщеря, на която беше готов всичко да даде. Три причини сами по себе си може да са нищо, но взети заедно… почти катастрофа. Първите две причини не ѝ пречеха особено – даже ѝ харесваше, че има опитен и зрял партньор. За развода с бившата е чула лично от нея, че не се сърдят нито за едно нещо. Но третата причина… Нина. Прекалено разглезено и непослушно дете, което цял живот прекарва при баба, а родителите ѝ блъскат за бъдещето ѝ. Разводът им не я засегна особено – знаеше, че тате никога няма да я остави, дори с нова жена. Но новият брак на майка ѝ… с това момичето не успя да се пребори. Освен че вторият ѝ баща се зае сериозно да я възпитава, майка ѝ смени работата и прекарваше много повече време вкъщи, подкрепяйки го във всичко. Вечерен час, уроци, частни учители, защото Нина изоставаше по повечето предмети… Всичко това я побъркваше – беше свикнала да си цъка по цял ден пред телевизора или компютъра. До такава степен се ядосваше, че започна да измисля разни истории, за да притеснява баща си. Да, Нина искаше да живее при баща си – знаеше, че заради работата му ще бъде сама по цял ден. Ксюша не я броеше изобщо и въобще не смяташе да слуша мащеха си, която е само с 9 години по-възрастна от нея. И заради “свободния живот” беше готова на всичко. ********************** – Нина ще дойде днес. Приготви ѝ стаята и, моля те, не я нервирай, достатъчно ѝ е тежко – Захар просто постави Ксюша пред свършен факт, докато избираше вратовръзка към новия си костюм. – Ако съм знаел, че Алка така ще тормози детето заради някакъв мъж… Но какво да направя сега? Времето не връща назад… – Значи окончателно си решил? Сериозно ли ще я вземеш? – а Ксюша до последно се надяваше, че няма да стане. – И кой ще гледа детето? Ти се прибираш в най-добрия случай към осем вечерта. – Ти, естествено – вдигна рамене мъжът. – Тя не е тригодишна, сама може да си се оправя. – Аз имам изпити след дни, нали сам казваше, че трябва да уча? – усмихна се кисело Ксюша. – Казвам ти веднага – Нина ако иска да остане тук, ще помага вкъщи. Надявам се знае да мие чинии и да чисти, защото това ще са ѝ задължения през следващите две седмици. – Не е прислужница… – А и аз не съм – прекъсна го Ксюша. – Който живее тук, ще спазва нашите правила. По-добре обсъди тези правила с нея, преди да ѝ позволиш да премине прага. ************************ – Тате, ще й позволиш ли да се подиграва с мен? Даже не мога да излизам с приятелки, твоята женичка ме натоварва с цялата домашна работа, а тя се изтяга на дивана… Ксюша неволно дочува разговора и тънко се усмихна. Да бе, ще я накараш да направи нещо! По-скоро земята ще обърне посоката си… – Ще говоря с Ксюша, обещавам. Но и ти трябва да опиташ да се разбереш с нея. Нина, знам, че ти е трудно, но аз не мога физически да бъда до теб по цял ден. Намери начин да се разбирате, покажи ѝ, че си добро дете. – Добре, ще пробвам… – изръмжа Нина, разбирайки, че нищо няма да измъкне от баща си. – Вярно ли е, че си купил кола на Ксюша? – Ами да, защо питаш? – За нищо! Само че на мен ми каза, че нямаш пари да ме пуснеш на лагер в Гърция! Мечтаех за това! – Сама няма как да отидеш, само си на дванайсет, а аз работя. Лятото ще отидем цялото семейство. – Не искам цялото семейство! Значи не ме обичаш, нали? – момичето избухна в сълзи. – Защо ме взе от мама тогава? Само преча на новата ти жена, а ти все си зает! Ксюша не искаше повече да слуша – знаеше, че Нина ще си постигне своето, не само за пътуването. Хитрата малка реши да изгони всяка нова кандидатка за татеви пари. И май ще успее. Стига ѝ бе писнало от упреците на Захар – още една кавга и тя ще поиска развод. И накрая, Ксюша смяташе да развали радостта на Нина, като ѝ заяви, че дори и след развода татко й ще плаща част от доходите си под формата на издръжка. ********************** И Ксюша беше права – вечерта започна с куп претенции. Тя ги изслуша спокойно и обяви, че подава молба за развод. – Искам спокоен живот, не да ме заливат с мръсотия. Казах ти, че да слушаш дъщеря си за всичко е лоша идея – като видя победната усмивка на Нина, Ксюша бързо я свали на земята. – А и ти много не се радвай. Никой не знае какво ще стане. Например, аз мога да поставя на баща ти ултиматум – ако иска да общува с нашето дете, – Ксюша погали корема си, – ще трябва да те върне при майка ти. Или нещо подобно. Докато Нина търсеше думи за възмущението си, а Захар осмисляше случващото се, Ксюша си взе куфара и напусна апартамента. Не беше бременна; просто искаше да накара нахалното момиче да се замисли. И да даде урок на мъжа, който не разбира нищо от детска психология…

Това дори не подлежи на обсъждане. Нели ще живее при нас, това не подлежи на обсъждане заявява твърдо

Įdomybės

060

Това дори не подлежи на обсъждане – Нина ще живее при нас, това дори не подлежи на обсъждане, – остави лъжицата настрани Захари. На вечеря не беше докоснал ни хапка, вероятно се подготвяше за сериозен разговор. – Имаме стая, тъкмо приключихме с ремонта. След две седмици дъщеря ми се мести при нас. – Нещо да не би да забрави? – преброи до десет наум Кристина. – Например, че стаята подготвихме за нашето БЪДЕЩО ОБЩО дете? Да не споменаваме, че Нина си има майка, при която трябва да живее. – Помня, че обсъждахме дете, – навъсено кимна Захари. Надяваше се, че жена му ще се съгласи и до по-нататъшни разговори няма да се стигне. – Но това може да го отложим за две–три години. Нали трябва да завършиш университета, не ти е до деца още. И на Нина не ѝ се искат братя и сестри. А за майка ѝ… – Захари се усмихна студено, – ще искам да я лишат от родителски права. За детето е опасно да стои при тая жена! – Опасно, така ли? – повдигна вежди Кристина. – Нали е на дванайсет? Не е никакво бебе. В какво е опасността? Че на дъщеря ти ѝ забраняват да излиза след десет вечерта или че е карана да учи и ѝ вземат телефона, ако не слуша? Бившата ти направо си е светица, като гледам, че още не е взела точилката! – Нищо не разбираш… – изпусна през зъби Захари. – Нина ми е показвала синини, чела ми е съобщения с обиди и заплахи! Няма да позволя на никой да ѝ съсипе живота! – Ами ти сега правиш точно това, угаждайки ѝ на всяко капризче. Кристина стана от масата, остави супата недокосната. Апетитът ѝ изчезна, защото от мрачното лице на съпруга ѝ я заболя глава. Навремето я бяха предупредили да не бърза със сватбата… Да поживеят заедно без подпис, да видят дали се понасят… Но нали си беше най-умната! И искаше да изпревари приятелките си… Защо всички познати бяха против прибързаната ѝ сватба? Причините бяха три: за Захари това беше втори брак, по-възрастен е с петнадесет години от нея и има вече голяма дъщеря, която обожава. Отделно – нищо сериозно, но заедно – почти катастрофа. Първите две причини дори ѝ харесваха. Харесваше ѝ, че съпругът ѝ е по-голям, разумен, с натрупан семеен опит, а разводът с Албена е бил по взаимно съгласие. Но третата причина… Нина. До безобразие разглезено и непослушно дете, прекарало детството си най-вече при баба, защото родителите ѝ работеха. Раздялата им не я развълнува особено – Нина знаеше, че татко ѝ никога няма да я изостави, дори да се ожени повторно. А новият мъж на майка ѝ… За това момичето не беше готово. Отчемът сериозно я строяваше, а майка ѝ, сменяйки работа, стоеше повече вкъщи и го подкрепяше. Строг режим, уроци, частни учители — защото Нина изостава по повечето предмети… Всичко това ужасно ядосваше момичето, свикнало с телевизор или компютър по цял ден. Толкова я дразнеше, че започна да измисля най-различни истории, за да разтревожи баща си. Да, Нина искаше да живее при него, осъзнавайки прекрасно, че заради работата му ще прекарва повечето време сама. Кристина изобщо не я броеше — нямаше да слуша мащеха на едва девет години разлика с нея. И за „свободен живот“ беше готова на всичко. ********************** – Нина пристига днес. Приготви ѝ стаята и, моля те, не я дразни, момичето преживя достатъчно, – захапа вратовръзката Захари пред новия костюм. – Ако знаех по-рано, че Албена ще тормози детето заради новия си мъж… Но вече е късно. – Тоест, не си размислил? Наистина искаш да я вземеш при нас? – Кристина до последно се надяваше, че няма да успее. – И кой ще гледа детето? Ти в осем се връщаш най-рано. – Ти ще си при нея, – вдигна рамене Захари. – Не е на три, напълно самостоятелна е. – Ами аз имам сесия, това сам каза, че трябва да уча, – изсумтя Кристина. – Нека Нина се държи тихо и не ми пречи. Надявам се, умее да мие чинии и да чисти, защото това ще са ѝ основните задължения следващите две седмици. – Тя не е прислужница… – Както и аз, – прекъсна го Кристина. – Щом ще живее тук, ще помага. За по-добре, поговори с нея за новите правила. ************************ – Тате, ще ѝ позволиш ли така да се държи с мен? Не мога и с приятелките да изляза, а твоята жена ме е натоварила с цялата домакинска работа, докато самодоволно гледа телевизор. Кристина случайно подслуша този разговор и се подсмихна. Ха, накара ли я нещо да свърши – небе ще падне на земята! – Ще говоря с Кристина, обещавам. Но и ти трябва да опиташ да се разбирате. Нина, разбирам, тежко ти е, но физически не мога да съм до теб. Намери общ език с Кристина, покажи ѝ какво добро дете си. – Добре, ще опитам… – промърмори Нина, осъзнала, че нищо няма да изкопчи от баща си. – Вярно ли е, че й купи кола? – Ами да, защо? – Нищо! А на мен викаш, че нямаш пари да ме пуснеш на екскурзия в чужбина! А толкова го исках! – Самичка няма как да идеш, на дванайсет си. Лятото ще отидем семейно. – А аз не искам семейно! Ти не ме обичаш! – разрида се Нина. – Защо тогава ме взе от мама? Твоята жена само преча, ти си все на работа… Кристина не слуша повече. Осъзна, че Нина винаги си постига своето. И не само за пътуването. Умното момиче работи здраво да изгони още една „застрашаваща“ татко ѝ жена. И май няма да се спре. На Кристина й писна от упреци и си каза: още един скандал и развод. А после ще изненада Нина, като обяви, че Захари и след развода ще дава пари. Като издръжка. ********************** Е, Кристина излезе права – вечерта започна с претенции. Тя ги изслуша и спокойно обяви, че подава молба за развод. – Искам спокоен живот, не да търпя да ме обиждат. И да, предупредих те, че не бива да слушаш дъщеря си, – като зърна победоносната усмивка на Нина, Кристина я свали на земята. – Не се радвай толкова, знае ли човек как ще продължи животът ти. Например, може да оставя ултиматум на баща ти – ако иска да вижда детето ни, – поглади се по корема, – ще трябва да те върне при майка ти. Или нещо друго. Докато Нина се опитваше да се съвземе, а Захари осъзнаваше ситуацията, Кристина грабна вече приготвения куфар и излезе от апартамента. Всъщност не беше бременна, просто искаше да разтревожи хитрото момиче. И да даде урок на мъжа си, който изобщо не разбира от детска психология…

– Това изобщо не подлежи на обсъждане. Захари остави лъжицата до купата с недокосната топла леща