Įdomybės! – Page 2

Борода побеляла, но сърцето остана младо: Как загубих английския джентълмен и открих щастието с моя съсед на българска земя

БРАДА ПОБЕЛЯЛА, А ДУША ОСТАНАЛА ЧИСТА Всичко ми беше лъжа! Прекратявам всякаква комуникация между нас.

Прекъснах всякакви връзки с семейството си – и за пръв път дишам свободно

Вярвах, че семейството е най-ценното нещо в света. Родителите ми имаха много братя и сестри, така че

Не се обръщай назад – История за изгубеното куче, спасяващата обич и един бурен български дом: как Михаил и Берта минаха през изпитанията на старото село, бащиното отчаяние и седем години раздяла, за да се намерят отново и да създадат истинско семейство

Тръгвай и не се връщай Тръгвай си, чуваш ли? шепнех с насълзени очи. Моля те, тръгни си и никога не се връщай!

Отиди и не се връщай — „Отиди, чуваш ли?“ – шепнеше през сълзи Мишо. – Отиди и никога не се връщай! Никога. С треперещи ръце момчето освободи тежката желязна верига, поведе Берта към портата и, като отвори широко, се опита да я избута към улицата. А тя не разбираше какво става. Наистина ли я изгонват? Но защо? Нищо лошо не беше направила… История за едно бездомно куче сред българското село, за любов, предателство и вярност: Как Мишо спасява Берта от пътя, какво се случва, когато баща му Васил започва да пие, кои изпитания ги чакат, колко дълго ще чакат надеждата и как съдбата отново ще ги срещне – години по-късно, на родното гробище, за един нов живот, който ще започнат заедно.

Заминавай и не се връщай – Заминавай, чуваш ли? шепнеше през сълзи Митко. Замини, и повече не се връщай!

Борода посивяла, а душата остана млада: Истинската история на Анета от Бобруйск – любовни разочарования с англичанина Конър, сбъднати илюзии, и щастливият край със съседа Николай на българска почва

БРАДА ПОСИВЯЛА, А ДУШАТА КРАСИВА “Лъгала си ме през цялото време! Прекратявам нашата кореспонденция.

Не се обръщай назад – История за изгубеното куче, спасяващата обич и един бурен български дом: как Михаил и Берта минаха през изпитанията на старото село, бащиното отчаяние и седем години раздяла, за да се намерят отново и да създадат истинско семейство

Тръгвай и не се връщай Тръгвай си, чуваш ли? шепнех с насълзени очи. Моля те, тръгни си и никога не се връщай!

Отиди и не се връщай — „Отиди, чуваш ли?“ – шепнеше през сълзи Мишо. – Отиди и никога не се връщай! Никога. С треперещи ръце момчето освободи тежката желязна верига, поведе Берта към портата и, като отвори широко, се опита да я избута към улицата. А тя не разбираше какво става. Наистина ли я изгонват? Но защо? Нищо лошо не беше направила… История за едно бездомно куче сред българското село, за любов, предателство и вярност: Как Мишо спасява Берта от пътя, какво се случва, когато баща му Васил започва да пие, кои изпитания ги чакат, колко дълго ще чакат надеждата и как съдбата отново ще ги срещне – години по-късно, на родното гробище, за един нов живот, който ще започнат заедно.

Заминавай и не се връщай – Заминавай, чуваш ли? шепнеше през сълзи Митко. Замини, и повече не се връщай!

Дядо Петър на асфалта: Лятна вечерна случка след тренировка, паднал възрастен човек, безпомощни минувачи, осъждане и грижа, кървави ръце заради стъклени бутилки от бира, неразбираем говор заради войнишко минало, неочаквана благодарност с кошница домашни малини и призив към младите в България – да не подминаваме хората в нужда, защото сме хора, а не свине!

Беше горещ летен следобед. Вървях към вкъщи след тренировка, когато забелязах възрастен дядо, паднал

Дядо Георги и вечерната тренировка: Как помогнах на възрастен човек, когото всички отбягваха, защото го мислеха за пиян, а той всъщност събираше стъкла заради децата в квартала – истинската история за добротата, неразбрана в бързащия ни български свят

Лято е. Връщам се привечер вкъщи от тренировка. На тротоара виждам един възрастен дядо, паднал, изпитва