Įdomybės
031
– Страхотна у вас честност, Галина Николаевна!
**Дневникът ми** Страхотна ви честност, Галина Николова! Значи, нашите деца миналата година се пекоха
Įdomybės
0121
Ох, любими мои, какъв ден беше този… Сив, плачещ, сякаш самото небе знаеше, че в Златица горчива скръб се задава. Аз през прозореца на моята амбулатория гледам, а сърцето ми е тежко, сякаш е затиснато в менгеме и бавно, бавно се свива…
“Ох, мили мои, какъв ден беше този… Сив, плачлив, сякаш самото небе знаеше, че в село Златоград
Įdomybės
084
„– Ти явно не позна днешните деца добре!“
Ама ти явно не познаеш днешните деца! Здравей, Галено, гледам че се мъчиш в градината, реших да те посетя
Įdomybės
061
За нашата майка и малкото момченце
За Майка и Синчето Той го намери зад ъгъла на една къща. Просто прехвърча от една сметищна купчина към
Įdomybės
0168
– Не забравяй, че живеш в моя апартамент и цял живот тук си прекарал. – Пак започваш. Сега ще цялото време ще ми го напомняш.
Не забравяй, че живеш в моя апартамент и цял живот си живял тук! Отново ли започваш? Сега ще цял живот
Įdomybės
0300
След погребението на съпруга ми, синът ми ме заведе на градския край и ми каза: „Сляз тук от автобуса. Вече не можем да те издържаме.“
След погребението на съпруга ми синът ме заведе в покрайнините на града и ми каза: “Сляз тук от автобуса.
Įdomybės
0281
Чуйки стъпки, Оля изтри съобщението за тоскования и нетърпението за нова среща, и зарязи телефона на нощното шкафче, където остана да лежи
Чувайки някакви крачки, Деси моментално изтригва съобщението, в което пишеше, че абонатът много й липсва
Įdomybės
022
Живот, в който има място за топлина, съчувствие и безценни моменти на истинска човечност
Животът, в който има място за топлина, съчувствие и безценни моменти на истинска човечност Тя тихо мяукаше
Įdomybės
0150
В този ден дойде при мен жена, която не бях виждал на прага си от пет години
**Дневник на един ден** Днес дойде при мен жена, която не бях виждала от пет години. Таня Николова.