Вкъщи пак имаше гости. Гостите бяха почти ежедневие винаги някой идваше, пиеха ракия, бири, бутилки навсякъде
Семейното съкровище Не! Не ме убеждавай, мамо! Ще го направя, колкото и да говориш! Яна, защо, мила?
Дневник на Владимир Стоянов, 12 май Какво ли не говорят хората в селото. Днес, докато пазарувах хляб
Денят е мрачен, а листът пред мен празен, но усещам нуждата да оставя всичко това тук, понеже моят свят
Разглезени деца Напълно го разглези! Все му угаждаш и той ти се е качил на главата, Ралица, не може така!
5 юни Докато просех храна на една разкошна българска сватба, се случи нещо странно, което ще помня цял живот.