Срамота някаква, у всички вече градините са подредени, а нашата стърчи като трън в окото. И сами бихме я оправили, но мен ме мъчи артрит, а майка ми се схвана в кръста.
Срам някакъв, всички вече обработиха двора си, а нашият като рана за всички е. Бихме и сами, ама мен
Įdomybės
0133
Вероника все не може да открие своето щастие. Скоро ще навърши четиридесет, а все така си остава сама. А Бог я е дарил с всичко: ум, красота, добра работа и висока заплата, но женското щастие все я отбягва.
Никак не вървеше късметът на Валентина. Все още не можеше да открие своето щастие. Почти беше навършила
Įdomybės
036
Всеки ден дъщеря ми се прибираше от училище и казваше: „В къщата на учителката има дете, което изглежда същото като мен.“ Тихомълком започнах да разследвам – и разкрих жестоката истина, свързана със семейството на съпруга ми
Никога не съм си представяла, че едно наивно изказване на дете може да събори до основи живота, в който
Срамота е, при всички вече е почистена градината, а при нас – като трън в окото. И сами бихме, ама мен артритът ме измъчва, а майка ми я сви кръстът.
Срам някакъв, у всички вече дворовете са почистени, а нашият е като трън в окото. Ние бихме направили
Įdomybės
029
Кога вече е твърде късно
Кога вече е твърде късно 9 ноември Стоях пред входа на новия си блок в София обикновен панелен девететажен
Įdomybės
048
Измръзналата топчица край българския път беше вледенена и неспособна да помръдне…
Замръзнало топче край шосето беше вледенено и не можеше да мърда Аз Николай шофирах бавно по пътя между
Įdomybės
068
Вероника така и не можа да открие своето щастие. Скоро навършва четиридесет, а все още е сама и сама. А пък Бог я е дарил с всичко: и ум, и красота. Престижна работа, висока заплата, а женското щастие все не идва.
Божана така и не можа да открие своето щастие. След някой и друг месец ще удари четиридесет, а все си
Įdomybės
0282
Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални хапчета, надявайки се да те накара…
Посъветвах те да спреш след третото дете. Дори ти купих специални таблетки, надявайки се да те накарам
Приказка за ръждивия ключ и истинското богатство…
Дневник, София, днешният ден… Понякога се заслепяваме от собствените си успехи до такава степен