Бабо Елено! извика Валентин. Кой ти разреши да гледаш вълк в селото? Елена Стоянова се разплака, като
**Част 1: Завръщането** Слънцето бавно се скриваше зад къщите, оцветявайки облаците в нежно оранжево
Страхувах се, че ще го върнат Когато го видях за първи път, седеше притиснат до стената. Не лаеше, не
31 декември Дневник мой, тази година Нова година тропа на вратата с тежко сърце. Останах в София сама
Преди много години, по времето на коледните и новогодишни празници, Милена се беше нагърбила да се грижи
Вяра се прибира по тъмно с пълни торби, мисли за вечеря и уроците на малкия, когато пред блока вижда линейка… Сърцето ѝ подскача от тревога за съпруга, но се оказва, че линейката е за самотната съседка баба Нина. Вяра приема ключовете, за да гледа Мурка – котката, и намира на масата телефонен номер с молбата „Обади се на дъщеря ми Светлана, ако ми се случи нещо…“. Вяра дълго се колебае дали да звънне на непознатата роднина, която от години не е говорила с майка си, но накрая набира номера с думите, които отварят затворени сърца… Подранилото чудо за Нова година свързва отново майка и дъщеря, а топлата история за едно коте и две съседки напомня, че прошката лекува и сближава – нека се обадим навреме на своите близки! Валя бързаше към вкъщи, ръцете ѝ натежали от покупките. В главата ѝ се въртяха мисли какво да сготви
Вяра се прибира у дома с пълни ръце с тежки торби от пазара, мислейки за вечерята, децата и всички грижи, когато забелязва линейка пред блока им. Сърцето ѝ трепва от тревога – дали наистина съпругът ѝ е зле, че са викнали бърза помощ? Оказва се, че линейката е за самотната им съседка баба Нина Александровна, която отнасят в болницата. Нина дава на Вяра ключовете и я моли да се погрижи за котката Мурка, като ѝ оставя и номер на дъщеря си Светлана, с която не са говорили от години. След като Вяра се обажда на Светлана и тя категорично отказва да види майка си, Вяра не сдържа емоциите си и ѝ разказва за собствената си мъка по майка ѝ, която вече я няма. Думите докосват Светлана и тя се решава да посети майка си в болницата точно преди Нова година. В навечерието на празника двете се прибират заедно у дома, благодарение на Вяра, която съединява майка и дъщеря отново. Истинската истина винаги отваря очи и дава втори шанс на семейството – а за Нова година семейството е най-големият подарък. Венета забързано се прибираше към дома си, ръцете ѝ отмаляваха от тежките пазарски торби. Главата ѝ беше
Игоре, багажникът! Отвори се багажникът, спри колата! – Марина извика, но вече разбираше, че всичко е загубено! Докато пътуваха към село при бабата на Игор за празниците, скъпоценните подаръци и деликатеси – червен хайвер, сьомга, домашна печен свински бут и топлия пухкав плед за бабата – се изсипаха от багажника на оживената магистрала, а следващите коли дори не забелязаха. Децата на задната седалка разплакаха, Марина се опитваше да ги успокои, докато Игор спря встрани с надежда, че може би част от нещата са останали до пътя – но напразно, всичко беше изчезнало. Пристигайки сред нощта, баба Мария и съседката й Зина ги посрещнаха с вълнение, защото през целия ден се молили за тяхното здраве след лошо предчувствие и видение. Семейството прие загубата без упрек – написаното е съдба, важното е, че всички са добре, а ако подаръците отидат при други, значи те са ги имали по-нужда. А в съседното село трима възрастни – Надежда, Вера и дядо Васил намират зарязан чувал с лакомства и топлия плед на Игоровото семейство. За тях това е чудо по Коледа, знак от Бога – истинското щастие е да си заедно. Загубеното понякога спасява най-ценното – живота и обичта на близките. 09.01.2024 Събота, късен следобед, потеглихме от София с цялото семейство към родното село на моята баба
Игоре, багажникът! Отвори се багажникът, спри колата! — извика Марина, ала вече разбираше, че всичко е изгубено! Докато пътуваха към село за празниците, скъпи подаръци и лакомства — червен хайвер, сьомга, деликатесна пастърма и най-красивият пухкав плед за баба — изпадаха на натоварената магистрала, а задминаващите коли дори не ги забелязаха. Децата се разплакаха, Игор спря до банкета, но всичко бе напразно — не остана нищо да се събира… Пристигнаха късно при баба Мария, където ги чакаха със светнати лампи и разказ за лоша поличба и молитви да са добре. Въпреки загубата празникът бе топъл, с домашни ястия, смях и обич. Същата нощ в забравено от Бога село, дядо Васил намери изпуснатата по пътя торба: това се оказа истински дар за двама възрастни съседи и самия него — сладкото утешение на съдбата. Няма за какво да се жали за изгубеното — може би Господ помага така да се отървем от по-голямо зло, а най-важното е, когато всички са добре и щастливи заедно. Гошо, багажникът! Отвори се багажникът, спри колата! Гергана извика, но вече си беше дала сметка, че
