Įdomybės!

Държиш го като мекушав! Защо го записваш в музикалното училище, вместо на футбол или борба?! – Битката между свекърва и снаха за бъдещето на сина: силата да бъдеш истинска българска майка и щастието да отстояваш избора на детето си

Изграждаш от него мекушав човек Как т@ му записа на музикалното училище? Татяна Петрова мина покрай снаха

Įdomybės

0172

И до днес понякога се пробуждам среднощ в панелен апартамент в Люлин и се питам кога татко успя да ни вземе всичко. Бях на 15, ходех в 10-и клас в гимназията „Патриарх Евтимий“, мечтаех да си купя „Адидас“ от Женския пазар и смятах за най-голям проблем домашните по математика. Живеехме скромно, но уютно – хладилникът беше пълен след пазаруването от „Кауфланд“, сметките до последно бяха платени. Всичко започна да се сипе, когато татко започна да се прибира все по-късно, хвърляше ключовете на масата, затваряше се в стаята с телефона, а мама го подканяше: „Пак ли закъсня, Васко? Мислиш ли, че този дом ще се държи сам?“ А той само промърморваше: „Остави ме, уморен съм.“ Аз слушах от детската стая със слушалки, правех се, че не чувам. После го видях на балкона да говори тихо по телефона: „Спокойно, почти свърших всичко“… Усетих нещо лошо, но замълчах. В петък се прибрах от училище и видях куфара на леглото, мама – с разплакани очи на вратата, попитах: „Къде отива?“ Татко даже не ме погледна: „Ще ме няма известно време.“ Мама извика: „Известно време с кого, Васко? Кажи истината!“ И той избухна: „Отивам си с друга жена. Писна ми този живот!“ Аз се разплаках: „Ами аз? А училище? А домът?“ Той отвърна: „Ще се оправите.“ Грабна документите, портфейла, затвори куфара, излезе без да се сбогува. Същата вечер мама опита да изтегли пари от банкомат и картата беше блокирана. На другия ден в банката разбра, че татко е опразнил сметката, оставил ни беше с неплатени сметки и теглен заем с нея за гарант. Мама цяла нощ броя бележки на кухненската маса с стар калкулатор, плачеше: „Не стигат за нищо…“ Аз се опитвах да помагам, но нищо не разбирах. Спряха ни интернета, после почти и тока. Мама започна да чисти по апартаменти, аз продавах шоколадчета на съучениците – срам ме беше, но нямаше друго. В един ден отворих хладилника – само кана с вода и половин домат. Разплаках се тихичко. Вечерта ядохме само ориз. После видях във Facebook татко с новата жена – в ресторант на „Витошка“, чукат си чашите. Писах му: „Тате, трябват ми пари за материали“, а той отвърна: „Не мога да издържам две семейства.“ Това беше последният ни разговор. Оттогава не се обади, не попита как съм, дали завършавам, дали съм болна, просто изчезна. Днес сама се издържам, помагам на мама, но тази рана още кърви – не заради парите, а заради изоставянето, заради студенината, за начина, по който ни остави да затънем, а той продължи напред, сякаш никога не сме били част от живота му. И въпреки всичко, често се будя нощем с един-единствен въпрос, заседнал в гърдите ми: Как се преживява, когато собствен баща ти вземе всичко и те остави като втора употреба – да се учиш да оцеляваш в този свят, докато още си дете?

И до днес, понякога се събуждам посред нощ и се чудя кога баща ми успя да ни лиши от всичко, което имахме?

Įdomybės

030

И до днес понякога се събуждам посред нощ и си задавам въпроса: кога баща ми успя да ни отнеме всичко? Бях на 15, живеехме в нашата малка, уютна къща в Пловдив – мебели, хладилник, пълен с любимите ми млечни продукти и плодове в пазарните дни, сметките платени почти винаги навреме. Бях ученик в 10-и клас в местната гимназия, мислех само за математиката и как да събера пари за едни маратонки Adidas, които много исках. А после, всичко започна да се променя – баща ми закъсняваше, прибираше се мълчалив, забит в телефона си, майка ми го посрещаше притеснено. Аз слушах техния спор от детската, с слушалките на ушите, правейки се, че нищо не се случва. Една вечер го чух в двора да говори по телефона, смееше се тихо и казваше „почти е готово“. Когато ме видя, млъкна веднага. Петъкът, когато си тръгна, беше като студен душ – куфарът на леглото, майка ми на вратата със сълзи, а аз, обикновено загрижен само за оценки, изведнъж изплашен за цялото ни семейство. Той каза, че си тръгва с друга жена и че „ще се оправим“. Изчезна, като взе документите, парите и се сбогува само със себе си. Още същата вечер разбрахме, че сметката ни е празна, има неплатени сметки, майка ми е записана гарант на заем, за който никой не знаеше. Интернетът спря, токът едва не спря, майка ми започна да чисти домове, аз – да продавам бонбони в училище, срам ме беше, но трябваше да помагам. Хладилникът – празен, сълзи на масата. Години по-късно виждам баща ми на снимка във Facebook, с новата си жена да вдига тост с вино, ръцете ми треперят. Писах му, той отговори хладно, че вече има друго семейство. Това беше последният ни разговор. Днес работя, помагам на майка ми и оцелявах, но белезите останаха. И всяка нощ питам: „Как се живее, когато собственият ти баща вземе всичко и те научи да се бориш за оцеляване още като дете?“

И до днес, понякога, се будя сред мрака и се чудя как татко успя да ни измъкне всичко, което някога имахме

Įdomybės

0319

Търпението ми приключи: Защо дъщерята на съпругата ми никога повече не може да влезе в дома ни

Търпението ми се изчерпа: Защо дъщерята на съпругата ми вече не се допуска в нашия дом Аз съм Марин

Įdomybės

072

И до днес понякога се събуждам посред нощ и си задавам въпроса: кога баща ми успя да ни отнеме всичко? Бях на 15, живеехме в нашата малка, уютна къща в Пловдив – мебели, хладилник, пълен с любимите ми млечни продукти и плодове в пазарните дни, сметките платени почти винаги навреме. Бях ученик в 10-и клас в местната гимназия, мислех само за математиката и как да събера пари за едни маратонки Adidas, които много исках. А после, всичко започна да се променя – баща ми закъсняваше, прибираше се мълчалив, забит в телефона си, майка ми го посрещаше притеснено. Аз слушах техния спор от детската, с слушалките на ушите, правейки се, че нищо не се случва. Една вечер го чух в двора да говори по телефона, смееше се тихо и казваше „почти е готово“. Когато ме видя, млъкна веднага. Петъкът, когато си тръгна, беше като студен душ – куфарът на леглото, майка ми на вратата със сълзи, а аз, обикновено загрижен само за оценки, изведнъж изплашен за цялото ни семейство. Той каза, че си тръгва с друга жена и че „ще се оправим“. Изчезна, като взе документите, парите и се сбогува само със себе си. Още същата вечер разбрахме, че сметката ни е празна, има неплатени сметки, майка ми е записана гарант на заем, за който никой не знаеше. Интернетът спря, токът едва не спря, майка ми започна да чисти домове, аз – да продавам бонбони в училище, срам ме беше, но трябваше да помагам. Хладилникът – празен, сълзи на масата. Години по-късно виждам баща ми на снимка във Facebook, с новата си жена да вдига тост с вино, ръцете ми треперят. Писах му, той отговори хладно, че вече има друго семейство. Това беше последният ни разговор. Днес работя, помагам на майка ми и оцелявах, но белезите останаха. И всяка нощ питам: „Как се живее, когато собственият ти баща вземе всичко и те научи да се бориш за оцеляване още като дете?“

И до днес, понякога, се будя сред мрака и се чудя как татко успя да ни измъкне всичко, което някога имахме

Įdomybės

0436

„Апартамент за двама? Не и без мен!“

Апартамент за двама? Без мен! Ще прехвърля имота на Зорница и ще се настаня при теб. Вече живееш сама

Įdomybės

0718

И до днес понякога се пробуждам среднощ в панелен апартамент в Люлин и се питам кога татко успя да ни вземе всичко. Бях на 15, ходех в 10-и клас в гимназията „Патриарх Евтимий“, мечтаех да си купя „Адидас“ от Женския пазар и смятах за най-голям проблем домашните по математика. Живеехме скромно, но уютно – хладилникът беше пълен след пазаруването от „Кауфланд“, сметките до последно бяха платени. Всичко започна да се сипе, когато татко започна да се прибира все по-късно, хвърляше ключовете на масата, затваряше се в стаята с телефона, а мама го подканяше: „Пак ли закъсня, Васко? Мислиш ли, че този дом ще се държи сам?“ А той само промърморваше: „Остави ме, уморен съм.“ Аз слушах от детската стая със слушалки, правех се, че не чувам. После го видях на балкона да говори тихо по телефона: „Спокойно, почти свърших всичко“… Усетих нещо лошо, но замълчах. В петък се прибрах от училище и видях куфара на леглото, мама – с разплакани очи на вратата, попитах: „Къде отива?“ Татко даже не ме погледна: „Ще ме няма известно време.“ Мама извика: „Известно време с кого, Васко? Кажи истината!“ И той избухна: „Отивам си с друга жена. Писна ми този живот!“ Аз се разплаках: „Ами аз? А училище? А домът?“ Той отвърна: „Ще се оправите.“ Грабна документите, портфейла, затвори куфара, излезе без да се сбогува. Същата вечер мама опита да изтегли пари от банкомат и картата беше блокирана. На другия ден в банката разбра, че татко е опразнил сметката, оставил ни беше с неплатени сметки и теглен заем с нея за гарант. Мама цяла нощ броя бележки на кухненската маса с стар калкулатор, плачеше: „Не стигат за нищо…“ Аз се опитвах да помагам, но нищо не разбирах. Спряха ни интернета, после почти и тока. Мама започна да чисти по апартаменти, аз продавах шоколадчета на съучениците – срам ме беше, но нямаше друго. В един ден отворих хладилника – само кана с вода и половин домат. Разплаках се тихичко. Вечерта ядохме само ориз. После видях във Facebook татко с новата жена – в ресторант на „Витошка“, чукат си чашите. Писах му: „Тате, трябват ми пари за материали“, а той отвърна: „Не мога да издържам две семейства.“ Това беше последният ни разговор. Оттогава не се обади, не попита как съм, дали завършавам, дали съм болна, просто изчезна. Днес сама се издържам, помагам на мама, но тази рана още кърви – не заради парите, а заради изоставянето, заради студенината, за начина, по който ни остави да затънем, а той продължи напред, сякаш никога не сме били част от живота му. И въпреки всичко, често се будя нощем с един-единствен въпрос, заседнал в гърдите ми: Как се преживява, когато собствен баща ти вземе всичко и те остави като втора употреба – да се учиш да оцеляваш в този свят, докато още си дете?

И до днес, понякога се събуждам посред нощ и се чудя кога баща ми успя да ни лиши от всичко, което имахме?

Įdomybės

026

Пуснах си главата в торбата: Когато се престрашиш да приютиш баща си в собственото си жилище, но получиш неканени гости, синтетични тигри и чужда жена в личния си халат – битката за българския дом и душата на дъщерята

Прокудих бедата на главата си Тате, какво е това ново тук? Да не си обрал някой битак в София?

Įdomybės

047

Пуснах в дома си баща ми, а той ми доведе любовницата си – как едно неочаквано гостуване превърна уютното ми жилище в битка за личното пространство

Проклети сънища Татко, какво са тези нови придобивки? Нали не си обрал магазина за антики? Катерина беше