Отворените прозорци **Радка** за първи път от много месеци чу свой собствен глас. Той излезе пресечен
„Това ли беше подаръкът ми за сватбата ви?!“ — извиках потресена, когато за първи път след година посетих
Дъщеря, за която никой не трябваше да разбере Елица не чувстваше вина, че просто се е родила.
Всеки сутрин Георги излизаше от своя старомоден панел в квартал „Люлин“ точно в 07:45. Не защото имаше
„Мамо, кажи ми, когато Борис с Радослава ще идват при теб, аз в този ден ще остана вкъщи с Елица“, каза
Засмях се: значи от издръжката, която бившият ми плаща за нашето дете, трябва да плащам издръжка за брат
**Почти добре — но само почти** — Пак закъсняваш? — гласът на Борис по телефона звучеше все едно идва
Днес си спомних за времето, когато за първи път се сблъсках със селските клюки. Всеки път, когато отивах
„Весела, Бога да те е страх, вече имаш четири апартамента, защо ти трябва още един? Ние и майка ми къде