Има неща, които забелязваш едва когато гледаш прекалено или когато нещо отказва да те погледне обратно.
Казвам се Радослава. На тридесет години съм и работя като служителка в компания за идентификация.
Небето ронеше леки капчици дъжд, докато хората бързаха навсякъде, чадъри вдигнати, очи сведени но никой
Стомахът ми ръмжеше като празен къс в черен дроб, а ръцете ми се вледяха като ледени кристали.
Пробив в носимите технологии ще промени начина, по който виждаме света. Български учени разработиха контактни
Радо стояше до прозореца, гледайки как дебел софийски снег сипе по улиците. Телефонният разговор с мъжа
Един милионер се завърна у дома без предупреждение и остана вцепенен от това, което прислужницата правеше
Малката ветеринарна клиника изглеждаше още по-тесна с всеки дъх, сякаш стените усещаха тежестта на момента.
30 октомври, 2025 Дневник Това, което започна с един момент, който не успях да видя с липса на сянка






