На студена зимна следобедница преди четиринайсет години, Радка бързаше по булевард „Витоша“ в София
Една вечер Евгени излезе от магазина и слизаше по стълбите, когато червена кола спря пред нея.
Болничната стая беше обвита в полумрак. Лъхващата светлина от нощното лампиче едва осветяваше момичешкото лице.
Радка излезе от вкъщи и се залови да разглежда заснежения двор. През нощта белята покриваше всичко наоколо.
**Щастие в ръката** Рая се оглеждаше в огледалото: удължено лице, голям нос с остри черти, тънки устни
Четиринадесет години по-рано, в една студена зимна следобедна буря, млада жена на име Весела бързаше
Всичко заради българския въздух Радка беше скромно и некрасиво момиче. Дори майка ѝ признаваше, че дъщеря
**Дневникът ми** Днес си мечтаех да дойда при теб и да ти кажа, че те обичам… Цветана Димитрова
Един крачка до щастие Ралица от малка беше хубаво момиче. Невисока, русокоса, с фигура каквато трябва