– Мамо, не искам да ходя при баба! – кряска седемгодишната Ралица, опитвайки се да измъкне ръката си
— Какво по дяволите е това?! — избухна Радка, стоейки посред всекидневната. Гласът ѝ трепереше от яд.
Вече четири години съм омъжена и през цялото време съпругът ми беше идеален партньор – дори сериозни
— Сериозно ли? — гласът на Иван се разтрепери, но не от учудване, а от опит да не каже нещо, за което
— Стенице, стига с ревето! — изнесе се из коридора гласът на съседката. — Пак ли плачеш? Чувам през стената!
Иван спря колата пред портата на гробищата и дълбоко въздъхна. Господи, колко пъти беше си мислил да дойде?
Радка слязко се удари в въздушните възглавници, които се активираха в последния момент. Съзнанието ѝ
— Да не се ли побърка, Денис! Това моята стая е! — Владимир Илиев стоеше на прага, стискайки ключовете
Тази история може да звучи като обикновена, но си има поука – двойка малко над 50, вече отпразнувала