Галина държеше поканата за сватба в ръцете си и не можеше да повярва на очите си. Златните букви върху
Евелина беше на 72 години, когато собственият ѝ син я изгони от дома – и всичко заради една проста причина
— Майко, вече не мога да живея така — Любка стоеше до прозореца, гледайки към сивото небе, покрито с
— Просто си служи — гласът на Димо звучеше все едно поръчва вечеря. Дори не вдигна очи от телефона.
— Какво приказваш, майко?! — извика Радка, хващайки се за гърба на столът. — Каква чужда? Аз съм ти родна дъщеря!
Върни се при сина ми, иначе ще съжалиш! — заплашително каза бившата свекърва, стоейки на вратата ми.
Радка седеше в кухнята на новия си апартамент, прелиствайки стари снимки. Седем години брак бяха събрани
Бабка ни избра нас Лиля Стоянова стоеше до прозореца и гледаше как в двора играят чужди деца.
— Как смееш, Гериславка?! Как смееш да си слагам кетените ми?! — гласът на Красимира Стефанова трепереше
Радка Илиева сели зад кухненската маса, прелиствайки снимки в телефона си. Четиридесет години – кръгла дата.