Елена бързаше към дома. Вечерта беше нахлула, часовникът показваше почти десет, а й се искаше да стигне
Третата стая – не за гости — Не смей да влизаш там! — извика Радка Иванова, изскачайки от кухнята с мокри ръце.
— Включи вече този проклет телевизор по-тихо! — извика Радка Иванова, удряйки юмрука в стената.
Елена Тодорова стоеше до прозореца, с ръка притисната към стъклото, и гледаше как сервитьорът Добри смета
Ти си се разбабила. Натълстяла си. Не искам да търся друга и няма никой зад гърба ми, кляна се.
Соседът знаеше повече, ножже трябва — Веселина Стефанова! Веселина Стефанова, чакайте! — викаше съседът
**ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН МЪЖ** — Пак Добри хърка! — раздразнено си помисли Елица. Жената отмести ръката на
Тя бяла първата Цветанка Иванова стана в пет сутринта, както винаги. Привиката от четиридесет години
— Как можа?! — крещеше Милена, размахвайки смачкан лист хартия. — Как толкова подписа?! Радка се вздръзна