Защо се ровиш в лаптопа ми? изрева Алекс, изправяйки се над Елица. Тя никога не го бе виждала така Елица
Ти си по-големият брат, затова трябва да помогнеш на по-малката си сестра. Имаш два апартамента, дай един на сестра си!
Неотдавна празнувахме рождения ден на моята зълва – Албена никога не ме е харесвала, а чувствата ми към нея бяха същите. На тържеството се събра цялата ни рода – от баби, дядовци и племенници до самата рожденичка. Всеки почувства длъжност да поздрави моя съпруг за рождения ден на сестра му и със завист говореше за неговата щедрост.
Събирахме поздрави, държейки плик с паричен подарък в размер на петстотин лева. Според мен това бе достойна сума за такова празненство, но трудно можеше да се нарече супер щедра. Истината излезе наяве, когато свекърва ми започна да поздравява рожденичката.
– Марко, сестра ти има рожден ден. Още е сама, няма си партньор и като по-голям брат трябва да се грижиш за нея и да осигуриш сигурност. Сега си собственик на два апартамента — дай единия на Алинка!
Всички започнаха да ръкопляскат, а аз едва не паднах от стола от изумление при тази наглост. Но това не беше всичко.
– Братко, дай ми апартамента в новата сграда! Кога мога да се нанесa? – поиска да уточни рожденичката.
Със съпруга ми действително имахме два апартамента. Единият наследих от баба си, ремонтирахме го и го отдаваме под наем, като с приходите покриваме ипотеката за жилището в новата сграда, където живеем. Моят съпруг няма никакви права върху наследственото жилище – планирам да го оставя на нашето дете, никога на зълва си.
– Забрави, апартаментът, който отдаваш, е мой, а този, за който мечтаеш, е наш. – казах ѝ.
– Мило дете, грешиш, защото си съпруга на моя син и целият ви имот е общ и най-добре да го управлява той.
– Нямам нищо против помощта ти, но не и с моята собственост! – Марко, ти какво ще кажеш?
– Скъпа, ще спечелим повече пари и ще купим друг апартамент, а този нека дадем на Алина – все пак днес има рожден ден.
– Сериозно ли говориш? Ако някога се наложи, ще ѝ оставиш част от общото ни жилище, но чак след развод!
– Как не те е срам така да говориш на съпруга си? Щом искаш развод — ще го получиш! Сине, по-добре си събери нещата и се върни при майка си, а ти – ти си злобна и алчна! – измъчи ме свекърва ми.
След думите ѝ си тръгнах от този луд дом, защото нямам намерение да съм сред хора, които вярват, че имат право да решават какво да правя със собствеността си. Ти си по-големият брат, затова трябва да се грижиш за малката си сестра. Имаш два апартамента, дай един
Имам приятели, които с обич наричам пестеливите. Спестяват буквално от всичко от храната, от дрехите.
Имам приятели, които наричам пестеливи. Те спестяват на всичко на храна, на дрехи, на забавления.
Не разбирам защо станах негова съпруга
Наскоро сключихме брак. Мислех, че съпругът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения по този въпрос, докато не се случи нещо странно. И не става дума дори за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори необяснимо.
Мисля, че всичко се случи, защото твърде много ми пукаше. Прекалено го обожавах, прекалено го обичах и му прощавах всичко. Разбира се, той свикна с тази моя нагласа, стана по-самоуверен и самочувствието му се качи до небето. Вероятно си е въобразил, че само с едно щракване с пръсти всяка ще му се покори. А сред другите хора – той не се радва на особен интерес… Някоя друга жена никога нямаше да търпи неговите прегрешения и да му вярва сляпо.
Малко преди сватбата той поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за семейния живот. Нямаше какво да направя – приех го и му позволих да замине на екскурзия.
Както ми разказа по-късно, решил да избяга от цивилизацията и да бъде там, където няма интернет и телефони. Отиде сам в планината, за да се наслаждава на природата. Аз останах, копнеейки за него с цялото си сърце. С всяка минута го чаках нетърпеливо и умирах от липса.
Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлина и любов, на които бях способна. Сготвих му най-вкусните ястия.
На следващия ден започнаха да се случват странни неща. Започна много често да излиза в коридора или в съседната стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден – уж за дреболии. Един ден, излизайки до магазина, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Беше адресирано до мен от него и изпратено докато беше далеч. Но това, което бе написано вътре, ме разтърси из основи. Беше написал следното:
“Здравей. Не искам повече да те заблуждавам. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Извинявай ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.”
Толкова кратко, стегнато и болезнено…
Едва сега осъзнах, че през цялото време излизаше да проверява пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да му кажа и дума, без да му покажа, че нещо се е случило. Но как да живееш с човек, който не иска да е с теб? Защо се ожени за мен и се преструва, че всичко е наред? Не разбирам защо станах негова жена. Преди няколко седмици се венчахме. Вярвах, че съпругът ми ме обича
Не разбирам защо станах негова съпруга
Допреди малко се оженихме. Мислех, че мъжът ми ме обича безумно. И нямаше никакви съмнения, докато не се случи нещо странно. Не става въпрос даже за изневяра. Това е нещо много по-сериозно, бих казала дори — загадъчно.
Мисля, че всичко се случи, защото прекалено много ми пукаше. Прекалено го боготворях, прекалено го обичах и всичко му прощавах. Разбира се, той свикна с това, стана по-уверен в себе си, нарасна самочувствието му. Сигурно си е въобразил, че всяка жена ще се моли за вниманието му. А всъщност, другите изобщо не му обръщат такава внимание… Някоя друга не би търпяла неговите грешки и не би му вярвала сляпо.
Малко преди сватбата поиска да остане сам, да отиде на почивка и да се подготви за брачния живот. Нямаше какво да сторя, затова го приех и му позволих да замине.
Късно ми разказа, че решил да избяга от цивилизацията, да бъде там, където няма интернет и телефон. Отиде сам в планината, за да се наслади на природата. Аз останах, тъгувайки до болка. Минутите се влачеха, чакайки го и ужасно ми липсваше.
Седмица по-късно се прибра. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Посрещнах го с цялата топлота и любов, на които съм способна. Сготвих му най-вкусните ястия.
Но на следващия ден започнаха да стават странни неща. Той постоянно излизаше към антрето или в другата стая. После започна да излиза от вкъщи по няколко пъти на ден с различни оправдания. Един ден, докато излизах за хляб, намерих писмо в пощенската кутия. Изглеждаше като обикновено писмо. Адресирано беше до мен, а изпратено от него по време на отсъствието му. Но написаното вътре ме разтърси дълбоко. Пишеше следното:
„Здравей. Не искам повече да те лъжа. Ти не си подходящата жена за мен. Не искам да прекарам живота си с теб. Няма да има сватба. Прости ми, не ме търси и не ми звъни. Няма да се върна при теб.“
Толкова кратко, хладно и жестоко…
Едва тогава осъзнах, че постоянно проверяваше пощенската кутия. Мълчаливо унищожих писмото, без да кажа и дума, без да го накарам да разбере, че нещо се е случило. Но как могла да живея с човек, който не иска да бъде с мен? Защо се ожени и се преструваше, че всичко е наред? Не мога да разбера защо станах негова съпруга Наскоро с Борис сключихме брак. Винаги съм мислела, че
Синко мой, моля те, грижи се за болната си сестра. Не я изоставяй! прошепна майка ми, думите ѝ като нож
След като казах на жена си, че нейната дъщеря не е моя грижа, истината за нашето семейство излезе наяве
След като казах на жена си, че дъщеря ѝ не е мой проблем, цялата истина за нашето семейство излезе наяве.
