Ето така работа! възкликнах аз. Всичко точно! Последната дума винаги трябва да е на мъжа. Сутринта в
Ама въобще не е страшна! Красива е! Митко, кажи им нещо! Силвия стискаше в ръце една проскубана, кльощава
Иванче, ела, миличък Госпожо, ама ние нямаме пари прошепна детето, вперило поглед в торбата, препълнена
Аз поставих мъжа си пред избор, за който никой в Банишора не е бил готов. Мамо, защо пак отиваме при
Знаеш ли, ей така ти разказвам, както се говори по женски над кафе свекърва ми, Кина, беше майстор на
Поставих Ники на кръстопът. Мамо, защо пак отиваме при баба Галя? Не ми се ходи, там е скучно.
Вземай дъщеря си и си тръгвай! Повече между нас всичко приключи! Но, Сашо Казах, каквото имах да казвам!