Милият ми още е женен за жена си и има дъщеря. Обичам съпруга си страшно много. Заедно сме повече от
ЕДИНСТВЕН ЛЮБОВ На погребението на жена си, Петър не пророни сълза. Гледай го ти, казвах аз не е обичал
Откъде имате тази снимка? Иван побледна, веднага забелязвайки на стената портрет на изгубения баща Когато
ЕДИНСТВЕН ЛЮБОВНИК В деня на погребението на съпругата си, Тодор не пророни нито една сълза.
Защо е важно всеки да донесе своя храна на семейните събирания?
Пет години подред сестрата и братът на съпруга ми, заедно с техните семейства, празнуваха Коледа у нас. Само аз готвех всичко, редях масата, грижех се за гостите и почиствах след тях — те просто си празнуваха спокойно. Миналата година търпението ми се изчерпа, почувствах се физически, психически и финансово източена!
Затова тази година реших да разделя задълженията между всички.
Но тъкмо тогава свекърва ми настоя пак да сме всички заедно у дома, защото вече са възрастни и им е трудно. Обадих се на роднините и всички приеха с ентусиазъм — докато не споменах, че всеки ще трябва да донесе нещо: аз ще приготвя основните ястия и десерта, а те ще донесат салати, риба, месо, сирена, плодове и напитки.
Щом чуха това, настроението им се промени. Започнаха да мрънкат, че нямат време да пазаруват и готвят, че ще предпочетат да празнуват поотделно у дома, а на майка ми просто ѝ честитят по телефона.
Сега не знам какво да правя — да кажа ли на свекърва ми, която със сигурност ще се разстрои, или пак да организирам сама цялата Коледа? Как бихте постъпили вие в подобна ситуация? Абе, да ти разкажа какво ми се случи с коледното празнуване Пет години поред сестрата и братът на моя
Майка подобре знае Райна, този ти Костадин ме не радва, изрече ямайките си след като се запозна с мъжа
Защо да идваш с твоята храна? Сестрата и братът на жена ми и техните семейства са празнували всяка Коледа
Хей, приятелко, слушай историята На сватбата синът нарече майка си зечка и жебра, изпрати я да си тръгне.
Брат ми реши да живее със свекървата си и до днес не можем да разберем защо го направи…
Малкият ми брат се ожени много млад, едва на 18 години. Изглеждаше, че бърза да докаже, че е самостоятелен.
Откакто се роди, винаги съм се грижила за него – моето детство свърши, когато той се прибра от болницата. Когато порасна, се ожени и се изнесе, животът му се промени напълно, но за съжаление не към по-добро.
Жената му, с която също сключи брак на толкова ранна възраст, имаше силен и неприятен характер. Още от първата ни среща не я харесахме. Липсваха ѝ такт и обноски, а външният ѝ вид не ни впечатли. Не можех да разбера какво вижда брат ми в нея. Двамата се преместиха в апартамент до нашия дом – при свекърва му. Свекърът му беше мълчалив и странен, рядко говореше, по-често само кимаше с глава. Свекървата обичаше да управлява дома, да раздава нареждания, които всички се чувстваха длъжни да изпълняват. Постоянно упрекваше и критикуваше брат ми, а съпругата му също беше сърдита и недоволна от него.
Начинът, по който се отнасяха с брат ми, много ме гневеше. Опитах да говоря с него за ситуацията, но той настояваше, че всичко е наред, че съпругата му го обича и че са щастливи заедно. Но с времето забелязах промяна – стана като своя тъст: почти не изказваше мнение и просто кимаше с глава. В крайна сметка обаче търпението му се изчерпа – не успя повече да издържи. Един ден просто си събра нещата и си тръгна без дума.
Никога не бях виждала брат ми в такова състояние… Много съжаляваше, че се е оженил толкова млад.
Всеки има граница на търпението си, и когато тя бъде прекрачена, може в тишина да напуснеш среда, която вече не се издържа. Брат ми реши да живее при тъща си и до ден днешен не мога да проумея защо направи тази грешка Малкият
