Надежда приготвяше вечеря, когато се чу странен тропот на вратата. Чудно, в нашия дом звънци редуват
13.04.2026г., Пловдив Днес, докато се навивам на стария фотьойл в хола, Десислава (моята жена) лежеше
Дневник, 12 юли 2026г. Слепна, скръстена на дивана в малкия апартамент в София, стиснах ръце около долната
Зорница, не разбирам какво искаш, казах аз, Степан. Нищо особено, отвърна тя. Искам просто да бъда сам
Всичко приключи, Бойко! Между нас няма нищо повече! Искам истинско семейство, деца. Ти не можеш да ми
Всичко е приключило между нас, Калин! Искам истинско семейство, дете. Не можеш да ми го дадеш.
Сутринта започна както обикновено. Доцега навън не се беше пробил светлината, но вече се чуваше приглушеният
12май2026г., сряда Днес отново се върнах към онези спомени, които се преплитат в съзнанието като нишки
Ти днес казваш, че се ожених за мен, защото съм удобна! Какво? той вдига рамене. Не е ли това лошо?