Моят закъснял съпруг Първи път се ожених на петдесет и пет Пѐт години вече са изминали от нашия сватбен ден.
Иван Георгиев се прибираше от работа. Студеният зимен следобед обгръщаше улиците в тежка, сива светлина.
25 март, 2026г. Днес бях в залата на Народния съд в София, където Светла, съпругата ми, седеше спокойно
Мартин Стоянов беше на четиринадесет, а целият свят се навеждаше срещу него. Поскоро не желаеше да го разбере.
**Дневник, 26юни2026г. София** Когато аз, Димитър, предадох на Стойка от ключовете на новия ми апартамент
Мишо, чак пет години чакахме. Пет. Лекарите казват няма да имаме дете. А тук Мишо, гледай! спрявах пред
10април, 2026г. Събудих се от странно шепотене в ушите. Слави се приближи, обхвана ме и тихо прошепна
Баба Мария Петрова, на 84 години, седи на автобусната спирка до къщата си и не знае къде да отиде.
27декември, 2026г. Отворих вратата и зад тях се появи млада жена, полетяла от сълзи. Носеше скъсано палто








