Įdomybės
080
Внуците ни вече ни лазят по нервите. Повече няма да ги приемаме у дома.
Казват, че децата са щастие. Същото важи и за внуците. Да, разбира се, съгласна съм. Но само когато не
Įdomybės
0883
Мъжът се отказа да отиде на море, за да пести, а после видях снимка на майка му от курорта
Марин, кой е Слънчев бряг? Видяла ли си цените? Договорихме се: тази година стягаме колани.
Įdomybės
014
Внуците ни изкарват извън равновесие. Повече няма да ги приемаме вкъщи.
Казват, че децата са щастие. Същото важи и за внуците. Да, разбира се, съгласен съм, но само когато не
Įdomybės
0547
„Не искам още една снаха, а ти си решавай както искаш!“ – заяви майката на сина си.
Мартин завършваше университета в София, когато внезапно му хрумна да се ожени за първата си гимназиална
Įdomybės
0318
„Не искам още една снаха, а ти си прави каквото искаш!“ – каза майката на сина си.
Ако ти разказвам това като на най-близък човек, слушай: Мартин завършваше университета и изведнъж му
Бях на 30 години, когато татко си отиде при Господ. Днес съм на 32 и последният ни разговор все още ме боли, сякаш беше вчера. Винаги бях „белият гарван“ – започвах всичко, но рядко довършвах.
На тридесет години, татко тръгна си към небето.Сега съм на тридесет и две, а последният ни разговор още
Бях на 30 години, когато татко си отиде към небето. Днес съм на 32 и последният ни разговор ме боли все едно се е случил вчера. Винаги бях „трудното дете“ – започвах начинания, а никога не ги завършвах.
Бях на тридесет, когато татко си отиде завинаги.Сега съм на тридесет и две и болката от последния ни
Бях на 30 години, когато татко пое към небето. Сега съм на 32 и последният ни разговор ме боли, сякаш беше вчера. Винаги бях „трудното дете“ – започвах нови начинания и рядко ги довършвах.
Бях на трийсет, когато татко тръгна към небесата.Сега съм на тридесет и две и последният ни разговор
Įdomybės
031
Отиди си! Аз не обещавах да се женя за теб! И изобщо не знам чия е тази детето!
Отдръпни се от мен! Не съм обещал да се оженя с теб! И изобщо не знам чия е това дете. Ами, дали изобщо е мое?