Įdomybės
0482
Ще ще не ще – ще не е за този хубавец. Да, той е страхотно момче във всяко отношение. Но не е моят! …
Ще се омъжа, ама не за тоя хубавец. Заслужава го, добре момче е отвсякъде, ама не е за мен.
Įdomybės
077
Виктор стигна с колата си до едно българско село, когато изведнъж забеляза момиче, което стоеше край шосето. Вече беше късно и наоколо нямаше жива душа. Той спря. – Ще ме закарате ли?
Виктор караше камиона си по малките пътища, докато постепенно стана тъмно. По навика си беше взел любимите
Įdomybės
0271
Никола дойде по спешно повикване. Вратата му отвори десетгодишно момче и малко момиче. – Мама скоро ще си бъде вкъщи, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.
Стоянов беше по последен адрес за деня, когато го повикаха още веднъж от фирмата, въпреки че вече си
Įdomybės
043
Днес се навършват точно три години, откакто тези пари стоят в жабката на колата ми. Хиляда лева, които никога няма да похарча.
Днес точно три години, откакто тези пари стоят в жабката на колата ми. Хиляда лева, които никога няма
Остана само една – последният шанс за истинско българско приятелство
Останах сама Вече се смрачаваше отвън, а мама още я нямаше. Виктория, като въртеше колелата на своята
Остана само една – българската сила и надежда в трудни времена
Остана сама Навън вече се стъмнява, а мама още я няма. Йоана, въртейки колелата на инвалидната си количка
Įdomybės
051
Никола дойде по спешен сигнал. Вратата му отвори десетгодишно момче и едно момиче. – Мама скоро ще се върне, влизайте! Кранът в кухнята тече, – каза момчето.
Митко се появи на адреса като в сън, сякаш бе плувал през мъгливи улици на стария Пловдив, в които въздухът
Įdomybės
0149
Пекох палачинки у дома си, когато внезапно влезе непознат мъж – сега разказва на всички Евдокия Викторовна.
– Пекох палачинки в кухнята си, когато влезе непознат мъж разказва сега на всички Евдокия Георгиева.
Įdomybės
065
На 50 години останах сам: жена ми си тръгна внезапно с децата, получих съдебно решение за издръжка и…
Беше ми се сторило, че съм се събудил в странен, изплъзващ се ден на петдесет съм, а домът ми опустя