Įdomybės
021
Пазителят на сънищата: Приключенията на българския ловец на мечти
Ловецът на сънища Пак ли? Симо, Симо! Събуди се, моля те! Ще вдигне на крак и малките! Дръж я!
Įdomybės
0377
“Съпругът, който преди две години замина в чужбина при любовницата си, неочаквано се появи на прага: Каза, че иска да се върне, сякаш нищо не се е случило”
Беше обикновен вторник вечер. Залях чайника, радиото тихо мърмореше, а във въздуха витаеше мирисът на
Беднячка! — извика бащата на младоженеца пред ритуалната зала. Не знаеше, че синът му ще помни това завинаги
14 февруари. Дневникът ми. В коридора на общината ухаеше на мокра вълна, на карамфили и току-що лакиран паркет.
Зимен гостенин
Зимен гост В българските села зимата идва рано, а при виелица още по-рано. Още към седем вечерта навън
„Събаряйте бараката!“ — викаше бизнесменът, без да знае, че към къщата вече се приближава офицер от българските спецчасти
Събаряйте бараката!, кресна бизнесменът, без да знае, че към къщата вече пристъпва спецполицай.
Įdomybės
0305
Изгубих портмонето си. Върна ми го мъж, чието лице познавах от семейни снимки. Но никой никога не е казвал кой е той.
Изгубих портмонето си. Върна ми го мъж, чието лице познавах от семейните снимки. Ала никой никога не
Įdomybės
035
Освободена. Крайна точка.
Свободна. Точка. Мария седеше на малкото си бюро в офиса, механично въртейки керамична чашка кафе между
Įdomybės
0162
Той се луташе из нощна София, силно залитайки след прилично количество ракия. Къде е попаднал? Това изобщо не го вълнуваше. Градът е неговият роден, а краката сами ще го отведат у дома. Той беше зает с нещо по-важно – философстваше на глас.
Той вървеше по софийските улици, олюлявайки се тежко след няколко чаши ракия. Накъде се бе запътил не
Това е историята за това защо напуснах дома на сина си само 15 минути след като пристигнах.
Това е разказът ми за това защо си тръгнах от дома на сина си само петнадесет минути след като пристигнах.