**Дневник 25ти март** Не ги канете! Чу ли ме? Нека под какъв предлог! Това е твоят рожден ден.
29април, 2026г. Днес отново се върнах в съседството, където живее семейството на сина ми, изпълнена с
Кога, Бояно, ще се местиш? Майка ми стоеше в кухненската прага, притисната до входната врата, с чаша
Моят закъснял мъж За пръв път се ожених на петдесет и пет Минали са вече пет години от сватбата.
Аз съм Тодор. На 38 години водя скромна художествена галерия в сърцето на София. Не е онзи лъскав храм
Аз, Сашо, стоях в хола и наблюдавах как влезе баба Таня Антонова в коридора, където живеехме с децата.
Отворих вратата и зад тях видях събрана в сълзи млада жена. Плащът й беше набут, а ръцете трепереха.
Ника Петрова спринтира към дома. На часовника вече почти десета вечер, а тя жадуваше да се потопи в уютната
Сутринта е най-студената от последните двадесет години. Снегът пада дебели, безмилостни завеси, а улиците