Įdomybės
0177
Болезнени спомени, независими от забравата
Болката остава, а забравянето е невъзможно Април беше топъл и приветлив, но в началото на май внезапно
Įdomybės
0174
Две нощи и един ден
**Две нощи и един ден** Десислава поглеждаше към часовника все по-често. Времето се влачеше бавно като
Įdomybės
0309
Когато тайната е на дневен ред
Когато има какво да скриваш Красимир спря колата пред стара пететажна панелка, като се постара да не
Įdomybės
0569
Мислеше, че е само беден, куц човек! Всеки ден му носеше храна… Но една сутрин, всичко се промени!
В София, под сянката на древен дъб, стояла скромната дюкянче на Цвета. Тя беше млада жена на 24 години
Įdomybės
0154
Слушате ли? Искрено искам да ви пробудя…
Внимаваш ли? Искам само да ви отворя очите… Елена седеше на кухненската маса и мислеше какво да прави.
Įdomybės
0113
Среща на приятели
Моторът на колата ръмжеше успокояващо, в салона миришеше на кожа и освежител. Сивият асфалт с ровни бели
Įdomybės
059
Разходка сред облаците
**Разходка сред облаците** Сивите облаци ронеха фини капки. Бойко наведе лицето си и кожата му веднага
Įdomybės
02.1k.
Всичко ще бъде наред…
Колата летеше през нощния София. В нея се возеха мъж и жена. Отвън изглеждаха като обикновено семейство
Įdomybės
0231
Не можете да ме нараните. Аз не съм виновен, – промълви Никита, тръпнещ от страх.
— Няма да ми направите нищо! Аз не съм виновен! — започна да мърмори Никита и се отдръпна. Трепереше от страх.