Една жена обичаше един мъж. Усещаше нещо силно в гърдите си. Този мъж й харесваше. Беше неодолимо привлекателен.
ЗВУЧИ НА ДВЕРТА… Тревожният звънец сигнализира, че някой е дошъл. Люба смъкна престилката, избърса
**Любов без право на близост** Доктор Елисавета Георгиева оправи белия си преходен халат и погледна часовника.
Милена стояше до прозореца и гледаше как дъщеря й Радослава натоварва последните кутии в колата.
Студеният въздух режеше лицето като с игли, но Георги не усещаше хладината. Вътре в него всичко беше
Велика Ваня се събуди от силен трясък. Отново. Нещо се трошенеше, чупеше, счупваше се. Часовникът показваше
“Какво по дяволите е това?!” — избухна Радослава, стоейки посред стола. Гласът ѝ трепереше от яд.
Всеки път, когато съпругът ми заминаваше в командировка, тъстът ми ме повикваше в стаята му за „малък
**Дневник на един добър ден** Започна като обикновена история за българско момиче – завършвам гимназия