Шестнадесет години заедно. Обичайно семейство от Плевен: Стефан и Румяна, две деца – Любомир и Милена.
Когато всичко си отиде – безшумно Когато вратата се затвори, Борис не помръдна. Седяше на стария стол
— Лешо, може би не тръгваш на това пътуване? Сърцето ми не е спокойно… Моля те, помоли някой да те замени
До сълзи… МАЙКО Майка ми е на седемдесет и три. Малка, леко приведена, с вечно заети ръце и поглед
**БЕДНАТА** Снежана растяше като трева по пътя – без грижа, без топлина, без внимание. Не позна ни прегръдки
Чернилени следи по стари писма Писмото дойде в обикновен сив плик, без обратен адрес. Почеркът бе чужд
Загубих любов, но намерих семейство Веселин месеци носеше тежка мисъл – искаше да си тръгне.
Чу, защо се занимаваш с това момиченце? То дори не е твое по кръв! Историята на Радослава, която тя сама
Един от онези дни, когато не боли – но гука На спирката до стария централен пазар в Пловдив стоеше жена.