Както често се казва по нашите земи, всяко семейство си има кусурите. За жалост, макар че и двамата с брат ми сме расли под един покрив, той кривна от пътя, стана буен и накрая даже си изкара една присъда в затвора. За да не ми влияе зле, умишлено се стараех да сведем контактите си до минимум.
Всичко това обаче се промени, когато срещнах една невероятна жена Гергана, истинска българска хубавица! Влюбих се до уши и реших да ѝ предложа брак. Щом разбра за нея, брат ми Пешо започна да ме дразни, едва ли не настояваше да я запозная с него, защото “така и така съдбите ви ще се преплетат”. Аз си признавам, хич не ми се искаше Гергана да види тази част от родата ми още преди да му дойде времето, но ситуацията ме притисна и нямаше как поканих го на сватбата.
Бат Пешо, естествено, обеща, че ще се държи прилично Разбира се, още на секундата наруши обещанието си. От километър му личеше, че ми е събрал ядове и реши именно деня на сватбата ми да си ги върне. Пред всички гости не се посвени обиди Гергана направо в очите ѝ, нищо че се мъчех да му обясня като на човек. Щом чух вика на Гергана, се стрелнах да ги разтърва, а Пешо започна да ми се ежи и заплашва, че бил готов да налети на собствения си брат заради една жена. Българско семейство, та дрънка!
Свадата му опропасти деня, който трябваше да е най-щастлив в живота ми. До днес брат ми не признава нищо, с което само нарани още повече и мен, и Гергана. След тая грандиозна излагация взех тежкото решение да се дистанцирам окончателно от Пешо. Избягвам всякакви родови срещи, на които може да се появи, макар че другите от фамилията ме гледат накриво. Тежко е да опитваш да говориш с човек, който няма ни най-малко желание да се промени.
Макар Пешо често да звъни, понякога с разкаяние на уста, аз все се чудя дали хората у нас реално успяват да се променят… или просто си оставаме такива, каквито сме инат до гроб.
