Всяко семейство има свои трудности. Някъде се борят за наследство с ярост, някъде се справят с алкохолизъм или прощават изневери, а други просто предават ръце от безсилие. При нас с мъжа изглеждаше, че няма сериозни проблеми. Освен едно голямо “но” — свекървата. Именно тя, Радка Иванова, отрове спокойствието ни.
Дълго време се опитвах да намеря общ език с нея, свиквах, затварях си очите за нейните капризи. Но колкото повече време минаваше, толкова повече осъзнавах — няма да стане. Някаква невидима стена стои между нас. И колкото повече се стараех, толкова по-висока и здрава ставаше тя.
Разбирам колко силна и специална може да бъде връзката между майка и син. Но когато тридесет и седемгодишен мъж остава мамино детенце, това вече е трагедия. Мъжът ми и майка му сякаш живееха в свой собствен свят: шепнеха се зад гърба ми, договаряха се тайно, понякога ме запознаваха със сделките си едва когато вече нямаше изход.
И ето, наскоро се случи нещо, след което търпението ми изчесна до края.
Нашият син, Борис, всяко лято прекарваше в къщата на баба ми и дядо ми. На майка ми, лекар, рядко ѝ се отдаваше да вземе отпуск — дори по време на най-тежките пандемии тя продължаваше да работи. А баща ми, за съжаление, заради здравето си не можеше сам да се справя с внука.
Аз работя в голяма фирма и дълъг отпуск беше само мечта. Затова решихме с мъжа ми да помолим за помощ свекървата си. Цял месец внимателно уреждах всичко с Радка Иванова. Тя охотно се съгласи да поглежда Борис. Искрено повярвах, че мога да разчитам на нея.
Но седмица преди отпуската звънна телефонът:
— Дарина — заяви радостно свекървата, — спечелих почивка! Отивам на море! За внука ти се оправяй някак си сама.
Толкова ме шокира, че в началото дори не разбрах какво точно ми казва. Тя ни подведе. Просто ни предаде.
После разбрах, че нищо не е “спечелила”. Всичко си уреди сама: избра курорт, купи билети, резервира хотел. И го направи с пълно съзнание, че трябва да помага с внука!
Нещо повече, точно преди да замине, Радка Иванова дойде при мъжа ми с нова молба: да полива оранжерията ѝ и да се грижи за градината докато е отсъства.
Разбира се, мъжът ми работеше от сутрин до вечер и прехвърли задачата на мен. Но тогава взех твърдо решение: достатъчно. И казах ясно:
— Няма да мръдна и пръст. Твоята майка ни изостави в най-тежкия момент. Нейната почивка ѝ е важна — нека доматите ѝ изсъхнат заедно с ее егоизма. Това са нейни проблеми, не мои.
Естествено, когато свекървата разбра за решението ми, избухна скандал. Обвинения, упреци, оплаквания — всичко се изсипа върху мен. Но влакът вече беше тръгнал. Тя си отиде на почивка, оставяйки ни да се оправяме с детето и нейните работи.
Сега бъркам из града, опитвайки се да намеря някакъв лагер или детски център за Борис. В крайна сметка и той заслужава едно истинско лято, а не да седи по цял ден в апартамента.
Още веднъж се убедих: в труден момент можеш да разчиташ само на себе си. И на своята съвест. Свекървата избра почивката. А аз избрах сина си.
И знаете ли? Нито за миг не съжалявам.