Сънувах, че се омъжих за беден човек. Цялото ми родство се смееше над мен, като вятър в полетата над Пловдив.
Преди седем години реших да свържа живота си с Иван Петров, който нямаше нищо друго освен скромната си шапка. Роднините ми не ми разбраха изборa и ми се присмиваха, сякаш гледат в огледало, което отразява само шеги. Разбрах, че българските момичета пазят свои представи за идеалния мъж обикновено търсят стабилна работа и пари, а понякога и принц, който изглежда като модел от Капка. Аз обаче имах свои критерии: да не се докосва към алкохола, защото знам, че той превръща всяка вечер в мъгла, и не искам децата ми да виждат постоянно пиян баща.
Исках да бъде усърден, а не мързелив, и честен като чиста вода от река Струма. Материалното никога не беше за меня не ме вълнуваше дали притежава кола или апартамент. Не произхождам от семейство, където се кълнат в злато, затова не се стремях към неща, които не бях имала. Майка ми, Мария, и брат ми, Стоян, израснаха с нищо повече от домашната печка, така че луксът беше чужд за нас. Бях с Иван една година, преди да кажем да. Той имаше шест братя и сестри, живееше в къщата на родителите си с майка си в София и брат си Димитър. При сватбата присъстваха само най-близките роднини и няколко приятели като сенки, които танцуват в нощния небосклон.
След церемонията започнахме да живеем заедно, но открихме, че личностите ни са като различни реки, които се преплитат и от време на време изскачат в неочаквани бръгове. Потръгнаше шест месеца, преди да се разберем и да се приспособим един към друг. За първи път видях слезите на мъжа си, когато дървах нашето бебе в ръцете сълзи, които се превръщаха в малки кристали, падащи от небето. Сега имаме две деца, а Иван получава добро заплащане в лева, въпреки че работи в различна индустрия. Първоначално наехме апартамент в центъра на Варна, но сега притежаваме къща в планината, където лопатите на снегът звучат като далечни звуци от приказка.
Понякога се сблъскваме, но говорим за тези моменти, като се опитваме да разчупим мрака с думи, подобно на светлина, проблясваща през облаците. Все още не сме милионери, но най-важното е да сме здрави и весели. Днес празнуваме деня, който преди седем и половина години беше нашият голям празник нашата сватба. С годините усещам, че обичам Иван все по-силно, като вятъра който обвива планинските върхове. Щастлива съм, когато той играе с децата ни, когато се грижи за мен и звъни, за да ме попита дали съм гладна всичко това е като сън, в който всичко е чудесно.
Пример: приятелка ми, Габриела, се ожени за богат мъж, и в началото всичко блестеше, но после той я предаде, жалеше се, беше непокорен и открадна пари от родителите ѝ. Тя искаше развод, но не желаеше децата да останат с баща им. Аз знам, че техният живот не е за мен и съм благодарна, че направих правилния избор. Пожелавам на всички жени истинска любов и да се чувстват обичани, без да се оглеждат към дебелината на портфейла си.
