Оля цял ден се подготвя за празнуването на Нова година: чисти, готви, подрежда масата. Това е първата ѝ Нова година не с родителите, а с любимия човек. Вече трети месец живее с Тошко в неговия апартамент. Той е с 15 години по-голям, разведен е, плаща издръжка и си пада по чашката… Но когато обичаш някого, това няма значение. Никой не можеше да разбере с какво я бе спечелил: далеч не красавец, по-скоро грозноват, с ужасен характер, скъперник до крайност и все без пари. А ако все пак има пари – то са само за него. И точно в този “чуден герой” Оля се влюби. Три месеца Оля се надяваше, че Тошко ще оцени каква е работлива и добра домакиня и непременно ще поиска да я вземе за жена. Той често казваше: “Трябва да поживеем заедно, да видя каква си домакиня. Ами ако си като бившата ми?” Каква е била тя – Оля не знаеше, той никога не обясняваше. Затова тя правеше всичко възможно: не се караше, когато се прибираше пиян, готвеше, переше, чистеше, купуваше продукти с нейните пари (да не би Тошко да си помисли, че е меркантилна). Дори новогодишната трапеза сама финансира. Купи му и чисто нов телефон за подарък. Докато Оля се грижи за празника, нейният Чудо-Тошко губи времето си по свой си начин – изпива се с приятели. Прибира се почерпен и заявява, че на Нова година ще имат гости – негови приятели, непознати за Оля. Тя подрежда масата, остава час до полунощ. Настроението ѝ е съсипано, но се сдържа – нали не иска да е като бившата му. Половин час преди Нова година пристига разгорещена компания мъже и жени. Тошко веднага се развеселява, настанява всички на масата и пиенето продължава. Оля дори не е представена на гостите, всички се държат така, сякаш тя е невидима. Говорят си, смеят се, а когато тя напомня, че след 2 минути е полунощ и трябва да налеят шампанско, я гледат все едно е натрапник. – Коя е тая? – пита пияна девойка. – Съседката по легло, – засмива се Тошко, а после и всички гости. Ядат храната, която Оля е приготвила, и се подиграват с нея. По време на отброяването се забавляват с наивността ѝ и хвалят Тошко за „умния ход” – че си намерил безплатна готвачка и чистачка. Той не я защити, а дори се смееше с тях. Яде това, което тя купи и приготви, и я унижава. Оля тихичко събира нещата си и се връща при родителите си. Толкова ужасна Нова година не е имала. Майка ѝ казва както винаги: „Аз те предупредих”, баща ѝ въздъхва с облекчение, а Оля, изплаквайки обидата си, сваля розовите очила. След седмица, като свършват парите на Тошко, той звъни на вратата ѝ все едно нищо не е станало: – Абе ти защо си тръгна? Да не си се обидила? – и като вижда, че тя не ще да се върне, започва нагло: – Бива ли така – ти си лежиш на мама и тати, а у мен – глад! Почна и ти да се държиш като бившата ми! От тази наглост Оля замира. Много пъти си е представяла как ще му каже всичко, но сега мълчи. Единственото, което успява да направи, е да го изпрати по дяволите и да му тръшне вратата под носа. Така, от Нова година за Оля започва нов живот.

Разкажи ти какво ми се случи с моята позната Олга а, да, всъщност сега трябва да кажа Олга по български, значи Калина. Абе, представи си: Калина цял ден се въртеше по апартамента, готви, чисти, украси, всичко! Това ѝ беше първият Нова година не с родителите, а с мъжа, който обичаше.

От три месеца живееше с Тошко той беше доста по-възрастен, с 15 години, разведен, с издръжки по децата, като обича да си пийва чат-пат… Но рекламирала си Калина: като го заобичаш, всичко друго е второстепенно. Всички приятелки от квартала само цъкат с език: тоя не е някаква хубавец дори кривоглед, характер ужасен, стиснат до болка, пари все няма, а ако има само за него си! Обаче Калина беше хлътнала безпаметно по този наш алфа герой.

Три месеца живееше Калина с надеждата, че Тошко ще оцени каква свястна домакиня е, че ще ѝ поиска ръката. Все така казваше той: “Трябва да поживеем заедно, да видя дали не си някоя като бившата…” Ама бившата жена за нея нищо не разбра, само намеци. Затова се стараеше Калина нито му държеше сметка като се връщаше почерпен, готвеше му, вадеше дрехите за пране, чистеше, напазаруваше с нейните пари да не помисли, че е меркантилна. Дори масата за Нова година тя я беше наредила с нейните пари. Пък и чудесен подарък му купи чисто нов телефон.

Докато тя подреждаше за празника, нашият Тошко не губеше време и се подготвяше по свой начин друсна се с приятелите си в кварталната кръчма. Към седем вечерта си дойде веселякът, подпийнал, и обяви: “Калче, ще дойдат приятели довечера да посрещнем новата година заедно!” Само негови хора, тя не ги познаваше. Калина сложи салатите, скара, даже баничка опече. До полунощ оставаше час, а тя вече беше унила но си вика: няма да се карам, аз не съм като бившата му.

Точно половин час преди 12 се изсипа шумната компания мъже, жени, всички на весело. Тошко тутакси се зарадва настани ги около масата и купонът започна. Калина стоеше настрана той даже не я представи на гостите. Никой не я забелязваше пиеха си, хапваха, приказваха си техни си работи, майтапеха се помежду си. И когато тя се осмели да напомни, че Нова година настъпва и трябва да сипят шампанско, една мацка я изгледа странно: “А тая коя е?”

Тошко засмя: “Съседката ми по легло”. И всички избухнаха в смях, направо се подиграваха на Калина. Хапваха храната, която тя бе приготвила с толкова любов, и се залъгваха, че Тошко голям тарикат излезнал намерил си безплатна готвачка и домакиня. А Тошко си седеше и се смееше с компанията изобщо не се застъпи за нея, все едно не съществуваше. Калина тогава се почувства просто използвана.

Тихо си събра нещата и излезе. Отиде при родителите си. Никога до сега не е имала такава ужасна Нова година. Майка ѝ каза по навик: “Казах ти аз, но ти не слушаш”, а баща ѝ въздъхна с облекчение. Калина си поплака и най-накрая свали розовите очила.

След седмица, когато джобът на Тошко вече беше празен, цъфна пред тяхната врата с невероятно нахалство: “Абе ти защо си тръгна, сърдиш ли се? Я виж, аз тук умирам от глад, ти си разглезена при мама и тате, държиш се като бившата ми!” От безочието му Калина онемя. Толкова пъти си беше представяла как ще му каже всичко, а накрая само го изпрати по най-подходящия български начин и затвори вратата под носа му.

И така, от Нова година на Калина започна чисто нов живот.

Rate article
Оля цял ден се подготвя за празнуването на Нова година: чисти, готви, подрежда масата. Това е първата ѝ Нова година не с родителите, а с любимия човек. Вече трети месец живее с Тошко в неговия апартамент. Той е с 15 години по-голям, разведен е, плаща издръжка и си пада по чашката… Но когато обичаш някого, това няма значение. Никой не можеше да разбере с какво я бе спечелил: далеч не красавец, по-скоро грозноват, с ужасен характер, скъперник до крайност и все без пари. А ако все пак има пари – то са само за него. И точно в този “чуден герой” Оля се влюби. Три месеца Оля се надяваше, че Тошко ще оцени каква е работлива и добра домакиня и непременно ще поиска да я вземе за жена. Той често казваше: “Трябва да поживеем заедно, да видя каква си домакиня. Ами ако си като бившата ми?” Каква е била тя – Оля не знаеше, той никога не обясняваше. Затова тя правеше всичко възможно: не се караше, когато се прибираше пиян, готвеше, переше, чистеше, купуваше продукти с нейните пари (да не би Тошко да си помисли, че е меркантилна). Дори новогодишната трапеза сама финансира. Купи му и чисто нов телефон за подарък. Докато Оля се грижи за празника, нейният Чудо-Тошко губи времето си по свой си начин – изпива се с приятели. Прибира се почерпен и заявява, че на Нова година ще имат гости – негови приятели, непознати за Оля. Тя подрежда масата, остава час до полунощ. Настроението ѝ е съсипано, но се сдържа – нали не иска да е като бившата му. Половин час преди Нова година пристига разгорещена компания мъже и жени. Тошко веднага се развеселява, настанява всички на масата и пиенето продължава. Оля дори не е представена на гостите, всички се държат така, сякаш тя е невидима. Говорят си, смеят се, а когато тя напомня, че след 2 минути е полунощ и трябва да налеят шампанско, я гледат все едно е натрапник. – Коя е тая? – пита пияна девойка. – Съседката по легло, – засмива се Тошко, а после и всички гости. Ядат храната, която Оля е приготвила, и се подиграват с нея. По време на отброяването се забавляват с наивността ѝ и хвалят Тошко за „умния ход” – че си намерил безплатна готвачка и чистачка. Той не я защити, а дори се смееше с тях. Яде това, което тя купи и приготви, и я унижава. Оля тихичко събира нещата си и се връща при родителите си. Толкова ужасна Нова година не е имала. Майка ѝ казва както винаги: „Аз те предупредих”, баща ѝ въздъхва с облекчение, а Оля, изплаквайки обидата си, сваля розовите очила. След седмица, като свършват парите на Тошко, той звъни на вратата ѝ все едно нищо не е станало: – Абе ти защо си тръгна? Да не си се обидила? – и като вижда, че тя не ще да се върне, започва нагло: – Бива ли така – ти си лежиш на мама и тати, а у мен – глад! Почна и ти да се държиш като бившата ми! От тази наглост Оля замира. Много пъти си е представяла как ще му каже всичко, но сега мълчи. Единственото, което успява да направи, е да го изпрати по дяволите и да му тръшне вратата под носа. Така, от Нова година за Оля започва нов живот.