Днес, Деница преживя странен инцидент на работа. Парче ябълка се изстреля към нея, летеше în aer ca o fantasmă. Клиентите в магазина, колегите, управителят, директорката всички бяха свидетели, de parcă scena се развиваше на сцената на Народния театър.
С външния си вид човек не би повярвал, че е толкова неподходяща, прошепнаха посетителите. Жената, която хвърли този яд, изглеждаше като дамите от стара София костюм в цвят шампанско, коса като излята в облаци, маникюр като полирани камъчета от река Искър. Обувките ѝ бяха с висок ток, блестящи като златни луни. Какво беше станало? Служителите я помнеха от преди около два месеца тогава тя избираше рокля цели пет часа, обхождайки целия магазин като заблудена птица.
Вие всички сте толкова мързеливи и невъзпитани?, каза тя тогава, но никой не ѝ отвърна грубо. Купи роклята и си тръгна. Това беше всичко. Днес тя се върна като някакъв странен сън, и реши да върне роклята. Човек би помислил, че има дефект, но не. Просто беше обличала роклята два месеца, умори се от цвета и реши да я върне, без да се интересува, че всички срокове отдавна са изтекли.
Деница учтиво отказа. Добре, тогава напишете връщане поради дефект, настоя дамата. Извинете, но това няма как да стане, ако няма очевиден дефект. Ако желаете, може да изпратим роклята за експертиза, отговори Деница, думите ѝ се разливаха като мляко в съня. Аз нямам толкова време! Напишете просто, че има дефект! повиши тя тон, гласът ѝ спираше времето като гонг.
Разбирам, но не можем да маркираме дефект без експертиза. Трябва ли да летя до друга държава, за да подменя роклята? Деница не разбираше защо е намесена чужда страна нима се намираха в света на сънуваното пазаруване без граници? Дамата продължи да крещи, гласът ѝ се носеше из магазина като куклен театър.
Управителката на магазина излезе от кабинета си и чу гърмежа на гласа.
Какво се случва?
Вие ли сте директорът? Не ми връщат парите!
Може ли дата на покупката?
Защо сте толкова обсебени от датата? Продуктът е дефектен, има петно!
Да, но не можем да направим възстановяване без преглед. Трябва да разберем дали петното е било там при покупка…
Беззаконие и измама навсякъде! прекъсна жената с писък, срязващ въздуха. Деница проговори отново: Извинете, но носихте тази рокля два месеца, изцапахте я, а сега искате да я върнете. Не можем да раздаваме безплатно неща, не можем да я заменим.
И точно тогава Деница усети удар като от невидим фойерверк. Никой не забеляза откъде дамата го извади; всичко беше като сцена от обърнат филм. Деница се почувства ужасно засегната и си тръгна от работа, потъвайки в мъглата на съня. Жената продължи да спори с управителката и директора.
Да ѝ върнем парите и да я отпратим, предложи управителката.
Не, каза директорката, която винаги опитваше да изглади конфликти. Няма да танцуваме по нейната музика. Тя ни лъже, няма да отстъпим пред манипулацията ѝ. И извика полицията, а патрулът пристигна като сънливи воини в края на уличка, където всичко накрая се разпадна на монети левове и ябълкови космически ядове.
