– Мамо, запознай се, това е Яна, моята годеница провъзгласи Борис още от вратата, нежно прегръщайки смутената девойка през кръста. Днес подадохме молба за брак в общината.
– Честито каза стъписано Станка, като изсушаваше ръцете си с кърпа. Тъкмо бе приключила с приготвянето на вечерята. Влизайте, какво чакате на прага?
Жената беше неприятно изненадана. Борис беше нейната гордост, смисълът на живота ѝ… Винаги добро момче възпитан, послушен, а сега я поставя пред свършен факт ще се жени.
На Станка ѝ беше тежко, че научава такава важна новина последна. Да не е някаква зловеща мащеха, че да не разбере желанието на сина си да има семейство? Даже напротив щеше да се зарадва, да му помогне със сватбата…
– Мамо, прости, че не ти казах по-рано обади се младежът, прегръщайки неловко майка си. Всичко стана толкова бързо… Влюбих се като хлапак! От първия поглед и завинаги.
– Че ти си още хлапак, 25 много ли ти е усмихна се Станка, като потисна обидата си. Айде, нека за бъдещето да поговорим. Къде ще живеете?
– Засега при нас, ако нямаш против с облекчение въздъхна Борис, като видя, че майка му не е ядосана. После ще си вземем нещо свое.
– Че защо да имам против? дори се учуди Станка на въпроса му. Апартаментът ни е достатъчно голям, за всички ще има място.
Скромно стоящата на прага Яна се усмихна доволно, но бързо върна неутрален израз на лицето. Най-важното сега беше да спечели благоразположението на бъдещата си свекърва а характер ще показва след сватбата.
******************************************
Сватбата беше разкошна. Станка се изръси не на шега за най-любимото си момче, харчейки старателно пазените си спестявания. Дори плати почивка на морето на младоженците нека си отпочинат като хората. Скоро няма да им е до това, защото Яна обяви, че чака дете.
Станка не че не одобряваше избора на сина си… Просто момичето ѝ се виждаше прекалено подозрително. За всичко кимаше, на всяка дума мило се усмихваше…
Сестра ѝ, Катя, се забавляваше на оплакванията.
– Радвай се, че такава снаха ти се е паднала! А за поведението ѝ почакай. Като се почувства господарка, ще се промени. После стана сериозна. Но все пак си имай едно наум. Може да се прави на ангел пред Борко, а да се окаже от друго тесто.
Думите на Катя се оказаха пророчески. Яна, щом получи така желаното Да и печата в личната карта, се промени до неузнаваемост. Борис работеше дълги часове и тя започна постепенно да тормози Станка.
Ден след ден, Яна имаше дързостта да каже право в очите ѝ, че в общото им семейно гнездо няма място за чужди хора. Станка за малко да падне от стола, като чу това. Тя, чужда? Същата вечер отиде при сина си, да го помоли да въдвори ред с жена му.
– Мамо, сигурно нещо си я разбрала погрешно отмахна се Борис, убеден, че любимата му не би казала подобно нещо. Яна е добра, милa и най-добрата на света!
Яна, чула думите на мъжа си, се усмихна победоносно всичко върви по плана.
Само че след два дни, Яна посрещна Борис от работа разплакана. Обясняваше, че се страхува да остава сама в апартамента с майка му, защото Станка искала да я отрови.
– Знаеш, че съм силно алергична към мед, плачеше тя. Днес не ми се спеше и реших да помогна на майка ти със закуската. Отивам към кухнята, а тя сипва мед в тестото за палачинки! Ужас ме хвана!
Борис не издържа и се нахвърли на майка си. Викаше ѝ, че вече не е дете и сам избира живота си, че няма да позволи никой да навреди на най-скъпите му хора, и дрънкаше подобни неща.
Бледата Станка не можеше да разбере защо синът ѝ е толкова ядосан. Всеки опит за обяснение я срещаше с още по-силна злоба и истерия. Боля я в гърдите и с треперещи ръце посегна към лекарствата, но Борис все едно не виждаше и продължаваше да крещи.
Станка не издържа хвана палтото си и излезе към Катя. Не можеше да проумее каква е грешката ѝ, защо момчето ѝ се държи така Страшно я болеше и беше обидена.
Спря се на стотина метра от входа на Катя. С всяка минута ѝ ставаше все по-зле и по-зле, докато накрая загуби съзнание.
******************************************
От погребението на Станка бяха минали две седмици. Борис ходеше като сянка и не спираше да се обвинява за всичко. Яна се опитваше да го успокои, подавайки му чаша с вода.
– Миличък, зная колко ти е тежко, но трябва да мислиш за живите говореше тя, галейки вече порасналия си корем. Като те гледам такъв, и на мен ми става зле.
Борис мълчеше и това направо побъркваше Яна. Планът ѝ проработи, макар да не бе искала нещата да стигат чак дотам. Надяваше се, че те с майка му просто ще си поделят жилището и толкова. Но Истината беше, че така се нареди дори по-добре.
Неочаквано вратата се отвори. Влезе Катя, ползвайки си ключа.
– Как смееш да влизаш тук, като у дома си? просъска Яна, гледайки я гневно.
– Ами у дома си влизам изсмя се Катя. Не знаеш ли? Този апартамент е мой.
Слабата ръка на Яна изпусна чашата. Как така? Тя толкова кроежи градеше за този апартамент, а накрая напразно?
– Борис, какво става? истерично го попита тя.
– Каквото чуваш безразлично отвърна мъжът. Мама събираше пари с години, за да откупи този апартамент от леля ти…
– И ги похарчи за вашата сватба! довърши Катя. Имах идея да го прехвърля на малкия ви, но сега и да чакате, няма да стане. Давам ви три дни. Ако не се изнесете викам полицията.
****************************************************
P.S.
Борис остана да живее в апартамента на леля си. Сам. Яна още същата вечер си събра нещата и, заявявайки, че детето изобщо не било от него, си тръгна.
