В един автобус. Всички пътници седяха и не обръщаха внимание един на друг. Навън валеше дъжд. На една от спирките се качи бездомник. Въпреки че не беше по-възрастен от петдесет, изглеждаше доста по-стар. Неприятна миризма се разнесе из целия автобус. Човекът беше мръсен и неугледен.
Хора, моля ви, дайте ми малко пари за хляб. Не съм ял нищо от три дни, каза той.
Повечето от пътниците го пренебрегнаха, но някои бръкнаха за стотинки в портфейлите си.
Внезапно един пътник възкликна:
Нямате пари за ядене? Хванете се на работа! До кога ще живеете на чужд гръб? Днес ме уволниха от фирмата, но пак не прося по улиците. Имам и заем за апартамента си, но се боря сам!
Мъжът изглеждаше прилично. Бездомникът сведе глава засрамен. С мръсните си ръце започна да рови в джобовете си. Извади последните си левчета и ги подаде на човека:
Вземи ги, ти имаш по-голяма нужда. На мен добрите хора ще помогнат.
С тези думи бездомникът се приготви да слезе от автобуса. Другият мъж хукна след него, опитвайки се да му върне парите. Всички пътници мълчаливо наблюдаваха случващото се.
Догонвайки бездомника, мъжът се опита да обясни своята гледна точка. Но бездомникът само се усмихна. Отказа да си вземе парите обратно.
Животът е хубаво нещо. Има много добри хора по света. Трябва да умееш да цениш всеки миг каза замислено бездомникът.
Мъжът стоеше ням, със сълзи по лицето. Очевидно случката беше оставила следа в сърцето му. Притискаше в ръка парите, които бе получил от човека без дом.
Понякога най-ценните уроци в живота идват от тези, от които най-малко очакваме. Истинската доброта не пита за възраст, богатство или положение тя просто се дава от сърце.
