Измамниците се зарадваха, когато вратата им отвори слабичка деветдесетгодишна старица. Но зад нея се появи огромното куче Кико…
Баба Невена, макар и на преклонна възраст, беше доста съвременна. На деветдесет години тя общуваше със своите внуци по Скайп и плащаше сметката за ток през интернет, защото “какво да стоя на опашка на пощата, че да губя време за нищо”.
Съпруга на баба Невена беше починал преди дванадесет години. Единственото живо същество, което й правеше компания, беше също толкова възрастно (по кучешките критерии, разбира се) куче на име Кико – това странно име му беше дал съпругът на Невена.
Всяка сутрин и вечер всички съседи виждаха баба Невена да се разхожда спокойно с бастун в едната ръка и каишка в другата. Каишката обаче беше повече за ред – Кико през целия си живот не беше ухапал никого, макар че изглеждаше страшно, особено в младостта си.
Разбира се, баба Невена знаеше, че точно такива възрастни и самотни хора често стават жертви на измамници. Първо й бяха разказали за това внуците. После участъковият. След това прочете за такива случаи в интернет. А преди няколко месеца й се обади приятелка и със сълзи на очи разказа, че й били измъкнали парите за погребението.
Така че, когато на вратата на Невена позвъниха, тя вече беше нащрек. На прага стояха двама младежи – момче и момиче на около двадесет и пет години. Представиха се като служители на социалната служба.
– Аз никого не съм викала – каза баба Невена с хитра усмивка.
– А ние сами дойдохме – усмихна се момчето. – Кажете сега, последния месец купували ли сте нещо от аптеката?
– Как да не съм? Разбира се, че съм купувала. На моята възраст знаете, че в аптеката ходя толкова често, колкото и в магазина. Деветдесет години – не е шега работа! – разказваше баба Невена. Тя можеше с часове да разказва какво е купувала и какви лекарства е взимала и какъв е бил ефектът.
Но младежите изглежда не се интересуваха много от това.
– Значи имате право на компенсация от държавата! Това е нова мярка за подкрепа. Нека влезем, намерете бележките, за да запишем всичко! – предложи момичето.
Баба Невена се усмихна на себе си. Тази схема й беше позната: нежеланите гости влизат в дома, един отвлича вниманието на домакинята, докато другият претърсва къщата и грабва всичко, което намери.
Точно така и стана. Младата двойка влезе в стаята и момичето веднага помоли Невена да отиде с нея в кухнята, за да й налее вода.
– Да, красавице, разбира се! А за да не скучаете сега, младежо, Кико ще ви прави компания – усмихна се Невена.
Точно тогава в стаята влезе Кико – сънлив, но обезпокоен от появата на непознати. Изглеждаше страшен, макар и старичък.
Невена изведе момичето от стаята, а Кико бавно се приближи до младежа и се загледа внимателно в очите му.
„Ако посмееш да ровиш из домакинските вещи, ще ти отхапя главата“, сякаш искаше да каже кучето. Младият човек през цялото време се страхуваше да помръдне.
Не беше изненада, че веднага след това младата двойка си спомни за спешни ангажименти и побърза да си тръгне.
– А какво стана с компенсацията? Нали, за лекарствата? – попита със сарказъм баба Невена.
– Ще се свържем после с вас – промълви момичето и побърза към изхода.
Невена изпрати гостите със строг поглед, затвори вратата и погали Кико. После набра участъковия и описа младата двойка – нека разследва каква е тази социална служба.
