Сватбената зала беше изпълнена с възбудени шепотения. Спокоен светлинен поток се вливаше през дългите прозорци, златните столове бяха заети от елегантно облечени роднини и приятели. Гостите шепнеха тихо, телефони бяха вдигнати, докато някои се опитваха да заснемат момента. Въздухът трептеше от радостно очакване.
Невестата, Радослава, стоеше до младоженеца, Борислав, здраво стискайки ръката му. Изглеждаше съвършена: бялото ѝ рокля, прилепнала като русалка, леко се лустеше около тънкото ѝ тяло, а дългата ѝ була се влачеше по пода.
Усмивката ѝ беше щастлива, но в ъгъла на очите ѝ трептеше лек безпокойство.
Всичко ще бъде наред, прошепна Борислав, нежно стискайки пръстите ѝ.
Радослава кимна, но преди да успее да отговори
нещо се помръдна.
Не отзад. Не отстрани. А точно отдолу.
Лек, почти незабележим трепнахсякаш нещо, или някой, се криеше между диплите на роклята.
Радослава се сепна, направи половин крачка назад. Борислав веднага усети напрежението в ръцете ѝ и намръщи чело.
Какво става? Какво е?
Но преди тя да отговори, движението се повторипо-силно този път.
Долната част на роклята се поклати леко, сякаш нещо се криеше под нея и се опитваше да се освободи.
Гостите вцепениха.
Една от булкатките, Венета, сложи ръка на устата си в изненада. Една стара леля, Мария, се прекръсти и прошепна нещо към небето.
Въздухът се изпълни с напрежение, сякаш внезапно беше създаден вакуум.
Борислав пребледня.
Радослава остана неподвижна, изплашена, студени тръпки изтичаха по гърба ѝ.
И тогава
шепот.
Тих, но ясен звукнямаше съмнение: нещо беше там, точно под роклята.
Шегувате ли се? прошепна един от свидетелите, Тодор, нервно оглеждайки се.
Но никой не се засмя.
Всички държаха дъх, сякаш бяха в решаващия момент на филм.
И тогава
Роклята се размърда внезапно и решително!
Радослава извика, отстъпи назад и вдигна роклята си.
Стаята избухна в колективен въздиш, Борислав стисна юмруци, а служителката от общината, елегантна жена на име Снежана, застана като вкопчена, държейки печата.
Изпод роклята, сякаш от таен проход, първо се появи черна сянка, след което се чу
мяукане.
Малко черно кълбо изскочи.
Някой изкрещя, друг гост отскочи, изсипвайки си шампанското. Течността се разля върху кадифената покривка.
Радослава се прилепи към Борислав, стискайки го здраво.
Ааа! Какво е това?
Малкото кълбо, неловко подскачайки, достигна средата на залата и спря.
Размахна си опашката, след което
отново мяукна.
Тишина.
Борислав мигна. Радослава, която гледаше изплашено към гостите, не можеше да повярва на очите си.
Там, на пода, пред всички
малко черно коте ги гледаше любопитно.
Котка ли е? извика някой отзад, все още в шок.
Борислав погледна Радослава:
Защо има котка под роклята ти?
Тя отвори уста, но не успя да отговори.
Тогава от първите реди
