Емилия никога не е живеела сама. Първо беше с родителите си, после се омъжи, а след две години се роди и дъщеря им – Ралица.
Дори когато съпругът я напусна, те останаха с Ралица. А сега – абсолютна самота. Вървеше из празния апартамент, безцелно. Животът й се срина, пред нея стоеше само самотна старост и забвение.
Не разбираше защо. Какво не беше наред с нея? Никога не се караха сериозно с Николай. Само дребни неща. Не го притискаше, оставяше го с приятелите, поддържаше чистота и уют. В хладилника винаги имаше тенджера със супа, а на котлона – вечеря.
Емилия запази фигурата си даже след раждането. Никога не беше пълна. По време на бременност гърдите й се увеличиха, което зарадва Николай, но след кърменето се върнаха към предишния размер. Но заради това не се развеждат. Всички казваха, че тя и Николай са перфектна двойка.
Разбира се, Емилия не беше сляпа – замечаваше, че съпругът се променя. Не закъсняваше след работа, но почна да се грижи повече за външния си вид. Внимателно подбираше вратовръзки, направи си модерна прическа.
— Защо не носиш рокли? — попита я той веднъж.
— Нося, на празници, — отвърна изненадана Емилия. До тогава го беше грижа какво облича.
— Изглеждаш бледа. Зле ли се чувстваш?
— Винаги съм такава. Какво се заяждаш? — избухна тя.
Един ден все пак се нагрими, направи руменина и така отиде на работа.
— Изтрий го, не ти отива, — каза Николай вечерта, като я видя.
— На работа ми правеха комплименти цял ден, — възмутено отвърна тя, но послушно изтри грима.
— Мислех, че ще идваш красива всеки ден, — каза колежката на следващия ден.
— На мъжа не му хареса, — отговори Емилия.
— Просто разбра, че ако си такава постоянно, ще полудее от ревност, — усмихна се колежката. Емилия не се заспори.
Един ден приятелката й Ваня я покани в кафене след работа. Ваня беше красива и ярка, но това не им пречеше да са приятелки от училище.
— Как успяваш да запазиш фигурата без диети? Аз трябва да се ограничавам, иначе ще се разлети като квасена питка, — въздъхна Ваня.
— Спре да се правиш. Мъжете си чупят вратовете, като те гледат, — засмя се Емилия.
— И на теб ще гледат, ама не им даваш шанс. Красиви крака имаш, грях да ги криеш. Много ще ти отиде пола-молив. Върви си подстрижи се, избели косата. Рисото ще ти отива. Свърши си работата, че изглеждаш като баба.
Емилия разбра, че Ваня не е безпричинна.
— Ваню, какво ти сторих? Винаги казваше…
— Каквото и да съм казвала, — я прекъсна Ваня. — Не ме гледай така. — Отдели поглед и замълча. — Сори. Видях Николай с младо момиче. ТакъЕмилия затвори очи и усети как вятърът на промяната вече духа в посоката на новия й живот.