„Не всичко ми върви гладко,” отвърна Елена. – „Очаквам дядо ми постоянно да ми се кара.”

Не всичко ми върви гладко, отговори Божана, сърцето й тупка като барабан в тъмната стая. Стефан ми вечно вика.

Как се казваш, мъничко? незнайният мъж се наведе над нея, очите му блестят като стъклени топки.
Божана! рекоха устните й, докато сълзите се струпват. А ти?
Аз съм Калоян и заедно с майка ти ще живеем в едно семейство. Сега сме ти, аз и твоята майка едно цяло!

Скоро майка й, Василина, се премести в едно просторно тристаен жилищен блок в сърцето на София, където Калоян имаше апартамент с голям прозорец над булеварда. На Божана му дадоха собствена стая с розови завеси. Калоян беше мил, постоянно й поръчваше сладкиши и играчки, а истинският й баща се появяваше само, за да се спори с майка й.

Един ден майка й разкри, че бащата й има ново семейство и се е преместил в Пловдив. Дъщерята се вмъщи, защото го обичаше. Тя помнише как майка й викаше и удряше бащата, а той никога не беше стигнал до нея с ръка. Споменът, който остана гравиран в съзнанието й, беше последната реплика, изречена от майка й към бащата:

Не мисли, че си първият, който ми сложи рога, вече ги имаш отдавна, като елен!

Тогава майка й събра вещите им и се премести в къщата на баба Марина в Варна. Божана не можеше да схване къде бяха рогата на бащата, който беше лисняв и гладкообриван.

Калоян оставаше добър, докато Божана влезе в първия клас. Тя не обичаше училището, но в паузите се превръщаше в бунтовник, принуждавайки родителите да я изведат до директора. Понякога Калоян заместваше майка й, за да я защити. Той сериозно се включваше в образованието й, седеше до нея и четеше уроците заедно.

Ти си за мен никой, не можеш да ме учиш! викаше Божана, повтаряйки фразата, която бе чула от баба си.
Аз съм твоят истински баща, защото аз те храня и обличам, отвръщаше Калоян.

На десет години бащата й, Георги, се върна в София. Тогава тя вече знаеше какво значи да сложиш рога. Навярно и другата му любовка го викаше, затова го остави, шепна майка й. Когато Георги поисна разрешение да я види, майка й се съгласи. Двамата се срещнаха в парка, където слънцето проблясваше през листата.

Дъще, как си? попита Георги.
Много не съм добре, отвърна Божана, сълзите й блестяха като роса. Стефан ми постоянно вика.
Защо ме наричаш никой, какво ти дава правото да ми викаш? ядоса се той.
Дори баба казва същото, а ти му е безразличен, прибави тя, преувеличавайки, защото Калоян никога не вдигаше глас. Искаше само да го накара да се тревожи за нея.

Те се разходиха из парка, където децата можеха да се катерят само на осем-метровия въртележка без възрастен. Калоян отказа да влезе в атракцията, а Божана подсказа, че се приближават рождения й ден и мечтае за нов смартфон. Майка й, разказвайки за Калоян, добави, че той никога не й вика, но и той не слуша.

Татко е скъперник! извика Божана към Калоян. Исках да се развихрам в парка, а той не ми позволи, купи ми само сладолед. Ти си по-добър от него, Калою.
Ще поправим татова грешка и ще прекараме уикенда в детския развлекателен център, обеща той.

Но планът се провали, защото Калоян трябваше бързо да се върне на работа за обяд, затова се завърнаха у дома. Той пренебрегна искрите й за нов телефон.

Тате, Калою ме предаде! извика Божана през сълзи към Георги. Казваше, че уикендът ще е в детския център, а ни остави само да се катерим по въжета. Казваше, че не заслужавам нищо повече нито излет в аквапарка, нито нов смартфон.

Тази лъжа, макар и най-детската, имаше магически ефект: Георги купи на дъщеря си скромен смартфон, защото парите му в лева бяха ограничени.

Не можехте ли да чуете рождените си честити? попита Калоян.
Сънувам куче! заяви Божана.
Няма, защото то изисква разходки и ти винаги си мързелива! отговори той.

Тези думи изпъкаха Божана в хистеричен изблик. Тя се обади незабавно на Георги, стискайки ръка към телефона:
Татко, моля те, отведи ме далеч от тях! Калою, той само се подиграва и ме учи. викна тя.

Семейството се разпали в крика, докато се решаваха споровете. Междувременно, майка й я изпрати при баба Марина, където я изненада с новина: тя се развежда с Калоят.

Възрастните откриха хитростта на Божана. Баща й се завръща при жена си, защото тя е бременна. Сега Божана няма нито нов смартфон, нито куче, а баба й категорично заяви, че котка съвсем не е за нея.

Rate article
„Не всичко ми върви гладко,” отвърна Елена. – „Очаквам дядо ми постоянно да ми се кара.”